Доживях и философия, която смята, че човек за човека е бакалин
Съдът ще бъде справедлив
и ще накаже всеки жив.
Виж Айн Ранд как крещи,
в казана, нека, нека ври!
/по мотиви на Д. Воев/
Старите равини ни учеха, че ако женска ръка пипне Тората, сиреч Петокнижието, свещената книга трябва незабавно да се изгори. Спомних си тяхното предупреждение, докато прелиствах съчиненията на Алиса Зиновиевна Розенбаум, известна на света като Айн Ранд. Представих си, че ако някой неин дядо – равин, имаше съмнителната чест да прочете „Атлас сви рамене“, щеше да хване първия самолет към Ню Йорк, да прибере внучката си и да й нашари задника с пръчката.
Такива книги подриват правотата на усилията ни за ограмотяване на жените и борбата за тяхното равноправие през последните няколко века.
Ранд прави с философията същото, което „Cosmopolitan“ прави с романтиката, а Дан Браун – с Христос. Преръща го в нелепа карикатура и пародия.
Алиса Зиновиевна се ражда в Петербург през 1905 г. в семейството на руски евреи. Когато е на 12 години избухва Октомврийската революция и новата власт конфискува аптеката на нейния баща. В тези смутни времена семейството бяга в Крим, после се връща в столицата, където девойката сколасва да се изучи във Факултета по социална педагогика на Петроградския държавен университет.
През 1926 г.,след известни премеждия успява да доплува до обетованата земя – Америка. За три-четири десетилетия там Айн Ранд се превръща във водещо философско светило. Книгите й досега не престават да бият рекордите по продажби, а сред поклонниците на измислената от нея доктрина „обективизъм“ са Алън Грийнспан, Хилъри Клинтън и „Чаеното парти“. Критиците обясняват зашеметяващия успех с рецептата на Алиса Зиновиевна – миш-маш от философски роман и дневници на червените обувки.
Избягалото от империята на злото /Сталинска Русия/ девойче впечатлява с романите си „Ние, живите“ - посветен на ужасите на болшевизма, но публиката пада в краката й след написването на антиутопиите „Химн“ /1936 г./, „Изворът“ /1943 г./ и „Атлас сви рамене“ /1957 г./
Всичко това тя пише под приетия псевдоним Айн Ранд, новото си фамилно име взима от марка за пишещи машини. До средата на 60-те крие истинското си име поради опасения, че роднините й в СССР могат да си изпатят от комунистическите власти заради нейните писания.
Айн Ранд наистина
прави революция в литературата –
за пръв път като романтични герои тя извайва образите на финансови акули, инженери и индустриалци. Едрите магнати в нейните романи проповядват принципите на обективизма, които накратко са:
Главната житейска задача на човека е да преследва личното си щастие, да не жертва себе си за другите хора и да не иска жертви от тях;
Капитализмът е най-върховното достижение на човечеството, а банкерите и индустриалците са основата на всеобщото щастие и разцвет;
Единствената задача на държавата е осигуряването на неприкосновеността на частната собственост и човешките права. Всичко останало е узурпация на властта;
Религия, Бог, алтруизъм, колективизъм, саможертва, беззаветно служене, мистицизъм и интуиция – това са най-злите врагове на свободния човек, безнравствени препятствия по пътя към светлото бъдеще.
Алиса Зиновиевна е убедена, че човекът не живее като животните – само посредством инстинктите си. „Той не може да задоволи и най-простите си физически нужди без процеса на мислене. Мисленето му е нужно, за да разбере как да сади и отглежда своята храна или как да си направи оръжие за лов. Рационалният ум не работи по принуда, той не подчинява възприятията си на каквито и да е заповеди, нареждания и ограничения. Той не жертва своите знания заради каквито и да било мнения, заплахи, планове или пожелания".
Веднъж убедила ни, че „хомо сапиенс“ притежава нужния акъл, философката поставя централния въпрос пред рационалния човек – дали е независима личност, която се разпорежда със своето тяло, разум, живот, работа – или пък е собственост на племето /държавата, обществото, колектива/, което може да се разпорежда с него по свое усмотрение, да му налага убеждения, да предписва житейския му път, да контролира неговата дейност и да конфискува плодовете на труда му? Има ли човек право да съществува сам за себе си, или е роден в окови, като крепостен, който е длъжен постоянно да откупува живота си, като служи на племето?
Отговорът е изцяло положителен – човек трябва да живее сам за себе си, но в миналото това е било неосъществимо допреди възникването на идеалното общество за „добродетелта на егоизма“ - капитализмът.
