/Поглед.инфо/ Тези дни отбелязахме раждането на едни велик българин, един от националните ни герои и примери. В същото време една гола ексцентричност обикаля медиите като бездомно куче и бива героизирана. А защитниците на кучетата, дето уж обичат животните, но мразят хората, размахват камене и пръте да бият последните. Нямах намерение да се включвам да занимавам и аз аудиторията с това хиперболизирано безразсъдство, но силно ме озадачи ценностната представа за морал и героизъм. И ми досади пореден ден да чета пасквили и упражнения в еквилибристиката, заклеймяващи целокупното население, с онова нагло болнаво разделение- ние, чистите, добрите и красивите, пък вие (които не мислите като нас) - тъпия, грозен, уродлив плебс, лишен от морал и духовност, дето само яде, пърди, жули ракия, и злобее от позицията на своето нищо. „Отчаяни, озлобени, пропилели живота си хора, скотове“…
Кога стигнахме такова дъно – на омраза и нетърпимост? Авторите на това не си ли дават сметка, че с подобна крайност, мизантропия и нескрита агресия, се превръщат точно в това, което описват и осъждат? Гневът от несправедливост е съвсем друго нещо, и то е проява на хората променящи света. Но това е точно реакцията на аутсайдерска психика, която гази наред с единственото, което безсилието може – езикът на омразата към всеки несъгласен с нас. И всичко заради една определена малка група от обществото ни, която се счита за по-добра от останалите, смята, че има повече права, и очаква да бъде освободена от поемането на отговорност и от последствията на собствените си безразсъдни действия, като стовари тази отговорност върху обществото, вменявайки му вина. От кога здравият разум е нещо неморално? Мъченик бил, герой бил, дори с Ботев и Боян Петров го сравниха. Айде стига глупости. Човек дори да е на негова страна, ще се отврати – от защитата му.И статията не е заради него, а заради обществената реакция., посланието което дава.
И аз съм планинар, и приключенец откакто се помня, за това принос има и професионалния спорт, с който се занимавах. Минала съм стотици, може би хиляди маршрути във времето, но колкото и екстремни неща да съм предприемала, винаги обезпечавам доколкото мога риска, съобразявайки всички фактори. Планината и стихиите изискват уважение, и ако не го проявиш, това се наказва. Като планинар вече имам такъв опит, че спокойно мога и да обучавам хора и да ги водя, не че имам такива амбиции. И като човек с такъв опит не считам че Кирил познава особено планинските закони, или че е бил добре подготвен, а защитниците му се съмнявам, че въобще са припарвали до планина. За сведение, хората екстремисти се подготвят сериозно за предизвикателството си. И не е да не разбирам тръпката от това да се изкачиш и посрещнеш горе празник, но точно неговото не е нито проява на героизъм, нито търсачески дух, то е обикновено безразсъдство, безотговорност и някаква липса. Да го наричат екстремист, герой, е некоректно спрямо истинските планинари.
Има хора с толкова объркан вътрешен свят, безпътни и празни от към смисъл, че единствено силни дози адреналин, осигурен спонтанно, на часа, без никаква мисъл, могат да им донесат усещането, че са живи и да заглушат празнотата. Някои го правят с дрога, други карат като луди по магистралите и се надбягват, трети – като се напиват до краен предел, други като си правят селфи на ръба на скалата, а пети - търчат голи и превъзбудени към…нищото. И после като им измръзне задника - всички други им виновни. Нека погледнем обективно.
Да тръгнеш гол, при минусови градуси, по нощите, навръх Нова година, когато всички празнуват, и сам да търчиш нагоре, както и да го гледам е безотговорност - към живота, към себе си, към близките ти, към обществото. Някои казват - какво ви пречи - рискът, който е поел, касае само него. Да, ама не. С поведението си поставя в риск и приятелите си, в случай че закъса по пътя и тръгнат да го търсят. Освен това ще притесни и близките си, ще ангажира маса хора, които трябва да се вдигнат да го търсят. Така ще изложи на риск и други хора. Обществото да трябва да пази, някой който не желае сам да поеме отговорност за себе си и съзнателно се поставя в рисковата ситуация, в която е изпаднал, не е героизъм, социално безотговорно е.
