/Поглед.инфо/ България е с неособено висока и стагнираща или спадаща конкурентоспособност, сочи нов доклад на Брюксел, който прави преглед на позициите на отделните страни членки по този показател в сферата на индустрията. Да приемаме ли това като новина, след като си го знаем ,и то от години наред? Питам риторично. А най-интересното е, че въпреки тази "стабилност на дъното" темата се е превърнала в табу. Всички като че ли са вдигнали ръце и си казват: "Цялата Мара втасала, до конкурентност опряла".
По традиция държавата си измива ръцете с разни доклади, намерения и обещания, родени в чиновническите кабинети, които стигат до поредния "иновационен форум". И толкоз. Бизнесът, който би трябвало да е основен двигател за решаване на проблема, също си трае. Нещо повече - претенциите му растат с всяка година. Недоволства при всеки опит за промяна на средата - не ще и да чуе за вдигане на заплати, които пък биха вдигали, макар и с малко, макар и плавно, стандарта на заетите. Да инвестира в човешки ресурси, в образователни програми и иновации му е последна грижа. Предпочита да държи парите си на влог с висока лихва или да харчи за екстри на собствениците. Парадоксът с търсените инженери и високите им надници не е оправдание. Защото една-две големи фирми "пролет не правят". То не че е останала и някаква промишленост, но и това, което имаме, явно е хвърлено на доизживяване.
Е, няма как да бъдем конкурентоспособни в Европа, когато сме си отредили ролята на обслужващ персонал. Какво, чакаме Годо ли?
Дума