За Ранд моралното оправдание на капитализма се състои в това, че е единствената система, която съответства на рационалната природа на човека и че капитализмът защитава пребиваването на човека именно като човек, а неговият основополагащ принцип е справедливостта.
Тя посочва, че всички предишни политически системи са били израз на алтруистична и колективистична етика, а общата им черта е, че обществото стои над законите на морала, като върховен и всемогъщ поклонник на своите прищевки. По този начин всички тези системи са били примери за неморални общества. Най-великото революционно постижение на САЩ е подчинението на обществото на моралните закони. Принципът на личните права на човека е позволил да се разпростре моралът върху цялата социална система, този принцип е ограничил властта на държавата, защитил е личността от стадната сила на колектива и е накарал всички да се подчиняват на силата на закона. Съединените щати
станали първото морално общество в историята
Всички предишни строеве са разглеждали човека като жертвено средство за постигане на други цели, а обществото – като самоцел. САЩ са приели човека като самоцел, а обществото - като средство за постигане на мирно, доброволно, уредено съжителство на индивиди.
Преди Америка Алиса Зиновиевна не вижда нищо положително да е блеснало върху небосклона на човешката история. „Капитализмът не може да вирее в култура, в която властват мистицизъм и алтруизъм, дихотомията душа – тяло и племенната гледна точка“, категорична е тя.
„Свещеното право на кралете – ето я политическата теория на алтруистичната и колективистка етика, а формулата „Глас народен - глас божи“ лежи в основата на мистическата и социална етика. Доказателство за това е теокрацията в Египет /фараона като въплъщение на Бог/, неограничената власт на мнозинството или демокрация в Атина, могъщата държава на Римските императори, инквизицията в късното Средновековие, държавата на всеобщото благоденствие в Бисмаркова Прусия, газовите камери във фашистка Германия, касапницата в Съветския съюз. Всички тези държави и общества са в кюпа на племенното, колективистичното, алтруистичното и мистичното начало.
Да не говорим, че вършат ужасни неща – "всяка политическа сила, която се стреми да пороби нацията, всяка реална или потенциална диктатура, има нужда от наличието на малцинство, което да превърне в символ на злото, в „козел на отпущението“, върху който хвърлят цялата вина за неуспехите на нацията и използват за оправдание на диктаторските си кроежи". „В Съветска Русия
козел на отпущението е била буржоазията,
в нацистка Германия – евреите,
в Америка – бизнесмените”, обяснява един от нейните литературни персонажи.
Айн Ранд вижда два свята, единият от които, разбира се, е излишен. Човечеството се намира на кръстопът и създателката на обективизма предлага да изберем между осите „разум-индивидуализъм-капитализъм” или “мистицизъм-алтруизъм-колективизъм”.
Разумът, подчертава тя, е единственото оръдие на познанието и единственото ръководство за действие. „Аз създадох нов морален закон, който досега се смяташе за невъзможен. Морал, основан не върху вярата, не върху прищевките на властниците, не върху чувствата, не върху насилнически закон - мистичен или обществен, а върху разума“, обяснява Ранд в свое интервю.
Из капиталистическия рай на Америка се пръква нов човешки вид.
„Символът на човешките взаимоотношения, моралният символ на уважението между разумните същества – това е търговецът. Ние, живеещите в системата на ценностите, сме търговци по същност и по дух. Търговецът заработва това, което получава, той нищо не раздава и не взима незаслужено. Търговецът не предава тялото си на саможертва, а душата си на милостиня”.
Затова и Ранд утвърждава егоизма като добродетел, а човекът като цел сам за себе си. Нейният наследник Леонард Пейкофф /вероятно във вените му тече и българска кръв/ подчертава този постулат с афоризма: „Обичай своето его като самия себе си“.
Този изразителен индивидуализъм може да се срещне в романа „Химн“, където главният герой проповядва следното: “Аз не съм средство за постигането на чуждите цели, Не служа на ничии желания. Няма да дам своите богатства, тях не ги разделям с никого. Аз не съм длъжен пред своите събратя, и те нямат дълг към мен. Не моля никого да живее заради мен, но и самият аз живея заради себе си. Думата „ние“ хората могат да употребяват, само когато поискат, но с голяма предпазливост. И никога тази дума не бива да е главна в душата на човек, защото, след като ни завладее, тази дума се превръща в чудовище, коренът на злото на земята, коренът на мъченията на човек от човека, и на нечувани лъжи. Думата „ние“ е като гипсово корито, отлято върху хората. То спира, вкаменява и разрушава всичко наоколо.
