/Поглед.инфо/ По традиция всяка година матурите се съпровождат от скандал - във връзка с провеждането им, или с резултатите. Тази година скаднал е свързан с условие в задача. А сега открийте грешките в предното изречение. Или може би правилното е „Открийте грешките в изречение?“ Проблемът не е, че има такова условие в тест на матура. Проблемът е че учебниците са пълни с такива алогизми. Децата учат по тях години и после защо са неграмотни.

Въпреки многото златни медалисти, близо 40% от учениците са функционално неграмотни, според последното изследване. Под функционална грамотност се разбира умението на учениците да осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми. Тоест, те се затрудняват да разберат текста, да го преразкажат.

Това, че ставаме все по-неграмотни, не е вярно, заяви тогава председателят на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански . „Ние стоим еднакво неграмотни“, казва той. Нещо като „по-бедни не ставаме, стоим си все така най-бедни и болни“.

Учители от горния курс се жалват, че се налага ред по ред да превеждат казаното в учебниците, защото децата не го разбират. „Ако пък е написано разбираемо, сигурно ще е пълно с фактологични грешки". А кой е виновен? Тук вече не можем да обвиняваме само родителите – те могат да дадат дисциплината, любопитството и мотивацията за учене. Но неговото качество го дава основно училището, образователните институции. А качеството зависи не само от начина на преподаване, явно желание има, но най-вече от съдържанието на учебниците, по които се преподава. И доколко написаното в тях е издържано, аргументирано и съобразено с възрастта им.

Безумията започват още от първите класове. Всички помним култовата фраза, че „морето е солено, защото в него има разтворена готварска сол“ – от учебника „Човек и природа” за 3 клас на издателство „Природа”. Пак според неговите автори думата шоколад се пише не с “ш”, а с “щ”, като „щастливт“. В 4 и 5 клас учениците биват запознати с пластичните операции по доста ексцентричен начин: „Ламя се подложила на пластична операция за утрояване на броя на главите си. Около месец по-късно, измъчвана от ужасно главоболие, помолила Иван Юнака да отреже 33 от допълнително присадените глави, понеже се оказали с ниско качество. Те се оказали толкова некачествени, че след намесата на Иван на тяхно място не поникнало нищо ново и тя останала с 18 глави. Колко глави е имала ламята преди операцията?“ Ако главата на ламята е била толкова нефелна като авторите на тези учебнции, то разбираме, защо не е поникнало нищо ново. Същото се случва и с дестките мозъци при атака на безсмислието – не пониква нищо там. На четвъртокласниците в "Човек и природа" пък се обяснява, че „на югозапад се е разлюляло скалното море на най-дивната планина - Родопи". Дано северната тангента така да не се разлюлява, четогава не е добре.

Лидер в аномалиите си остават учебниците по история. Ако решим да ги съберем, ще има материал за цяла книга, а и непрестанно излизат нови. Някои от нелепиците добили публичност вече са променени. В учебник по „Човекът и обществото“ на издателство „Просвета“ на учениците от 3 класдумата „заптие“ бе обяснена като „полицай“, а в първоначалния му вариант се казваше, че „битките на цар Симеон срещу Византия не са оставили трайна следа в миналото ни“. Там омаскарен е и Апостола на свободата. Васил Левски е бил заловен от полицията,тъй като нарушавал закона. Затова бил осъден на смърт и убит, без да се споменава за бесилото, нито пък за борбата му за освобождение. С две думи, третокласниците остават с впечатлението, че Левски е лошият герой и справедливо е бил наказан за престъпленията си. А после как да очакваме почит към националните ни герои? И ако Апостола бива похулен, то образът на мутрокултурата е въздигнат в култ. От буквара децата научават за чичкото с парите, който не спазва правилата. „Имало и един лъснат джип. Бил много надменен. Не се движел по правилата. Не возел никого. Карал из града по джапанки”.  Темата за мутрокултурата се възпява ибуквално, в часовете по музка. Текст на песен в учебник по музика за трети клас на „Булвест 2000“, гласеше: „Отдолу иде джип „Мицубиши“, с яка броня, с прозорци скришни…Всички по пътя той изпреваря.“ По-натам става ясно, че го кара Вълчо и вози в него Лиска, която много иска да стане миска. „– Давай, Вълчо, и наддавай златна пара звънка – мис да стане твойта Лиска, гиздава и тънка!“ Тук лирическият герой намеква за корупционни практики – „наддавай златна пара, мис да стане твойта Лиска“. Така отрано да нямат илюзии, че на тая територия нещо става по нормалния начин.

