През последните дни наблюдаваме процес на „осъзнато” отказване на стари муцуни да се кандидатират в новите листи за следващия парламент. Такава сърцераздирателна драма се разиграва, че може да се очаква целокупният български народ да замени протестите „против” с молебени „за” оставането на тези „герои на прехода” в парламента.
Какво ли предизвика тази вълна от „доброволен” отказ? Да не би наистина да е настъпило дългогодишното очаквано осъзнаване на депутатите или притиснати от улицата, лидерите на партиите бяха принудени да посочат поименно отделни нищонеправещи удобни послушковци, които да станат жертва, за да оцелее отново партийното статукво?
Но не би! Системата е дълбоко порочна и загнила. Тя се бе вмирисала, поради което хората излязоха на улицата с искания да бъде сменена.
Но положението и в самите партии е ужасно гнило. Защото, колкото повече обществото се опитва да се демократизира и да поправи „натвореното” през годините от партиите, толкова повече те се опитват да централизират своите вътрешнопартийни режими, уж с цел да оцелеят в тези размирни времена и под претекст, че сега не му било времето за сериозни демократични промени. Сега най-важното било сплотяването и единството. Така или иначе, това време за промени все не идва!?
Това противоречие между демократизиращото се общество и централизиращите се партии запушва обществената система. То я минира и създава предпоставки за нагнетяващо се ново напрежение.
Тези процеси се виждат и усещат от хората и за това заваляха масови искания за отказ от пропорционалната избирателна система и приемане на мажоритарната, за отзоваване на депутати. Стига се до тотално недоверие в партиите и едва ли не, до искане за тяхната забрана.
Не е нужно да се съгласяваме или не с тези крайни искания, но е факт, че съществуващите проблеми в политическата ни система изискват незабавно тя да се промени в посока на демократизирането и. Партиите, като важна част от нея, следва да приведат вътрешнопартийните си механизми в съответствие с изискването на времето.
Вместо да се отворят към обществото и да излъчат най-подходящите свои представители за депутати, партиите са притихнали, редят задкулисно листите и тръпнат от страх от тътена на улицата мислейки, че чрез снишаване и подхвърляне на някоя и друга депутатска оставка, ще им се размине.
Рискът някои стари муцуни да се оттеглят и на тяхно място да „сложат” нови млади послушни партийни талибани, верни на лидерите, е огромен. Защото вътрешнопартийните механизми си остават не само същите, а все повече и повече се централизират. И лидерът има окончателната дума. Това състояние ражда единствено и само ласкатели и послушковци, но в никакъв случай не създава условия за излъчване на най-достойните и качествени представители. Тогава вместо промяна ще настъпи подмяна, която още повече ще запуши партийния вход на политическата ни система. Тя няма да реши проблемите на обществото, а още повече ще засили недоверието в партиите и тогава те наистина могат да бъдат изхвърлени на бунището на историята. Така че нека бъдат така добри господа лидерите да не обвиняват хората, че отричат партиите. Самите те, с тарикатските си процедурни хватки и трикове за уж „вътрешнопартийна демокрация”, създават предпоставки за такива искания.
Не може обществено-политическата система да се отпуши само чрез промени извън партиите, а не и в тях самите, докато те са главните играчи в нея. Запушването на партийния вход към системата, чрез назначени верни на лидерите, а не демократично излъчени кандидати за депутати, създава огромна опасност от нова революционна вълна. Може да се окажат прави някои политически анализатори, че животът на следващия парламент ще бъде много кратък и че ни очакват нови избори през есента. Вълната на недоволство ще бъде многократно по-мощна от тази, която протича през последните двадесет дни, защото хората ще разберат, че отново са излъгани. Подозирам, че това ще бъде окончателният край на партиите. Тогава никакви разумни аргументи в тяхна защита няма да помогнат.
Виновни ще бъдат не хората от улицата, а лидерите на тези партии, които се опитват само с подмяната на някои стари К... да „променят” партийните Б......