Но аз приключих с тази пагубна вяра. Приключих с чудовището „ние“ - думата на робството, грабежа, нещастието, фалша и срама. И ето виждам лицето на бога и го възнасям над земята. Богът, когото човек търсеше откакто хората съществуват. Този бог ни дава радост, мир и гордост.
Ето го бога - „Аз“
Като начало може да се каже, че Алиса Зиновиевна разглежда историческите факти доста недъгаво. Според нея същността на европейската идея за освобождение през столетията се свежда до това, че човек от роб на абсолютистката държава, въплътена от монарха, се превръща в роб на абсолютистката държава, въплътена в народа. Пълната зависимост от вожда на племето се превръща в зависимост от самото племе.
Ранд може да не е внимавала на лекциите във факултета по социална педагогика в Петроград, но има доста изкривена представа за битката за човешки и граждански права. Тя изглежда е опущила Магна харта, Холандската и Славната английска революции, които далеч преди янките решават въпроса.
През 1787 г. Конвентът приема Конституция на САЩ, която започва с думите: „Ние, народът на Съединените Американски щъти“. Не започва с встъплението „Аз, Джордж Вашингтон“ или пък „Аз, Джеймс Мадисън“. Бащите-основатели също така посочват като една от целите на Конституцията допринасянето за всеобщото благоденствие, а не това всеки сам да си гледа кефа.
Изобщо подходът да се турят в един кюп Сталин, Хитлер, древните Атина и Рим, наред със Средновековните държави и викторианска Англия е изключително самобитен. Както и съждението, че на едни и същи мъки били подложени буржоата в съветска Русия, евреите в Германия и бизнесмените – в Америка.
Това е все едно някой български историк да каже, че управлението на Вълко Червенков и на Борис I през IX век са едно и също. И при двата режима имаме колективизъм, алтруизъм и подчинение на вожда на племето. Единствено религиозните системи са различни – покръстване в християнството и пръскане с вода срещу покръстване в комунистическия култ към личността.
Преди да решим дали гледището за човека на Алиса Зиновивна е правилно или грешно, ще отбележим, че е сиромашко и скучно занимание да си „хомо сапиенс“ в светлината на обективизма. В рамките на материалистичната доктрина човекът е една еволюирала маймуна, която се различава от останалия животски свят по това, че има разум и действа прагматично. Спорен Ранд той се намира някъде
по пътя между шимпанзето и свръхчовека
И ако в различните традиции човекът е бил двукрако същество без перушина, мяра за всички неща, Божий образ, листо, поникнало върху безсъзнателното дърво на материята, то в обективизма той е магазинер. Ако от древния Рим ни е останала поговорката „Homus homini lupus est“ /„Човек за човека е вълк“/, а християнството го обръща на „Човек за човека е брат“, то сега става „Човек за човека е бакалин“. По безнадеждност може да я бие единствено символ-веруюто на екзистенциалистите „Адът – това са другите“.
Тази семпла философия, представяща човека като напреднала маймуна, която може да върти успешна търговия, да купува и продава, да пресмята безупречно рационалния си интерес - очевидно напълно задоволява търсенията на милионите почитатели на обективизма. Тя обаче не казва нищо за останалите измерения на човешкото същество - надеждата, куража, поезията, любовта, патриотизма, инициативата – всичко присъщо на човека.
Прагматизмът е част от човешките нужди, а една от първите човешки нужди е да не останеш само прагматик.
Всъщност обожествяването на собственото „аз“ и вътрешния разум е възможно най-непретенциозната и безопасната от всички ереси. Опасността е преди всичко за здравомислието на този,който я изповядва.
„Съществува скептицизъм, по-ужасен от основания на идеята, че всичко произлиза от материята, пише лорд Честертън в книга си „Вечният човек“. Има го скептика, който вярва, че всичко произлиза от него. Не се съмнява в съществуването на ангелите и дяволите, а в съществуването на хората и кравите. Възприема собствените си приятели като митология, съчинена от самия него. Счита се за създател на собствените си родители. В тази ужасяваща безсмислица се крие нещо много привлекателно за някак мистичния егоизъм на съвремието.
Поклонниците на свръхчовека, които го търсят застанали пред огледалото, писателите, стремящи се да оставят не живот за света, а отпечатък от себе си – всички тези хора са само на крачка от ужасяващата пустота. Обикновеният човек винаги е бил разумен, защото винаги е бил мистик. Той е допуснал до себе си полумрака. Единият му крак винаги е бил на земята, а другият – в света на приказките. Винаги си е позволявал свободата да се съмнява в боговете си, но /за разлика от днешния агностик/ си е позволявал и свободата да вярва в тях“.
