Атаките наливат вода в мелницата на президента
За броени дни, откакто Георги Първанов вече не работи на "Дондуков" 2, родната общественост научи десетки неща за него. Повечето разкрития са ужасяващи. Едната линия на съкрушителните обвинения срещу бившия държавен глава се разгръща около помилванията и предоставянето на българско гражданство - ресорите на неговия вицепрезидент Ангел Марин. Из ъглите на държавните ведомства взеха да изскачат секретни справки без имена, които твърдят, че той е освободил предсрочно десетки убийци, изнасилвачи и наркотрафиканти - цветът на нашенската мафията. От тези кьорфишеци редица десни анализатори бързо изтичаха до генералния извод, че президентът
е бил капо ди тути капи и главен патрон на организираната престъпност
Кампанията "Ние ги хващаме, Марин ги помилва" беше продължена с още по-абсурдна история. Един от свидетелите по делото "Октопод" набеди Първанов и Марин, че чрез неизвестни посредници прибирали по пет хиляди евро от чужденците, на които са давали български паспорти. Според изчисленията за пет години гражданство са взели 12 хиляди души, от чиито джобове са изхвръкнали 60 милиона лева, които съответно са захранили банковите сметки на президентската двойка.
Арията на клеветата срещу Първанов бе продължена и от друг герой, участващ в сагата "Октопод". Там бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов обясни с блеснал поглед, че президентът е бил свързващото звено между главния прокурор Никола Филчев, баретата Алексей Петров и Държавна сигурност. Естествено Атанасов не се замисли върху фактите, противоречащи на неговите представи - че лично той е назначил Трактора като офицер на оперативно внедряване в Националната служба за сигурност, а пък неговият патрон Иван Костов си хареса Филчев за главен прокурор дълго преди сините да го обявят за клинично луд и неуправляем.
Към залповия огън очаквано се включи и вътрешният министър Цветанов с намеците си за връзки между президента и неясни криминални структури, които щели да бъдат осветлени по време на съдебните процеси по делата "Октопод", "Наглите" и "Килърите".
Не е докрай ясно кои са авторите и режисьорите на кампанията по сатанизирането на Георги Първанов. Очевидно е обаче, че мощната медийна артилерия
няма да може да компенсира зле скроения сценарий
Без да се принизява влиянието му в различните институции, Първанов не е бил нито премиер, нито министър, нито е имал особени правомощия в борбата с организираната престъпност. Просто не е разполагал с необходимата власт да извърши всичките злодеяния, в които го обвиняват закъснелите му критици. Затова куцата атака срещу него ще постигне не ефектен обрат, а обратен ефект за нейните поръчители. С нищо непредизвиканата ярост и абсурдни обвинения само ще сплотят левите симпатизанти и ще вдигнат до небесата акциите Първанов в социалистическата партия. Известно е открай време, че симпатиите на публиката винаги са на страната на жертвата, особено ако се струва невинна и вероломно нападната, или изглежда много по-слаба от противника си.
С ненужните компромати неговите хулители ще му закачат, без да искат, ореол за най-сериозен противник на ГЕРБ и на правителството. Защото ако не беше толкова важен играч, десните едва ли щяха да използват най-мощните си оръжия срещу него.
Възниква въпросът защо той беше припознат като основна мишена тъкмо в момент, когато вече не играе първа цигулка в държавата и се е преквалифицирал в евентуален кандидат за лидер на БСП. Изглежда, някой мозъчен тръст разпознава експрезидента като най-опасния претендент за властта на следващите избори и цели да го неутрализира по познатата пропагандна схема, по която беше сринат имиджът на правителството на тройната коалиция. За целта обаче кукловодите ще трябва доста да поровят из гардеробите на "Дондуков" и да намерят необходимите скелети, които да стреснат аудиторията. Ако това не се случи и продължат да се сипят нелепи разкрития, Първанов ще успее за чужда сметка да излъска позагубения си блясък на борец за социални правдини и мотор на лявото обединение. От тези неадекватни дворцови машинации обаче ще загубят както политическите му противници, така и враговете му с партиен билет, които в момента поръчват музиката на "Позитано" 20.
