Отговор на статията на Иво Атанасов „Гори къпиновият храст на българския Моисей“
„Който има очи, ще види, че в огъня са не просто няколко дузини коли. Гори къпиновият храст на българския Моисей. Всевишният му подсказва, че вече мнозина не го искат за водач. Дано посланието бъде разбрано правилно“.
Този вехтозаветно издържан извод на Иво Атанасов от „Гори къпиновият храст на българския Моисей“ ме хвърли в тъча. И понеже виждам смесица от богохулство и невежество, съм предизвикан отново да вляза в полемика с уважавания от мен публицист и политик от БСП.
На първо място смятам, че винаги когато автор използва примери и образи от свещените книги и древните поети, рискува да изпадне в неловка ситуация. Самият аз съм го правил десетки пъти в набързо написани коментари и чак впоследствие, когато е късно и вестникарското мастило е изсъхнало, си давам сметка, че съм подвел и себе си и читателя с някой ярък, но коварен лаф от типа на „ябълката на раздора“, „осанна“ и „разпни го“, „троянски кон“... Например когато се подхвърля, че целувката на Доган е юдинска, следва да се замислим дали Калфин прилича на Иисус.
За втори път виждам някой да сравнява български министър-председател с Моисей. Сефтето удари Филип Димитров през 1992 г. Тогава той се оплете в два сюжета, засягащи първия пророк на единобожието.
Синият премиер тържествено изтърси пред разлюляните граждани на републиката, че ще ги изведе от пустинята, както бил сторил навремето батко му Моисей. Втората алюзия с бестеселъра „Изход“, бестселър от сериала „Вехт завет“, която Ф.Д. извади, е, че българският народ е осъден 40 години да се лута в пустинята, подобно на древните юдеи, които се въртели в кръг, докато не умре и последният, който помни робството. Едва следващото поколение стигнало Ханаан - обетованата земя.
Очевидно е, че някогашният лидер СДС се е запознавал с богословието от
някоя брошурка от „Библиотека за атеиста“
В противен случай, ако искаше да пунтира Моисей, Филип Димитров нямаше да набърква песъчинките. Можеше да обещае, че „ще изведе българите от Египет“. Защото в писанието е казано:
„Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството“ /Второзаконие 5:6/.
На второ място Господ наказва своя народ да се мотае в пустинята по причина, коренно различна от кошмарните спомени за игото. Точно преди да стигне Ханаан част от юдеите вдигат стачка и искат да се ходят обратно при фараона.
Моисей и Аарон се опитват да отклонят Божия гняв, но Всевишният им казва:
„Всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми, няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им. Всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят“. /Числа 22:22-23/ Демек Началникът ги наказва за неверието им, а не ги върти като пумпали из пясъците, докато забравят робството.
Иво Атанасов поне в началото на сравнителния портрет между Моисей и Бойко е по-прецизен. „Моисей води народа си из пустинята 40 години, а нашенският му аналог е готов и по-дълго да ни държи в нея. Моисей храни народа си с манна небесна, а ние при жалките си доходи също разчитаме нещо да ни падне от небето“.
Тук е важно да уточним, че никъде в статията Атанасов не го нарича „пророк“, за него Моисей е просто „водач“ на древните евреи. Любопитно е също, че на някои места Бог е написан с малка буква. Налага се да изясним нещо – в трилъра Вехтия завет, а също и в Новия, че и в Корана, главният персонаж е Господ. Съответно Йехова, съответно Господ Бог Иисус Христос, съответно Аллах. Това е особеност и на трите монотеистични религии, и е добре да не се изпуска от внимание.
Опитвам се да намекна, че не Моисей храни народа си с манната небесна, Главният Готвач и Кухнята следва да се твърдят на друго място.
Когато израилевите синове ги подгонил гладът, Господ викнал Своя пророк и Му рекъл: „Ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не“. /„Изход“ 16:4/
Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
Нататък Иво Атанасов пише: „Моисей разделя морето на две, за да могат евреите да го прекосят сухи, а нашият се
заканва да асфалтира дори лунната пътека.
Евреите възторжено благодарят на водача си, а премиерът очаква от нас същото“.
За негово разочарование водното огледало в Червено море също не е заслуга на „водача“. Просто когато израилевите чада си тръгват от Египет фараонът тръгва да ги преследва и армията му ги докопва на брега на морето. Тогава отново Главният Дизайнер на Вселената се обръща към Своя пратеник с думите:
„Що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят, а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.“ /Изход 14:15-16/
После докато войската на фараона ги гонела Господ и Моисей повторили жеста и морето се затворило и издавило египетските бойци.
Иво Атанасов поставя и въпроса за общия диктаторски нрав на Бойко и автора на Петокнижието. „В един момент евреите са разколебани от трудностите, искат да се върнат в Египет. Част от тях дори вдигат въстание, не искат повече да бъдат водени от Моисей. Той ги наказва жестоко и ги задължава още няколко десетилетия да обикалят в пустинята. Нашият лидер също овладява мисленето на хората чрез насаждане на страх. Плаши ги, че ако не приемат реформата му, ще се върне предишната власт и тогава жестоко ще съжаляват“, пише публицистът.