В отричането си на колектива Айн Ранд залита към краен индивидуализъм, непознат на предишните философски и обществени търсения. От историята не можем да почерпим други примери, освен че хората винаги са били стадни същества. Докъдето назад е успяла да надникне науката се вижда, че човекът създавал семейство, винаги живял сред общност от себеподобни - род, племе, село, град, държава, която е имала някакви свои закони. Може колективизмът наистина да е атавистична останка от маймунското и минало, но никъде не са се срещали индивиди, които живеят сами за себе си. Изключение правят единствено немногобройните отшелници и мистици, които понякога са имали навика да бягат в пустини и пещери.
Допреди Айн Ранд всички философски, религиозни и политически доктрини са считали добруването на общността за основна добродетел – защита от врагове, общи усилия по изхранването, взаимопомощ и увеличаване на богатството, спазване на правилата, били са заедно по богослужения и празници.
Откакто е известно да има човечество срещаме и религиозните култове, които обединяват човешките създания, служат за извор на морални устои, табута и забрани, права и системи на управление.
Ако човекът по природа винаги е бил коравосърдечен бакалин, то тогава гърците нямаше да тръгнат на война срещу Троя,
за да си възвърнат най-хубавата жена на света,
а щяха да си гледат кефа и търговията – да си потърсят друга миска, да махнат с ръка и да забравят. И тогава един слепец – Омир, едва ли щеше да се вдъхнови достатъчно, че да съчини „Илиада“ и да възпее как ахейците си броят жълтиците и сключват най-изгодните сделки, докато Елена мета гюбеци пред Парис. Тогава първата поема в историята на нашия западен свят нямаше да бъде написана, а може би изобщо нямаше да бъдем способни на постъпки, които биха си стрували стихоплетстването.
Шескпир едва ли би седнал да съчинява „Ромео и Жулиета“ - историята за една любов по-могъща и вълнуваща от живота и смъртта, ако му се налагаше да описва първоначалнтото натрупване на капитала от родовете Монтеки и Капулети. Дали щеше да ни остави и монолог от Хамлет, който започва да с думите „Да купуваш или да продаваш – туй е въпросът”.
Мойсей, който е бил любимец в двора на фараона, едва ли щеше да се втурне да освобождава избрания народ и да го прецака 40 години да върти кръгчета из пустинята, само защото някакъв храст се подпалил и невидим глас почнал да му говори строго. Старозаветният пророк щеше да открие фирма за наемане на персонал за строежа на храмовете и пирамидите на египетските аристократи и да трупа състояние, вместо да се хаби да превръща реките в кръв или да разцепва морето. Защо да досажда на народеца с Десетте заповеди, които пък изобщо не съвпадат с тези на Алиса Зиновиевна, като можеше да вземе на ръце и да носи Златния телец, божеството, което си направиха израилтяните в негово отсъствие?
Христос също
нямаше да пъди търговците пред храма,
а щеше тихомълком да разпъне още една сергия на атрактивно място в близост до „светая светих“. Защо му е да храни хиляди бедняци с риби и хляб, като можеше да отвори дюкян за рибни деликатеси и фурна. А пък фокусът с превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска можеше да му донесе страхотни печалби, понеже тогава не са пиели по-малко от сега.
Мохамед наистина бил търговец, докато ангелът не му казал да излезе от пещерата Хира, да въведе народа си в единобожието и да разруши езическите капища. Синът на Мека не е можел отново да се върне към керванджийството след идването на Гавраил, за да продължи да следва обичайния бизнесплан и да гони личното си щастие. Тези божии хора не са били дорасли до „добродетелта на егоизма” и заради ирационалните им действия Алиса Зиновиевна би ги определила като «подчовеци».
Какво да кажем за борците за свобода и социални правдини, с които е пълна и българската национална история?! Христо Ботев си остава в кръчмата, но дори вече не вдига тостове и не се зъби на султана и чорбаджиите, а подхваща дребно абаджийско предприятие.
Левски също вместо да рекетира тогавашните бизнесмени да дават пари за Революцията и Освобождението, можеше да отвори хан и да дава консултации по успешни пазарни маркетингови стратегии. Паисий сигурно щеше да напише: “О, неразумний юроде,
поради что се срамиш
да се наречеш лихварин?
След което атонският монах щеше самичък да се засрами и да отвори заложна къща, вместо да тъне в мистичен унес в светогорската си килия. Ако всеки от тях беше в плен на егоизма си и си гледаше кефа, нямаше да му хрумне да се занимава с неефективни и опасни дейности, които освен със загуба на пари могат да приключат на кладата, на бесилото или с куршум в челото, както неведнъж се е случвало.