Но това е малка драма. По-голямата звучи така: „Освобождението на България е излишно, защото трябва да се отделят пари за армия и се забелязва рязък спад на стопанския живот, например драстичното намаляване на козите” - изд. „Червената къща“. В раздела за етносите пък се казва, че "Байрамът е народен празник на България". 

И природните науки не са пощадени. От предишно издание на „Човекът и природата“ (изд. „Булсвет“), за 3 клас научаваме, че „Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители. Животните ядат готова храна – растения и други животни. Затова те се наричат потребители”. От прочетеното не разбрах сега аз растение ли съм или животно, щото съм и производител и потребител. А децата със златни медали по математика са направо герои, при такива нелепици в учебниците: „Прав е ъгъл, върху който, ако наложите триъгълника, съвпада“. Съответно тъп би трябвало да е ъгъл, който ако наложите триъгълника не съвпада. А остър е онзи, на чиято глупост може да се порежете.

Тежката артилерия идва в по-горните класове. В 9 клас има доста чуждици и усложнени изрази. Опълченците били ситуирани на Шипка, „дискурс, архетипи, апологет, субективизмът на несъзнаваното“ са обичайни думички, съпътсващи литературния изказ и обясняващи науката. Въвеждат се и нови понятия. В учебник по литература писателят Иван Вазов е определен като "лирически говорител" на "Опълченците на Шипка". Ех къде остана времето, когато имаше лирически герои, не говорители. Когато песни се пееха за зайко и гората, „мила моя мамо“; когато задачите се сведжаха до въпрос от гара А до гара В, а не единият мъж бил ловец, а другият бил гол (с картинка). Също като два крокодлила летели - единият зелен, а другият надясно. В задачата се пита колко е часът, ако третият крокодил е с рокля? А отговорът е - не се карайте, всички сме луди. Само дебилите – не.

Аналитичната мисъл в средношколските учебници обаче взима приза:  "Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът". И тук тийнейджърът съвсем се изгубва в превода. Дали после е виновен за фунционалната си неграмотност, тоест че не разбира съдържанието на текста? Но по-важно е- това прави ли децата по-разбиращи и по-умни?

Прочее, интелигентността на мисълта е в нейната ясна конфигурация, не натруфеност. Езикът на истината звучи просто и ясно. От патериците на словесното напудряне нужда имат празнотата, посредствеността и фалша. Колкото по-празен или посредствен е текстът/ мисълта/ личността, толкова повече се облича с натруфени интелигентски и естетски слова, създаващи натоварващо многословие. Или интелигентски казано: Предозирането в словесната артикуалция с интелектуални филизии и клиширани психологизми от митическите архетипи пряко кореспондира с дефицитите на истинност и качествено съдържание у техния проявител. А след цял учебник в такъв стил, читателят ще се питат по Чеховски: Какъв хубав ден, чай ли да пия, или да набия някой тъпак?

За пълен и непълен член да не говорим. Там слаби резултати показват от всички възрасти. А и всеки ден се сблъскваме с незнаенето му, особено когато четем съобщения от държавната администрация и саморъчно направени „новинарски“ сайтове. Някои пък го слагат според както им звучи по-интелектуално: „Казавам на мъжът ми..“ - пише видна Фб интелектуалка. Щото мъжът е голяма работа и трябва да е пълно членуван, по-авторитетно е някакси, как така ще му е празен членът. Скорошно изследване на „Галъп“ показа, че почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член. „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“, беше хамлетовския въпрос. Но истината е, че нито едното не е вярно - магазинът въобще не се е местил, само фалира. Като всеки по-малък бизнес. А драмата с члена е елементарна, да припомним правилото: Ако се замества с „той“ е пълен член, с „него“- непълен. Магазинът (той) се премести.

