/Поглед.инфо/ Бях решил днес да не гледам телевизия, да не слушам радио, да не включвам компютъра. Пролетта идва неочаквано бързо, а аз закъснях с доста неотложни за сезона дейности... Както и да е, няма да ви занимавам с битовизми от селски характер, но за зла врага, взех, че по невнимание се порязох и трябваше да прекъсна за известно време... Включих компютъра, с гузното съзнание, че се самооправдавам с нараняването... А, работата изостава...

И се започна... Лясковец. Убит полицай, ранени полицаи, някакъв психопат и прочие... Темата вече я разчепкват от каква ли не позиция... Жалко за убития и дано ранените оживеят...

Президентът направи отчет пред народното събрание и отправи призиви... Междувременно посещението му в народното събрание съвпадна с откриване на изложба в кулоарите, посветена на тоталитарното минало. Дори се изказа по този повод. Нормално. Паметлив човек е... Е, вече от друга гледна точка. На него и на Бойко няма да обяснявам, учили са висша математика, но за останалите лица, които видях около него, ще обясня. В математиката, има особени точки. Наречени са така, защото при тях се променя философията на математическото пространство, в някакъв смисъл, в тази точка то се изражда, символ на изродено правило... Та, навремето имах един преподавател по математика, който си беше автентичен дисидент и замина еднопосочно за Западна Европа. Тук нещо не го допризнаваха. В София беше доцент, в провинцията го направиха професор, в София не признаха професурата и прочие. А човекът беше качествен. При него залата винаги беше пълна... Та дали е трябвало да го признаят или не е трябвало, не зная. Тоталитарни порядки, можеш ли да ги разбереш? За разлика от мен, господин президентът явно ги е обмислил и разбрал... Но да се върна към доцента-професор (светла да е паметта му). От математическа позиция, той даде следното определение за „гледна точка”: „Гледна точка, това e изроден до точка интелектуален хоризонт”... Нищо лично...

Реших да релаксирам, като намеря нещо в програмите на телевизиите, което да не е сериал, да не е политика, да не е „жълто”, а нещо стойностно. Като за цивилизован народ в цивилизована държава... Прещраках каналите на цифровизирания телевизор, надежда всяка оставете... Впрочем, не зная, дали господата и дамите от законодателната, изпълнителната и всякаква друга власт знаят, че в Централна северна България, цифровият „доставчик” не доставя в декодера Българската национална телевизия?... Ако и това не знаят, какво ли би трябвало още да научат? Слава Богу, имам достъп до „мрежата”, та в програмата на БНТ видях нещо интригуващо: 16:40 Изкуството на барока: Музика от френския кралски двор... Супер. Това ми трябваше. Оказа се, че това е концерт от програмата, с която София кандидатствува за столица на културата. И то благодарение на една млада българка – Зефира Вълова. Чудесен концерт. Както винаги, и на този концерт Зефира беше просто великолепна. „Ровнах” в Гугъл да видя състава на Les Ambassadeurs, на който тя е концертмайстор. Оппа, диригент е Алексис Косенко. Фамилия на „енко” определено показва украински произход... Другите млади виртуози в ансамбъла са от цяла Европа... Докато „изучавах” състава, и се разсейвах, започна третата част на концерта. С великолепната ария на Пигмалион от едноименната опера на класика на барока Жан-Филип Рамо. И отново се породи асоциация. Доколкото си спомням, той е починал през 1764 година. Десет години преди кримските ханове да попаднат под руско влияние, и 19 години преди Крим да е анексиран от Русия... Поврага, не исках днес да се занимавам с политика. Но какво да направя, оставам си homo politicos... Но да се върна на Пигмалион. Не за легендата, не за операта или пиесата, а за една психологическа категория. По-точно за т.н. ефект на Пигмалион: ако съобщиш на човек, че го очаква дадено събитие, той несъзнателно започва да се държи така, че това наистина да се случи. Изобщо не намеквам за предстоящия референдум в Крим... Така е и с този референдум. Законен или незаконен, той ще се състои. Както са се състояли множеството руско-турски войни, а няма нито една украино-турска...

Руснаци и украинци. Различни и еднакви. Спрямо нас българите. Малороси и москаляни. Различни. Едните замезват водката с кисела краставичка, другите с хляб и парченце сланина... Едните казват на държавата „государство” (от господар или господарство на български), другите просто казват „держава”, защото нямат звука „ъ”...

С интерес наблюдавам опитите да се противопоставят Украйна и Русия. От гледна точка на психологията има и друг интересен ефект – ефектът на Ромео и Жулиета: „Колкото повече препятствия по пътя на влюбените има, толкова по-силно се привличат. Най-вероятно обаче отношенията им ще де изчерпат, когато трудностите отминат”...

И продължавайки в категориите на психологията, няма как да не отбележа и ефекта на аудиторията: „Присъствието на странични хора кардинално подобряват резултатите на спортистите. С това се обясняват рекордите, постигнати на големи състезания – пред публика състезателят се представя по-добре, отколкото на тренировка”... Този ефект, за съжаление, не се потвърди вчера за „Лудогорец”..., но така е, психологията не е точна наука...

В това отношение Украйна и Русия не могат да се оплачат. Вярно, само западният сектор на трибуните е пълен, даже препълнен...

Но, да завършвам. С последната психологическа категория, която бих препоръчал да обсъдят и в Киев, и в Москва, и в Симферопол - Ефекта на избора на приятели:

„За приятели избираме хора, които приличат на нас самите...”

http://www.youtube.com/watch?v=9kVS2CLlEo8