Ако философката беше права и човешката природа почиваше изцяло върху рационалния разум и пазарния морал, щяхме да живеем в свят, който чете единствено счетоводни баланси, борсови рейтинги и учебници по маркетинг.
Защо подобна плоска завръзка се радва на стълпотворение от рандовци? Може би защото за пръв път в големите градове по света и в техните елитни квартали и финансови центрове се е народила нова каста от отчуждени от света чорбаджии, висши чиновници, мениджъри, и борсови спекуланти. Единствено тази нова човешка порода е способна да намери утеха в изповядването на нелеп индивидуализъм и самолюбие, да се кланя на заповедите на собствения ум.
Възпяването на абсолютната свобода на богаташ, отвързан от всякакви земни и небесни връзки, въжета и яреми, не е химн на свободата. Освобождаването, което Айн Ранд, ни предлага, не е лек. Това е халюциноген за разглезени единаци, подобно на амфетамините, с които философката яко се е друсала трийсетина години. Човек може и да обича себе си, но едва ли се влюбва в себе си. Трябва да му е доста скучно, ако го прави.
Когато човек е сам за себе си, той наистина е свободен от всичко и от всички, а тогава за чий х.. му е свободата? Свободата може да съществува само при положение, че си заобиколен от себеподобни, упражнява се между хората. Какъв е смисълът да я опитваш спрямо дърветата и дивите зверове? Крайбрежното свлачище няма да се съобрази с неприкосновеното ти право на лична собственост, и най-вероятно ще отнесе лятната ти вила навътре в морето без да е питало стопанина. Разярената мечка едва ли ще се съобрази с правото ти на живот, защото може би не е чела Американската конституция.
Свободата има смисъл само, когато е споделена ценност за едно общество, за някакво „ние“, между някакво "аз" и другите.
Затова и реещият се във висините и затворените комплекси свръхчовек осъзнава, че всъщност успешно се е освободил от самата свобода, както е на път да се освободи и от всичко останало човешко в себе си. Обективизмът логически води до пълноценна самоизолация, при която човек се вълнува само от себе си, и отвръща поглед от обществените и държавните постижения и проблеми, от радостите и скърбите на околните. Това е предателство към цялата традиция – не само към миналото и дедите, но и към бъдещето и децата. /Ранд не е имала щастието да бъде майка./
Подобна нагласа у нас шеговито изрази покойният Батето с максимата: „Колега, не ме занимавай с глупости!“ Дори да има човешки вид, който живее по каноните на рандианството, съм убеден, че ще да е доста саката разновидност на „хомо сапиенс“. Свободната мисъл изчерпа въпросите си и
накрая постави под въпрос самата себе си
Първият роман на Ранд - „Ние, живите“, печели читатели със стилното описание на ужасите на тоталната командно-бюрократична държава в СССР, от която тя е духнала. За мнозина нейният основен патос е насочен срещу призрака на комунизма и раните, нанесени от „Новия курс“ на Рузвелт, който им се струва най-стръмният възможен завой наляво.
Настина някои модерни революционери от социалистическата школа, макар също подобно на Ранд да са атеисти, всички са непоправими колективисти и поради това за нея са заблудени овци. Те воюват в името на принципи като свободата, равенството и братството, борят се за социална справедливост, напират за права на робите и експлоатираните /и жените/, тръбят за грижа за слабия и настояват за солидарност с бедните и малцинствата. В по-ново време те са ни натрапили социалната държава, с каквито е пълна Европа.
Според рандовците държавата трябва да бъде сведена до „нощен пазач“ и правосъдие, без да се затолозява с излишни дейности като здравеопазване, образование, пенсии, социални дейности, спорт, култура, гражданска защита, строителство на обществени сгради, инфраструктура... Държавата трябва напълно да се отдели от стопанството, така както се е отделила от църквата.
Държавата на Алиса е напълно противоположна не само на европейската социалдемократическа линия, но и на програмите на почти всички десни партии в ЕС. Никой от тях не предлага да закрие почти цялата държава, и да обещае пълно бягство от задълженията, колкото и жестоки съкращения в бюджета да се налага да направят в кризата.
Айн Ранд настоява, че за разлика от социализма, капитализмът няма свое морално оправдание и систематизирана философска и морална, каквито тя претендира, че е съчинила. При по-внимателен прочит на нейните творби, и особено на романа „Атлас сви рамене“, обаче се вижда, че нейните бесове я дърпат в по-друга посока.
