Гарваните са верни докрай в любовта
Жена се оплаква на приятелката си: "Преди да се оженим, мъжът ми каза, че ще се грижи за мен като орел. Ама аз откъде да знам, че орлите правят секс веднъж годишно." Този анекдот показва колко нереалистични са очакванията ни спрямо пернатите. "При тях няма понятие "полов живот", има копулация, която служи за възпроизводство. Става през определен размножителен период. Обикновено е неколкократна, преди всяко снесено яйце има копулация и то се опложда", обяснява доц. Венцислав Делов, преподавател по зоопсихология и поведение на животните.
По думите му при хвъркатите еволюцията на сексуалното поведение е на ниско ниво и има само репродуктивна функция. Докато при бозайниците, например при маймуните, се появява и т. нар. социално значение на копулацията. Тя не служи само за възпроизводство, но и за постигане на някакви придобивки. С копулацията женските могат да се прехвърлят от губеща в печеливша група, могат да се доберат и до водача на стадото. Женската маймуна се отдава на вожда и докато той се занимава със секс, му изяжда банана. Оттам идва и разбирането, че най-древната професия е проституцията.
Първите професионалистки
са носели опашки
При птиците не се среща платената любов, но си падат по свалките. Смисълът на ухажването е да покаже, че индивидът е годен за размножаване и може да остави потомство, отбелязва председателят на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) Петър Янков. Брачните ритуали на хвъркатите включват символична заплаха, нападение, хранене на малки, бягство от врагове. Всичките тези действия се привиждат на човека като танц. Самият любовен акт е краткотраен и само при някои видове има копулация за удоволствие - при пеликаните, едрите орли, лешоядите и някои гъски.
Мнозина поети и романтици се захласват по птичите трели. Песента на пойните птици и издаването на звуци в размножителния период се нарича токуване на научен език. "За бекасината не можем да кажем, че пее - тя издава звук, подобен на блеене, с перата на опашката си. Счита се, че песента служи, за да привлече женската, но това е т.нар. антропоморфизъм - придаване на човешки качества на животните", казва доц. Делов. Ако тръгнем от серенадите при хората, ще помислим песента за любовен зов, ама не е съвсем така. Основната функция на песента е да покаже правото на собственост на мъжкия върху определена територия. Летейки от храст на храст и от дърво на дърво, той обозначава собствените си владения.
Песента е звуков нотариален акт и показва на другите мъжки от същия вид да стоят далеч от тази територия. Настина песента му привлича женската, но мъжкият не го осъзнава, и когато за пръв път мадамата навлезе в неговата територия, той я напада като съперник и я прогонва. Само че женската упорито продължава да влиза в неговия имот.
След няколко прогонвания женската започва да обяснява на ергена, че е дама, а не негов противник. И най-често момата възприема т. нар. инфантилно поведение - почва да се прави на малко, което е беззащитно. Женската трепка с крила, отваря човка и проси храна. При което мъжкият почва да я храни.
По този начин любовната двойка се оформя в процеса на ухажване, който включва родителско поведение на мъжкия и инфантилно поведения на женската, допълва зоопсихологът. При врабчоподобните мъжката птица храни ритуално женската, не се спира да тъпче гъсеници в устата й. При други видове вместо храна момъкът дава подарък - камъче или клонче. Така и при хората мъжете гледат да минат с букет цветя на срещата с дама, вместо да купуват скъп подарък. Според доц. Делов самият секс при птиците не е скандален - мъжкият се качва на гърба на женската, крепи се няколко секунди с крила или се хваща за главата и перата й. Интересни са ритуалите преди и след оплождането. Преди любовния акт се заема специална поза, както и след това се позира, за да се изрази радостта от свършената работа. При повечето хвъркати няма копулационен орган. Разполагат с клоака - пикочно-полов орган, където всичко се излива. Двамата съпрузи си допират клоаките и обменят течности. При някои породи клоаката на мъжкия прониква в женската.
Най-надарените мъжкари сe срещат
при американската тръноопашата потапница - клоаката им е дълга до 50 см, повече от самата птица. Социобиологията обяснява поведението им с концепцията на генетичната приспособеност. Според тази теория всичко в природата е война на гени. Печели онзи, който успее да прехвърли повече гени в следващото поколение.
Всеки индивид се стреми да остави по-многобройно потомство. Мъжките птици имат по-големи репродуктивни възможности от женските и могат да създадат повече. Затова една от житейските им цели е да оплодят колкото може повече женски.
Докато при бозайниците женската по право принадлежи на самеца победител, при пернатите
госпожицата сама си
избира с кой да бъде
При ергените има две стратегии - на печелившите и на губещите. Печелившите са тези, които си имат или една съпруга или харем. Те се стремят да си опазят жените от посегателствата на губещите мъжки. Губещите мъже пък нямат брачен партньор и гледат да свалят някоя, която принадлежи на друг. Интересно е, че в случаите, когато губещите мъжки почват да жънат успех, животът на ятото се променя. Младите птици нямат все още ярко изразени мъжки черти и ако те успяват да свалят повече жени от старите мъжки в ярко изразена брачна окраска, значи нещо не е наред. Видът започва да става мономорфен - заличават се различията между двата пола. Ако женствените печелят пред мъжествените, всички ще станат женствени, заключава Петър Янков. При много случаи двата пола не се отличават външно по нищо - при соколите, лешоядите, водоплаващи птици, яребиците, жеравите. При тях таткото мъти и гледа децата наравно с майката, двамата разделят помежду си потомството.