Първо да уточним, че става дума за
поредица от революционни обстановки
срещу Моисей. Първата се разгръща в подножието на Синай, докато Моисей е на рандеву с Йехова на върха на планината.
„Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете“. /Изход 32:1-2/
Първосвещеникът излива златен телец, на който народът да се кланя.
Когато Господ научава какви ги върши любимият му народ, се ядосва не на шега и споделя с Моисей, че има сериозното намерение да ги изтреби. А пророкът започнал да Го моли:
„Да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка, за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ“. /Изход 32:11-12/
После старозаветният Бойко Борисов слиза при отклонилите се от вярата и от яд чупи каменните плочи със Завета. Изгаря в огъня златния телец, а прахта сипва във вода дава на хората да пият. Свещенослужителите избиват три хиляди души, които се кланяли на бога от злато.
Друго въстание се вдига, когато на електората му писва да яде манната и почва да копнее за мръвка. Господ им праща пъдпъдъци да се облажат.
По-горе в пасажа за Ф.Д. уточнихме, че те са наказани от Господ да бродят 40 години в пустинята заради неверието си, а не защото не искат да преизберат Моисей за още ден мандат, както внушава Иво Атанасов.
Не е прав и когато обвинява пророка,
че е наказал народа си жестоко. Напротив Моисей отново моли Началника за пощада.
„Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука. И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти, но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня“.
/Второзаконие 14:19-21/
След като е омаскарил като тирани и грубияни нашия Батман и древноюдейския първозаконник, Атанасов тръгва да сравнява десетте Божии заповеди със законите, които ГЕРБ приема напоследък. Не ми е ясно откъде членът на Националния съвет на БСП черпи информация, че пророкът е бил безчовечен сатрап, след като в писанието ясно е посочено:
„А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята“. /Числа 12:3/
Изключително самобитни ми се струват и другите аналогии между
житията на двамата титани
Моисей бил отчуван от щерката на фараона и възмъжал в двора на фараона, а Бате Бойко учил в школата на МВР в Симеоново, което му открило достъп до тайните на системата отвътре.
Разбира се, най-зашеметяващата метафора си остава горящият къпинов храст. Там е работата, че ако човек зърне Божието лице, после не може да остане жив. Затова при запознанството им Йехова се представя като клонки, които пламтят, но не изгарят. И съответно предупреждава Моисей да стои надалеч. Пред израилевите чада Господ се показва като облачен стълб, който стои върху скинията и ги води през деня, и като огнен стълб през нощта.
Веднъж Моисей настоява да му бъде показано Божието лице, но молбата му е отклонена с със загриженост за живота му.
„И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе)“. /Изход 33:22-23/
Като изключим неудобството с размяната на погледи, двамата си говорели като приятели.
Това очевидно е рядка привилегия, защото за другите пророци Господ казва:
„Чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него“. /Числа 12:6/
От редовните срещи на високо равнище
лицето на Моисей започнало да свети
и приближените му се уплашили. Тогава той започнал да слага покривало на главата си, когато ходи при Началника. Прибавям тези подробности, за да нахвърлям допълнителен строителен материал за сравнителния портрет между Бойко Борисов и спасеното от фараонската щерка сираче.
Атанасов може да вкара в употреба и историите с бялата ръка на пророка или пък фокуса с тоягата която се превръща в змия. Моисей е първият стълб на единобожието и досега не един и двама аматьори са се упражнявали върху него.
Горящата къпина, която не изгаря, е образ, който озарява пътя на хиляди пророци и светци през хилядолетията. И да се приравнява Божието явление с подпалените коли в София е най-малкото проява на лош вкус и оскърбление. Сравнението на божия пратеник с нашенския банкянски аркадаш също ми се струва изключително пошло. Ако тръгнем по пътя на Иво Атанасов, къде ще стигнем - че Сам Господ се е явил на бате Бойко и го е определил за божи пророк и пратеник? Че лидерът на ГЕРБ е призован да изведе народа си в обетованата земя и да сключи нов Завет? Че има свърши хиляди чудеса и геройства по земите европейски и да засияе славата му навред? Че това е по-голяма тъпотия и от стихчето на оная русенска поетеса, която пожела на Бойко „да заблести като небесна лъчезария”.
Накрая, и трябва да изчистя и хвърлената кал - че Моисей бил насилник, диктатор със склонности към полицейщина и изобщо много кофти пич. Компромати срещу него няма да намерите нито във Вехтия завет, нито в Евангелието, нито в Корана. И юдеи, и християни, и мюсюлмани почитат от все сърце Боговидеца, въпреки че Иво Атанасов, изглежда, разполага с други сведения. Аз смятам да се придържам към писанието, където е казано:
„И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице, и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя, и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил“.
/Второзаконие, 34:10-12/