И както напомни някой – „Планинската спасителна служба съществува, за да помага на хора, попаднали случайно, при естествените непредвидени обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени в планината. А не за да е нащрек, когато ексцентрици преднамерено, богоборчески, се подбъзикват с планината и със себе си“. За такива би трябвало да има глоби. Както беше със скачащите от балконите на хотелите в Слънчев бряг англичани. Напият се и скачат в басейна, т.н. балконинг - ами започнаха да ги глобяват. Така че - първа помощ, за да бъде спасен, а след това бой, за да запомни добрината та следващия път да не умре от глупостта си. А, и да му връчат фискалния бон за разходите. Както ще го направят в болницата, ако е опрял в критична ситуация до тях. Ако въобще го приемат, защото ако няма здравна осигуровка, може да го оставят отвън, има такива случаи. В случая този не е имал планинска застраховка, въпреки екстремното си поведение, толкова „добре“ е бил подготвен. И планинските спасители бързо са се отзовали, но дори не чухме извинение към тях, нито благодарност, а му беше предоставен ефир. Все пак на крак са били вдигнати поне 7-8 души да се занимаят с ексцентричните му прищевки. Или всички са ти длъжни, само ти нямаш отговорност към обществото. Щото си герой? Какво се е случило с хората, за да смятат, че безразсъдния егоизъм е героизъм?
А ако не му бяха стигнали сили да стигне догоре? Ами ако се беше подхлъзнал и пребил някъде и не е в състояние да повика помощ? Ами ако се случи нещо в зона, където няма обхват? Тогава кой щеше да е виновен, и кого щяхме да разпъваме - приятелите му, че са го пуснали да се щура сам и гол в тъмното, в студа? Какви егоисти, да го оставят сам - ето, вижте изродите, дето пуснаха горкото момче само! Вината трябва да е във всеки друг, но не и в него? Е, ако не е умствено пълноценен и не може сам да взима сам решения - да, но в случая имаме достатъчно възрастен човек, за да разсъждава трезво, който съвсем съзнателно е направил глупост. И сега заради неговата глупост ще пострадат други хора. Не казвам, че те са невинни, но защо той да е само жертва? А ако горе нямаше никого? Нали хижарите са му казали, че няма да е отворено – какво щеше да стане, ако не бяха там? Те ясно са му обяснили, че ще празнуват в семеен кръг - при 20 години без почивен ден все имат право на малко лично пространство за празника, но защо трябва да се съобразява с другите, важното е да задоволи собствените си егоистични прищевки.
Освен това до заслона никой не му е отказал достъп. Заслонът си е отворен, по устав -24 часа – 7 дни. Това е заслон, а не хижа, тя е в друга посока. До заслона е чайната, но тя няма ангажимент да работи 24 часа 7 дни, и това никъде го няма. Чайната е под наем и наемателите сами си определят работното време. Чайната не е спасителна служба, нито е място за нощувки. Разбира се, това са условни правила и те нямат значение, когато трябва да бъде спасен човек, и хижарите имат вина като не са отворили веднага, но те ще си поемат отговорността за това, при това най-тежката- ще загубят обекта, на който са се посветили от години. А той защо не поеме своята отговорност? За тях има правила и санкции, а защо такива липсват за "другите"? Той бива толериран, че „може и да е направил грешка“, и бива оправдан за нея, но не може ли и те да са направили грешка и да не са преценили ситуацията, или за тях няма пощада? Трудно ми е да допусна, че нормални хора биха захлопнали вратата, ако са разбрали, че това е наистина бедстващ човек. И те самите заявяват това. През тях минават какви ли не, и не е невъзможно да са помислили, че това са ексцентрици, които са решили примерно да си пускат фойерверки от високото и понеже са видели, че свети, искат да влязат. Това не оневинява хижарите, че не са откликнали, но тяхното подценяване и неглижиране на ситуацията е също толкова безотговорно и тъпо, колкото и неговата гола инициатива.
Хубаво е поне, че всичко се размина без сериозен инцидент, и че той е добре. Макар, че историята леко се компрометира. Потърпевшият разказва едно, хижарите друго, спасителите трето. Според показанията на спасителите от планинската служба, когато са пристигнали, а това е станало много бързо след обаждането - човекът е бил вътре, в добро състояние, без признаци и следи от хипотермия, и добре увит в спален чувал. И в разказа на Кенаров има противоречия. От там разбираме, че в заслона приятелите му са извадили всякакви дрехи, чорапи, и го облекли стабилно. Но когато най-сетне го пуснали в чайната, „празнуващите започнали веднага да му се карат и да коментират жлъчно лекото му облекло“…е нали преди това са го облекли, защо пак се е съблякъл? И много бързо след хипотермията е играл хоро? Да не се окаже, че някой е хвърлил око на обекта и местността и това е начинът да го получи? Или някой пак разиграва скалъпени драми и скандали, за да си лъска имиджа?
Професионални планинари и алпинисти са загивали, бидейки добре подготвени, дори тези дни загина опитен планинар под връх Ботев, при това не е бил сам, а да тръгнеш сам, съвсем осъзнато необезпечен за рисковете, няма как да е сериозно. Нищо против човека, може да не личи, но му съчувствам. Не защото е измръзнал - това минава, а защото за да предприемеш такова самотно предизвикателство, зад това има някаква лична драма. И цялото нещо не го пиша заради него, а защото да бъде оправдаван и да му се придава позитивен мъченически орел е опасно социално послание. Защото би значело, че подобно поведение е приемливо, нормално, а то не е. А да му се придава героичност, е вече нездраво. Селфито на ръба на скала или висящ от парапета на 20-ия етаж, пак ли е героизъм? А то не е много по-различно от неговото изпълнение.
И понеже защитниците му са много агресивни, нека припомним за тях – да размахваш пръст на хората и да им сочиш кривините, можеш само, ако ти самият си изряден, във всичко, и постъпваш коректно, съобразявайки се с другите – в случая това не е налице. Да изискваш от хората можеш само, ако ти самият с действията си, с работа, или гражданска позиция се опитваш да направиш света едно по-справедливо и добро място. Което именно е правел Ботев. И да бъде сравняван с тази незряла проява, е същото толкова неуместно, като самата нея.
Ботев е имал смелостта да посочи кривините на тогавашното „статукво“ – нещо, което мога да се обзаложа, че тези „смелчаци“ никога няма да направят днес. И поради гнева си, че обществото не реагира, Ботев си е позволявал да му размахва пръст и да го критикува. Но на критиките си е имал покритие с дела. Когато и тези критици, започнат да имат принос към общественото благо, тогава ще имат някакво право да размахват морален тон на гражданите, и то не за да ги обиждат, а да ги разтърсят. Както е правел истинският герой, а това е пародия. Да сравняваш Ботев с въпросния Кирил, както е отбелязал Антон, е все едно да сравняваш Ричард Брансън с търговец на царевица на плажа. По принцип и двамата са нестандартно мислещи бизнесмени.
Сравнението с Боян Петров също е неуместно. Интересно е, че някои от хората, които оплюха Боян Петров, когато той изчезна - че си бил виновен сам, че било егоцентризъм това дето прави и едва ли не си го е заслужил (каква жестокост), същите тези сега героизират безразсъдната безотговорност на голия ентусиаст и се изживяват като моралисти. Ех, тия двойни аршини и нагло лицемерие. Но посредствеността така прави откакто свят светува - мачка и омаловажава превъзходството и истинското можене, и героизира и въздига профанизма и себеподобието. Затова децата имат нездрави примери.
Боян Петров е тръгвал изключително подготвен и правеше наистина значими неща – неговото е победа на духа над физиката. Той ще остане символ на силата на духа, а делото му не е егоистично хоби, а е световно признато. Той е документирал всичките си походи и ги е дал на хората, за да ползват неговия опит, за да е полезен и на другите. Боян имаше и гражданска позиция по наболели за обществото теми, така че той ще остане един вдъхновител. А другият ще се запомни с…всъщност до следващия обществен скандал, когато вече ще е забравен. Обречени сме, ако това са ни героите, за радост- не са.
Героизъм е делото на Боян, героизъм е дълги години да печелиш олимпийски и европейски титли - шампионката по стрелба Мария Гроздева и победата й в битката с рака; героизъм е всяка жена, която работи на обикновена заплата и гледа три деца; героизъм е да си учител и всеки ден зле възпитани от родителите си деца да ти скачат на главата, но въпреки това да продължаваш да се опитваш да ги научиш, защото си обичаш професията. Героизъм е адвокатка останала вдовица с три деца, която цяла година води битка и се пребори за това децата, останали без един родител да получават пенсия, без условия. Заслужава да й се знае името – Златина Хаджипанайотова, нарекли я българската Ерин Брокович. Героизъм е и това - 50 години да си се трудил почтено, да си плащал всички данъци, да си участвал в изграждането на България и накрая да оцеляваш с 250 лв. пенсия. А вие, както е казал поета, вий сте идиоти!
Предлагам другата нова година на търсачите на нетрадиционни усещания да организират движение по бански и джапанки (идеята се зароди в нета), и да изкачат бул. Черни връх. А като измръзнат, да потърсят убежище в близкия х. Маринела. Ако не ги пуснат в ресторанта, да заклеймят комунистите и дългата ръка на Кремъл, която им е попречила, да извикат три пъти Свобода за коледните прасета!, и да си направят парад на хората с нетрадиционни социални изяви. А ние обещаваме да сме там, да снимаме, и да извикаме службите за сигурност за да им помогнат, и… да ги приберат „на топло“, да не мръзнат. Записването вече започна…Търсят се герои.