На фона на тази учебникова подготовка не е чудно защо масово не искат да четат - над 50% не отдават никакво значение на книгите като условие за по-добър живот, 12% пък хич не ги вълнува този въпрос. И само една трета смята, че това занимание носи ползи. Проучването обаче е сред всички възрасти. Масово не се чете, но иначе всички са много начетени, разбират от всичко и дават акъл как трябва да се оправи държавата. Ако и да не знаят как себе си да оправят. Банално е, но всичко тръгва от семейството, а училището формира. Докъде е отговорността на училището и къде започва личната такава? Който иска, намира начин да се образова, въпреки образователната система. Истинското образование е самообразование, дело лично. Който не иска, коментира презрително във ФБ четенето и образованието, размахва меча на съдничеството си над всичко що е над него, и се изживява като нравствен бунтар. Обикновено без никакво покритие за претенциите си. Клавиатурите и трибуната на социалните мрежи дадоха възможност на сакати и фалшиви да поведат слепи и да станат техни кумири. А да водиш овцете не те прави лидер, прави те овчар. Лидерът е който показва пътя, дори да не го следват пряко. Обикновено следват и рзспространяват мисълта му, макар и често като своя. Но като се кичиш с чужд опит и ум, можеш да заблудиш само в социалната мрежа, извън нея си оставаш посредственик, без таланти или каквито и да било резултати, които да впечатляват. Ако дори само една трета от хората бяха толкова умни, разумни и нравствени, колкото се демонстрират в мрежата, щяхме да сме десетилетия напред - в еволюцията си като хора и общество, в икономическото си развитие и прогрес. А всички знаем къде сме, и причина за това не са една шепа управници, без значение кои.

Един обикновен човек, който си върши качествено и съвестно работата и своите отговорности, е много по-ценен от 100 виртуални мудреци и псевдобудители. После тези родители на какво учат децата- как да изглеждаш, без да бъдеш? От там и комплексите търсещи външен израз на това, което няма съдържателен аналог. А какво се случва с децата, обучвани в тая система и с такива ценности? Имаме ли право да ги съдим за това какви са станали, като те са продукт на нас – обществото, родителите, образователната система, учителите, медиите.

Абитуриентските балове ни напомнят това. Тази парадност, пресилена помпозност и холвудски блясък, като че завършваш не училище, а отиваш на наградите в Кан да вземеш отличие за цялостен принос. А после какво - от механата пред бюрата, или в университетите, в които лесно се влиза - за да вземат поредната безсмислена диплома, за да им послужи да станат обслужващ персонал. Друг момент е демонстрацията на класови различия. Снобизмът и грандоманията могат да имат доста естетични проявления. Те няма да имат проблем с „реализацията“, само ние, които утре ще опрем до техните услуги ще имаме.

Тези дни се случи да присъствам на бал в заведение. Впечатление ми направи как ентусиазмът на абитурентите рязко контрастираше със смачканото самочувствие и примирение на обслужващия персонал. А той се състоеше от девойки на около 20 г. тоест, завършили преди година –две, вероятно със същата еуфория и помпозност. Та, кому е нужно това бално разхищение? Някога римската империя умира, пирувайки. Да, хубаво е децата да си го направят незабравимо, все пак приключва един основополагащ етап от техния живот, но струва ли си това пресилване и разхищение на средства, от изнемогващите им родители? Въобще няма да коментирам простотията и болния кич- това не е причина за подигравателност, а повод за размисъл. Но винаги се намират моралисти, възмутени че абитуриентите били прости, били деградирали, тъпи, пък вдигали шум. А те просто са огледало - на родителите си, на всичко, което е в обществото, негов продукт. И не може с лекота да ги съдим, а да се опитаме да им помогнем – да не са такива, каквито не ни харесват, но най-вече каквито няма да са полезни на себе си. И то докато е време. Ролята за това е обща и персонална. Но само да се обвиняват младите хора и да се изкарват някаква пълна гротескна развала е крайно неумно. Като че ли всички на техните години са били изрядни, перфектни, разумни, стилни и т.н. Айде няма нужда - не беше така. А ако са били такива, сега следва да са много по-еволюирали. Не личи да е масово. Така, че като съдим децата, да погледнем и себе си. Те няма да ощетят никого като вдигнат малко шум и надуят клаксоните за няколко дни, това е най-малкият ви проблем. Голямата щета е за тях, в по-късен етап, когато започнат да берат плодовете на собственото си съзидание. А с тях, и за цялото общество, защото те са бъдещето.