Публикуваме в пет части обширното интервю с Димитър Недков, което Валерия Велева прави за списание BIOGRAPH. Един масон проговаря пред известната журналистка и разкрива много от тайните около създателя на "Мултигруп" Илия Павлов, бизнеса, отношенията с политиците и смъртта му.
ТРЕТА ЧАСТ
- Казваш, че е очаквал смъртта си. Какво се случи в този ден? Ти къде беше в мига на стрелбата?
- Зад вратата, от която той излезе.
- И виждаш всичко. Какво се случи пред очите ти?
- Да, видях как той падна.
- Какво направи?
- Върнах се да си взема телефона.
- Защо? Защо не скочи да видиш как е?
- Защото имаше достатъчно хора. Те го взеха и го сложиха в колата и тръгнаха. Аз знаех накъде тръгват, отидох да си взема телефона и след 15 минути бях в "Пирогов".
- Защо охраната не го е спасила в тоя момент? Казват, че е била неправилно подредена. Когато се е отворила вратата, не е имало човек пред него, за да му осигури защитата.
- Първо, няма охрана, която да спаси човек. Ако нещо е решено, то ще се случи, дали сега или по-късно, все ще стане. В този смисъл вината на охраната е субективна. Второ, в случая лоша случайност изигра един чисто човешки фактор. Илия падна мъртъв в краката на едно дете.
- Как в краката на едно дете?
- Не искам да казвам за кое дете става въпрос, защото това е изключителна травма за него и семейството му... Когато Илия тръгва да излиза от сградата на корпорацията, тогава едно дете пред него се мъчи да мине през вратата. Но не успява да се справи с чип-картата, която да му отвори. И Илия като грижовен човек се навежда, взима дететето и го пуска първо то да тръгне напред. Тогава се обърква редът на охраната, кой къде да бъде. В момента, в който Илия се изправя на площадката и детето е до него, пък му звънва телефонът - била е Дарина, той вдига телефона и в този момент го заварва изстрелът.
- И пада в краката на това дете?
- Да. Много символично и хубаво - може би последното нещо, което е видял преди да издъхне, са били детските очи.
- Това дете сигурно е на служител от корпорацията?
- Не искам да отговоря, заради детето.
- А случайно ли точно в този момент то излиза?
- Случайно.
- Значи Илия пада, охраната го качва веднага в колата и те тръгват към "Пирогов", където и ти...
- Илия е издъхнал в колата.
- И ти какво направи, като отиде в "Пирогов"?
- Какво можеш да направиш, занимавах се с журналистите и оттам нататък се занимавах с цялото погребение.
- Казвал си ми, че си стоял до трупа му в моргата.
- Ами все някой трябваше да стои. Някой трябваше да свърши тази работа.
- Колко време?
- Илия го погребаха на седмия ден. Когато има убийство, процедурата е много дълга.
- Защо го пазехте?
- За да не стане като с Луканов, някой да снима трупа му. Беше изключително важно това. Изключително лошо е такива неща да се случат.
- В тези 7 дни какво си мислеше? Превърташе ли лентата назад?
- С Илия си говорехме не за бизнес. Аз никога не съм правил бизнес с Илия Павлов, говорили сме си за наука, за изкуство, з априложението им чрез бизнеса, за образователната система. Любимата ни тема беше какво трябва да правим за младите хора, за идващото поколение, за да могат те да направят модерна и силна България. Илия беше убеден, че нашето поколение не е възможно да построи нова България. И правехме следния аналог: Нашето поколение, поколението на прехода, е в състоянието на окървавения Давид, който поради това, че е бил окървавен, е нямал право да построи храма господен. Храмът трябва да бъде построен от владетел, чиито ръце не са оцапани с кръв. Затова Сломон, който води войни, казва: "Аз ще построя храма и няма да изцапам ръцете си с кръв, за да може този храм да има смисъл". Това е една любима моя метафора. Поколението на прехода в България е, метафорично казано, окървавено, грешно.
- Кой изкъпа тялото на Илия?
- Аз.
- Психически какво ти костваше това?
- Аз имам специално отношение към смъртта. Смятам, че смъртта е началото на живот в по-друго състояние.
- Извърши ли някакъв ритуал, масонски ритуал?
- Илия беше масон, и то от оня тип масони, които нищо не знаеха, но се опитваха да разберат философията на масонството. За това изключително много му повлия Америка, не българското масонство. Той повярва в силата му, след като изучи историята на американското масонство и историята на американската държава. Тогава разбра какво нещо е масонството за обществото, за света.
- Как го изпратихте?
- Илия си беше изпратен от братството с масонски ритуал, това не е тайна, присъства и баща му.
- Бях чула, че след опелото в "Света Неделя" сте затворили църквата и тогава сте извършили ритуала.
- Много се дразня, когато някои, и особено духовни лица, казват: "Те затвориха църквата". Храмът е на всички. Ние изчакахме да мине церемонията, да се спазят всички църковни обичаи, без да се намесваме в тях. И когато всички си тръгнаха, ние просто останахме в "Света Неделя" и извършихме там нашия ритуал. Никой не ни е гонил, никой не ни е забранявал. Масонските ритуали са граждански, светски.
- Защо го погребахте в "Арбанаси"?
- Това го реши семейството. Първоначалното намерение на Дарина бе да го кремира и да си го вземе в Америка, но кремацията беше забранена от прокуратурата. И понеже Илия много си обичаше "Арбанаси", семейството прие, че след година там ще се изгради параклисът. Благодарение на самоотвержения труд на братя масони храмът беше изграден. В него е вложена много масонска символика. Полилеят е дар от Върховния съвет на масоните в израз на последна почит, портата е подарък от охраната на Илия, момчетата сами я платиха. В храма има изографисани орли и масонски знаци - мисля, че това на него му харесва.
- Ти смяташ, че той го вижда всичко това?
- Ами сигурно, сигурно.
- Защо е опят в затворен ковчег?
- Така реши семейството.
- Затвореният ковчег и досега подклажда слухове, че той е жив, някъде на хубаво място по света. В последната си книга "Знакът на българина" и ти подклаждаш тази версия.
- С много голям интерес наблюдавам тази ситуация и се опитвам да разбера кое манипулира съзнанието на хората в нашата действителност. Сигурен съм, че над 50% от сегашните български политици, от сегашните държавни служители на доста високи постове никак не биха искали Илия Павлов да бъде жив - най-вече поради техния неизлечим спомен от личните им взаимоотношения с него. Така че този тип хора не са заинтересовани слухът да се окаже верен. Бих могъл да напиша документален роман за това.
- Какво имаш предвид?
- Абсолютно отговорно мога да заявя - ето, 9 години след смъртта на Илия Павлов, а "Мултигруп" е навсякъде в държавната система - чрез хората, които са имали взаимоотношения с корпорацията. Това донякъде обяснява какво нещо е била "Мултигруп". Самият Илия много късно започна да си дава реална представа какво е създал, разбира се не сам. И когато осъзна това, тогава започна да съжалява, че не владее механизмите това нещо да започне да се движи напред, да върви в правилната посока, да носи позитивите, неговите лични дивиденти, но да носи и позитиви за обществото, от които всеки да печели.
Сп. BIOGRAPH
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ЧЕТВЪРТАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО!
