Дали обективизмът е прост култ към парите или изтънчено демонопоклонство?
Заместването на кръстния знак с благословията на американската валута не е просто лекомислено оскърбление към християните. То е далеч по-изтънчено начинание – тайната милионерска секта от атланти се опитва да замени Христа с долара.
И в това е смисълът на цялото творчество на Алиса Зиновиевна Розенбаум. Цялата дандания с упованието на рационалния ум, индивидуализма, добродетелите на егоизма и абсолютната свобода води интелектуалното развитие на обективизма в предизвестена посока – пропадане в евтин окултизъм и обожествяване на кинтите.
Затова и обективизмът не си струва да се разглежда от философска гледна точка. Веднъж студенти невинно запитали какво четиво ще им препоръча и тя отвърнала – „От цялата философия си струва да прочетете трите „А“-та – Аристотел, Аквински и Айн Ранд“. Вероятно е била надрънкана с амфети, но и „Библията" на Алиса Зиновиевна не плаче за философски отговор, а за „Чук за вещиците“ /“Malleus Maleficarum“/.
В истинската Библия човекът се разглежда не като прост магазинер или като бездушен магнат, а като създание, сътворено по образ Божий и надарено със сърце, душа, ум и свободна воля.
Господ открил пред Адам имената на нещата и тайните на света, които не били достъпни дори за ангелите. Дори след грехопадението човекът бил назначен за господар на всички твари и Божий наместник.
Езическите култове към парите, какъвто ни пробутва Алиса Зиновиевна, изобщо не са новост в историята.
Паричните знаци по нашите земи били измислени и въведени от финикийските търговци и мореплаватели някъде към VII век пр. Хр. Те живеели в приказно богата за времето си империя, чиито главни градове били Тир и Сидон, по-късно една тяхна принцеса построила и Картаген. Тези преуспяващи западносемитски народи вярвали във
всемогъществото на парите и
се кланяли на божеството Ваал
Срещу известно усилие идолът ги дарявал с изгодни сделки, богатства, успех и лично щастие. За да почетат Ваал, почтените финикийски търговци поставяли стотици бебета в огромни фурни, изпичали ги и бизнесът им вървял добре. Именно особеностите на тяхното вероизповедание завинаги направило техен враг юдейския народ, който презирал жертвоприношенията и оргиите пред истукана. Един от екшън-героите на Стария завет – пророк Илия, изклал 450 жреци на Ваал в подножието на планината Кармел.
Да не говорим, че и гордият езически Рим също бил отвратен от зловещите обичаи, един сенатор повтарял неуморно, че Картаген трябва да бъде разрушен - в крайна сметка бил заличен от лицето на земята и днес от него е останала само пепел. Столицата на една бляскава цивилизация от търговци, които били развили удивително напреднали форми на демонопоклонство.
Друго подобно залитане виждаме в подножието на Синай. Изоставени от Моисей, който си говорел с Йехова на върха на планината, израилевите чада накарали първожрецът Аарон да им направи бог „който да върви пред нас“. Той им отлял златен телец, на който почнали да се кланят. Моисей дълго се извинявал на Господ и го молел да пощади народа му, след което изклал вярващите в златния истукан.
По същия начин и цар Соломон в края на живота си станал омразен Богу, след като поел по пътя на идолопоклонството и сребролюбието.
На същата тема е посветена и известната притча на Христос за двамата господари.
„Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. /Лука 16:13/
Мамона в случая е известния идол на парите, а Алиса Зиновиевна
също не крие на кой господар слугува
В нейния роман има скрито полемизиране с Евангелието, невидимо на пръв поглед. Когато нейният герой предупреждава: „Докато не разберете, че парите са коренът на доброто, вие ще се саморазрушавате“, той оборва твърдението на апостол Павел -
„Корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки“. /Тимотей I 6:10/
В магнатската Атлантида, спотаена някъде из чукарите на Колорадо, Джон Голт е забранил да се споменава една единствена дума – давам“. Тук на прицел е взето библейското напътствие - "По-блажено е да се дава, отколкото да се взима" /Деян. 20:35/.
Новите морални скрижали, издигнати от Ранд, не допускат, че човек може да получи безплатно нещо добро от другите, както и че би могъл да даде нещо освен на вересия. Рандианската заповед: „Обичай егото си като себе си“ също цели обругаването на друго поучение на Спасителя от Евангелие от Матея:
„Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;
а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“.
Няма от кого да крием, че християнството насърчава вършенето на добри дела, милосърдието, взаимопомощта, жертвоготовността и смирението. Не можем да отречем, че вярващият и за миг би допуснал, че е цел само по себе си. Той вярва в Божествения Разум и се съмнява в себе си. И за миг не би му хрумнало, че би могъл да вярва в себе си или да се тръгне да се самообожествява. Знае, че вярата е нещо прекалено просторно,
за да се побере в толкова невзрачен бог
При своето пришествие Христос едва ли би започнал проповедта си от долината на атлантите на Ранд. На едно място той описва своето призвание с думите на пророк Исайа:
"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". /Лука 14:18/
Вероятно Алиса Зиновиевна не Го харесва и затова, че е се мъкнел с бедняците, а също и заради невъзпитаните му упреци и хапливи забележки към чорбаджиите.
„Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“. /Лука, 18:25/.
В „Атлас сви рамене“ философката е обърнала притчата наопаки – съществува земен рай – Атлантида, в който за бедните е по-трудно да влязат, отколкото да минат през иглени уши. В този рай индустриалците се радват на извора на вечната младост, изнамерен от Джон Голт и неизвестен на останалото човечество.
Тук виждаме и мита за еликсира на живота, иначе казано за философския камък, който превръщал всички метали в злато и служел за направата на еликсира на живота. Алхимиците изобразявали тази най-интимна от тайните им с Уроборос – змията захапала опашката си. Замирисва на мефистофелски пушек и наблизо пробягват фаустовски сенки.
В Евангелието все пак срещаме герой, който е от една порода с Джон Голт и сие. Разумен, хладнокръвен, обичащ парите, преследваш собствения си интерес и отказващ да жертва живота си заради друг. Той първи би понесъл хоругвата със знака на долара, ако Айн Ранд му нареди.
Би се подписал с две ръце под веруюто на обективизма, че парите въртят света, егоизмът е добродетел и единствената цел на човек е да гони личното си щастие. Този мъж също е избрал звъна на монетите пред словата на Учителя. Този ученик на Христос бил прагматик и взимал от ковчежето с дарения за сиромасите толкова, колкото считал, че му се полагат. Освен това сключил най-шумната сделка в историята:
Когото целуна, Той е.
Хванете го и водете зорко.
Известна е трансферната сума – трийсет сребърника. Известно и как свършва – хвърлил парите в краката на първосвещениците и се обесил на нивата. Този богопродавец носи най-проклетото име в историята – Иуда Искариотски.
И без съмнение, когато българският издател на руската еврейка - Калин Манолов, ни съветва да четем „Атлас сви рамене“ „като Библия – когато имате нужда от съвет, надежда, упование, защита“, чрез устата му говори безумец. Защото иначе можеше и без заобикалки да ни каже: „Отречете се от мистично-алтруистично-колективистичните брътвежи на Христа! Поклонете се на долара и златния телец, на Мамона и Ваала!“
Логично "Евангелието" на Айн Ранд е повлияло за написването на друга библия - тази на сатанизма.
Тази нелепа ерес от показни дяволопоклоници се пръква през 70-те години в щатите. Нейният първожрец Антъни Лавей признава, че Църквата на сатаната представлява "философията на Айн Ранд, към която са добавени церемонии и ритуали".
Алиса Зиновиевна не обичала религията, защото "Бог унижава човека" и защото "вярата е проклятие към живота и култ към смъртта". На мястото на опразнения от религията олтар тя поставя разума и заедно с него пропада в бездните на безумието и в мерзостта на идолопоклонството.
Никаква тайна не е и: "Кой е Джон Голт?"
Името му е легион, понеже много са бесовете, влезли в Айн Ранд...
