В неделята на Тома Неверни българският избирател ще реши на кои партии да повери съдбините на страната. Днес, на финала на предизборното облъчване, родният електорат също прилича на светия апостол, който не повярвал във Възкресението, преди да сложи пръст в раните Христови, за което бил упрекнат от Спасителя: "Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

В навечерието на 12 май

възторжените оптимисти се броят на пръсти

Партийната агитация подмина основните проблеми на страната и зацикли в скандали с подслушвания, подли удари с компромати и срещи от трети вид в прокуратурата. Затова и очакванията са изборите да произведат раздробено Народно събрание с белязани от ударите под кръста парламентарни групи и липса на съгласие по посоката за излизане от икономическото тресавище. Вероятно над 20 на сто от гласовете ще се разпилеят към малки политически сили, които няма да намерят място в парламента и неминуемо ще усилят чувството на техните избиратели, че не са представени.

Задълбочаващата се криза роди един парадокс. От една страна, службогонските партии на всяка цена се стремят да се инсталират във властта и биха станали съучастници в каквото и да е правителство,

стига да им предложат тлъсти постове

От друга, ръмжащите тълпи, които доскоро бяха окупирали улиците, карат политическия елит да усеща, че стъпва върху тънкия лед на изчерпаното народно търпение. Доскорошният премиер Борисов дори отбеляза, че следващият, който се хване да управлява, ще бъде "политически труп". Тоест шампионът може да си осигури пирова победа, която до няколко месеца да се превърне в мъчителна агония по върховете на управлението. Водещите партии сами си скроиха капан и с бълването на нереални обещания за заплати, пенсии и изливане на рога на изобилието, които ще трябва да ревизират след 12 май под натиска на икономическата действителност.

В разгара на мелодрамата е известно само, че следващият кабинет ще бъде не само коалиционен, но и съставен поне от три партии. И тъй като

думата "коалиция" звучи неприлично

идеолозите започнаха да връзват панделки и да опаковат нероденото правителство като "програмно" или "експертно". Рискът си остава за тяхна сметка, ако един ден не особено доверчивият електорат го разпознае като нова версия на кабинетите "Попов" или "Беров", превърнали се в примери за задкулисни игри, подмяна на вота на гражданите и тотално бягство от отговорност. И все пак е по-добре да имаме някакво правителство, макар да е шарено и разногледо, отколкото да нямаме никакво и цялата черна кампания да се повтори наесен -
за ужас на гражданите без психични отклонения. Полезно за държавата е у политиците на 13 май да се пробудят държавнически чувства, които да ги подтикнат

да търсят съгласие, сигурност и стабилност

съчетани с бързи мерки за намаляване на бедността и безработицата, които морят населението. В противен случай, ако преговорите за съставяне на кабинет се превърнат в безкрайно надлъгване и извиване на ръце, ще бъде излъчено слабо правителство, което ще падне при първото духване на улицата или по-сериозно вътрешно разногласие.

Каквито и сценарии да разиграват политическите кукловоди, преобладават предчувствията, че изборите на 12 май няма да решат нищо, независимо от това какви резултати ще се получат, и ще вкарат допълнително в страната в спирала на нестабилност. У нас винаги ще се намери кой да бръкне в чуждите рани, трудно е да се появи някой, готов да носи кръста.

www.standartnews.com