/Поглед.инфо/ В началото бе словото...а после дойдоха буквите и книгите. Но между тях бяха просветителите. Онези будни умове, които всеки век носи със себе си, за да придвижват човечеството еволюционно към следващите векове.

Да си спомним какво казва Черноризец Храбър в „За Буквите”, нашите букви:

„Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той – „аз“. От „а“ започват и двете азбуки”....

А зад „А” се крие тайнство. Нашите предци са учили азбуката като текст и са я изговаряли като молитва. Така са затвърждавали нейната свещена същност да пази българското във времето, дори в моментите, когато му е било трудно да оцелява.

Няма друга такава азбука в света, в която всяка буква означава дума, а всички букви-думи съставят благослов, изричащ ползата от това човек да бъде знаещ, да си служи със словото като сила.

Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата - аз и буки. Самата азбука е код, духовно послание: Аз буки веди глаголи добро есть жичье... - Аз зная буквите и животът със знанието е добър... Това ни казва нашето а, б, в.

В превод от прабългарски Азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, аан означава Бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово. Някои от разчетените кодове звучат така: "Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Нагоре всеки да лети! Изричай словото твърдо! Покорявай висотите! Напред! Слава!“.

Защото словото, об­щу­ва­не­то чрез ду­ми, све­ще­ната свобода за обмяна на ис­ти­ни, идеи, чувства, е дру­га­та ду­ма за ци­ви­ли­за­ция. Имен­но об­мя­на­та на мис­ли, идеи, зна­ния и вдъх­но­ве­ние чрез писаното и не­пи­са­но сло­во ни прев­ръ­ща в хо­ра, в разумни съз­да­ния, във венец на творението. И „дума дупка не прави” не е състоятелно. Защото словото е живо – то дарява, лекува, учи, обогатява, извисява, ранява, спасява – с дори само една дума в правилен момент, разрушава животи, убива.

Днес свободата на словото се е изродила в слободия. Тя да­де въз­мож­ност за ак­тив­на пуб­лич­на изя­ва на гла­со­ве, ко­и­то ед­ва сри­чат, да заг­лу­ша­ват вся­ко смислено сло­во. На хора неграмотни - да пишат книги. Вече всеки издава книги, съвсем друг е въпросът дали чете, или как пишещите станаха повече от четящите. Сво­бо­да­та на сло­во­то наистина ни за­ля, но не със стой­нос­т­но съ­дър­жа­ние, а със су­ро­гат – от ефира, от интернет, от печата. Интернет е пълен с информационен боклук, с коефициент на полезност от нула до минус безкрайност. И в тази бутафория е все по-трудно да се оцени и отличи стойностното, да се отсее истинната информация.

А в общуването нека не забравяме, че словото е като меч в ръката, с който можеш да поведеш, но и да съсечеш. Отговорността към словото е отговорност пред съвестта. А паметта за неговите създатели – условие, за да се развиваме като цивилизовано общество. Език свещен на моите деди...възпя го Вазов.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?