При щраусите ролите са преобърнати - женската снася яйцата и изчезва, мъжкият ги мъти, храни и отглежда. Най-радикалният матриархат е при южноамериканските якани. За разлика от нормалното при тях женската е по-красива, по-силна и по-агресивна от мъжкия. Дамата завладява територия, прилича мъжки, който я опложда. Той й прави гнездо, а тя му снася яйца. После оставя таткото да мъти, отива да привлича друг, и така насажда няколко мъжки на якански яйца, добавя преподавателят по поведение на животните.
При бозайниците не се среща подобна смяна на местата на половете. Фундаментален въпрос в биологията е защо мъжките бозайници от никой вид не са развили млечните си жлези и способността да кърмят бебетата си.
При птиците кърмилници са например мъжките гълъби. Те имат жлези в гушите си, които отделят мляко, близко по състав до това на бозайниците. Затова изразът "от пиле мляко" не е съвсем лишен от правдоподобие, смята Петър Янков.
Донжуановци и казанови
При птиците се срещат и професионални свалячи. Вечни ергени, които се занимават с това, да оплождат женските на другите. Те не желаят да създават двойка или да гледат собствено потомство. Коцкарите се срещат най-вече сред гълъбите, които са моногамни. Има мъжкари, които дебнат двойките, които копулират. И когато семейството започне брачния ритуал, този развратник се приготвя на съседния покрив за действие. Мъжкият гълъб пощи женската като любовна игра преди акта. Тя пък кляка и си повдига опашката. Тогава Дон Жуан стартира от покрива, бута мъжкия от гърба на женската, опложда я и не след дълго отлита. Женската се изправя щастлива и го гледа влюбено, като си мисли, че това е мъжът й.
Посраменият съпруг пък се чуди дали да остане при жена си, или да тръгне да гони натрапника. Някои мъже обаче отказват да гледат чужди деца. При сивогушата заберушка - пойна птица, която живее високо в планината, рогоносецът хваща прегрешилата си жена и я кълве по клоаката, докато предизвика спазми и тя изхвърли чуждата сперма, подчертава доц. Делов. В други случаи съпругът копулира с жена си веднага след натрапника, за да увеличи шанса неговите гени да я оплодят.
Съществуват и примери за вечна вярност, но единствено при гарваните. Те са моногамни и никога не са засичани в изневери. Други моногамни хвъркати са орлите и лебедите, при тях обаче понякога се случва някой от съпрузите да кръшне.
Беседка за любимата
Най-романтични са беседковите птици. Мъжкият прилича на нашия кос, но има скрити архитеткурни заложби - строи на женската любовна беседка. Изчиства мястото от тревички и грижливо подрежда камъчета, черупки от охлюви, стъкълца, капачки, парцалчета. Гради виртуозни съоръжения с формите и цветовете. После ергенът кани момата на оглед. Хваща с човката си предмет от украсата и танцува пред нея.Годеницата оглежда беседката и ако одобри неговото творение, правят двойка. Ако не го хареса, женската отива на оглед на следващата беседка. Сърцето й печели най-гениалният художник.
Жеравите учат хората на танци
От древни времена брачните танци на птиците впечатляват човека, тъй като са свързани с неговата мечта да лети, казва доц. Делов. Всъщност обаче синхронните полети на двата партньора са "визуален нотариален акт". Най-красивите танци са запазен патент на грабливите птици, който са и величествени - орли и соколи.
При тях ухажването е шумно, свързано е с преследване, лупинги, символични нападения на птиците една спрямо друга. При ловния сокол във въздуха мъжкият подава ритуално плячка на женската. Незабравими са и брачните танци на жеравите - те се движат в абсолютен синхрон и издават специфични крясъци. Заради пищния спектакъл са известни като птици на щастието, тъй като по време на танца са много красиви. Често хората се изпълняват и групово от млади птици, които репетират за груповото си размножаване.
Интересно е, че много местни племена и култури са заимствали от жеравите стъпки за техните танци както в Африка, така и в Азия. Други впечатляващи шоута се изпълняват от гмурците. Водоплаващите птици застават лице в лице и се покланят едновременно в различни посоки. Правят си подаръци - вадят от дъното клонки и водорасли и си ги подават, за да послужат като строителен материал за гнездо. А после младоженците тичат заедно по водата. Забележителни са и брачните танци на райските птици. При тези красиви птици, обитаващи Австралия, мъжкият виси на клон надолу с главата, премята се и прилича на огнено кълбо, което подскача в короните на дърветата.
