/Поглед.инфо/ На 12 юни, в отговор на въпроса „Какво мислите?” написах в дневника на  профила си материал със заглавие „Кат Русия няма втора...” Няма и да има...”. Благодаря на приятелите от Фейсбук, които харесаха писанието!

В края бях написал: „Според реакцията ви, уважаеми читатели, мога и да доразвия идеята...”

Имаше интересни коментари след публикуването му в авторската ми страница в Поглед Инфо (http://avtorski.pogled.info/article/55596/Kat-Rusiya-nyama-vtora-Nyama-i-da-ima, до днес е прочетен от 1296 читатели). Уважавам всяко мнение, воден от принципа „Вкус другар няма”... Нещо повече, житейският ми опит ме кара да се вслушвам в мнението на другите... Затова и написах, че според реакцията, т.е. коментарите, ще реша дали да доразвия идеята за изход от ситуацията в държавата...

Ето как разбрах коментарите и какви идеи ми дадохте чрез тях. Няма да посочвам авторите не от неуважение, а за да не се влияете и вие, читатели, от психологическият им профил (доколкото той е изявен във Фейсбук), както аз се постарах да не се влияя...

Първи коментар: „Едно голямо...нищо.”
Не ми стана ясно, какво авторът е вложил в многоточието, но ми стана интересно, че е определил писанието като „нищо”. Това не е обидно. Ето какво намерих за „нищо” в Речник на думите в българския език:
1. Като съществително: Нито един (предмет, явление, изказване, ситуация и др.). В стаята нямаше нищо. Нищо не разбирам. Нищо не ме интересува.
2. Като прилагателно: Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек.
3. Като наречие: Все едно, добре. Нищо, нека дойде.
• „Като нищо”: С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.
• „За нищо”: Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо.
• „За нищо на света”: В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе.
• „От нищо нещо”: Без съществени средства и суровини правя нещо.
• „Няма ми нищо”: Нямам болка, рана, повреда.

Ще се върна по-късно към първия коментар...

Втори коментар (в отговор на първия): „Как нищо ? Тема за дисертация " Любопитно Дунавско чедо налива ум в твърди дървени български глави и главно шопски." или " Ролята на Гуне в осмислянето на Валенто-посланията " Малко ли е ?.”

Този коментар ме накара сериозно да се замисля. Любопитно Дунавско чедо ли съм? За Дунавско, няма съмнение, сам съм си го признал, даже по-точно би било „Осъмско”, доколкото родното ми село е по-близо до река Осъм, отколкото до река Дунав... За „чедо”, така е, но това е добре да се употребява за дете, за млад човек..., а и любопитството също е характерно за по-крехка възраст... А на моите години, по-вярната трактовка на заглавието на дисертацията може би трябва да бъде: „Дърто Осъмско говедо налива ум в твърди дървени български глави и главно шопски”... Хареса ми и втората част на коментара: „Ролята на Гуне в осмислянето на Валенто-посланията”
Всъщност, авторката ме подсети, че не просто пиша в дневника си, а отправям послания... А, ролята на Гуне (великолепната певица Гуна Иванова) наистина е голяма в осмислянето на посланията ми: Който има очи да види, който има уши да чуе!... Благодаря Гуне, приятелко, още веднъж! А и използуването от авторката не просто на името ти, а на моето обръщение „Гуне”, ме наведе направо на Европейски мисли. Просто си спомних за посланията на Тил Уленшпигел... За тези, които все още не се досещат или не си спомнят, ето линк:
http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=942D38D4F4FB9269178025CB0F6AC47D.znam1?encID=1359&article=601842307&sectionID=1&sq=����

Всъщност, „Гуне” при мен играе ролята повече на „Нел”, отколкото на „Ламе”, в духовен план, но това е друга тема...

Има още два други коментара, единият е: „написано за хората със сърца и ум патриоти- благодаря”. Така е! Пиша за хората със сърца и ум на патриоти! За другите нека да съм нищо... За взаимност... Другият: „Как да не го харесаш?...Само че, как да ги познаеш? Отвън са красиви, ръждата е вътре, колкото и да ги търкаш, все тая,"Гуне"...”

Този коментар наистина ме предизвика да продължа темата. За външната красота и за вътрешната ръжда и как да ги познаеш?... И за „търкането” и „все тая”...
Тук не съм съвсем съгласен с автора. Има ли и петънце вътрешна ръжда, никога външната красота не е истинска... Привидна е. Но пък това ми дава основание да се върна към първия коментар и тълкуването на някои от вариантите за „нищо”:

„За нищо на света”: В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе” . В политическия живот на България в прехода, това е станало публично правило на политическите партии, преди избори, за да се коалират след избори, с оправданието: „Народът така поиска...”.

„Като нищо”: С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.” Собствената си партия, която не той е създал, а тя го е създала...

„От нищо нещо”: Без съществени средства и суровини правя нещо.” Е, това вече е изкуство. Без природни ресурси, на кофти географско място, с обременена исторически държава, да успееш да оцениш и малкото, което имаш и да я поведеш отново напред, осветявайки пътят и с горящото си сърце, като Данко... Тълпата след теб да го стъпче, но да се родят от него светулките, искрите в тъмното...

В наше село диалекта е много интересен. И доста турцизми има в речника ни, ако и много турци по тез земи да не са живели. Примерно думичката „сайдисам” има едно единствено значение – почитам, зачитам, уважавам. Щото по други краища в страната има и друго значение... Тук, ако искат да ти кажат „Как не се самоуважаваш, защо правиш глупости?”, ще прозвучи „Къ не са сайдиса!” Или съкратено „КСНС!”... Още когато го създадоха със закон този орган, за мен си ми прозвуча по Тотлебенски – Къ не са сайдиса!
...
Та и днешното решение на КСНС... Няма дата, ще има „политически совалки” да се разберат партиите за датата на предсрочните избори. Като посноват партиите като совалките на бабиния стан, между нишките на вътъка, опънат от кросното, току виж определили наистина датата на предсрочни избори – президентски... И ще се потвърди отново онази нашенска поговорка: „Изтъках си платното, ритнах ти кросното...”

Анадънмо, баш командирине?...

Гуне, приятелко, този път няма да те използвам да ми помагаш за осмисляне на поредното ми послание. Почини си, и ти Човек... Ще те поздравя и теб, и читателите с една актуална песен (за сезона, никаква политика...).

http://www.youtube.com/watch?v=ZLDum-zCITc

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели