Две новини от последните дни, свързани с ядрената енергетика, някакси "по терлици" преминаха и през нашите медии, удавени от партийно-политическите тайфуни. Първата - на среща в Москва руският президент Владимир Путин и унгарският му колега Виктор Орбан постигнаха споразумение за изграждане на два нови ядрени реактора към унгарската АЕЦ "Пакс". Проектът е на стойност около 13,7 млрд. долара, като други 3 милиарда ще бъдат отпуснати за създаване на нови работни места в процеса на изграждането на блоковете. Данъчните приходи пък ще са повече от 1 милиард долара. Втората новина - след преки руско-британски преговори атомният концерн "Росатом" получи покана да участва в строителството на атомни реактори и във Великобритания. Нещо повече - между Москва и Лондон е подписана "пътна карта" за сътрудничество в атомната енергетика и "Росатом" приема британската атомна програма като "много сериозна".
Има ли учудени? Значи в Унгария можело, а в България не. Нищо, че и двете държави са от по-младите членки на ЕС, а самият Брюксел е обявил, че няма претенции към новите руски технологии. Да не говорим за една Великобритания, която отдавна е доказала, че не цепи басма на никого, когато става дума за изгоден бизнес.
Къде обаче е разликата? Ами в това, че Орбан и унгарците не робуват на старите догми за "зависимостта от Русия" и си гледат интересите. Няма леви, няма десни, а очевидно там и слугинажът на чичо Сам не диктува парада, както е у нас. Струва си да уточним, че въпросното финансиране от 13 млрд. долара представлява изгоден заем, който Москва отпуска на Будапеща, а технологията ще произвежда ток, чиято себестойност е с 30% по-ниска от еленергията, произвеждана от една газова централа. Подобна схема за финансиране и изплащане се предлагаше и за АЕЦ "Белене".
У нас обаче се надига вой до небесата, стане ли дума за някакъв руски проект, независимо от икономическата логика. За по-добра финансова изгода и национални интереси кой ли ти слуша, важно е само той да не се осъществи, като се пречи за реализацията му по всевъзможни канали. И всичко се спихва, а вувузелите отстъпват място на дипломатическото лицемерие, появи ли се някакво друго име, отвъдокеанско. Като "Уестингхаус" например. Нищо, че и условията, и цената никак не ни устройват. Най-малкото поради факта, че при щатския проект за 7-и реактор в Козлодуй ще трябва да складираме у нас отработеното ядрено гориво, а не да го изнасяме обратно в Русия. Но понеже няма къде, ще трябва да дадем едни милиарди и за хранилище...
Е, хак да ни е. Нека останалите "тъпанари" да си плетат кошницата, следвайки интереса си, а ние, "умните", да продължаваме да ги зяпаме!
Дума
