- 20 години живеем от скандал в скандал. Сетива за същественото ли загубихме или така ни е по-лесно?

- Скандалът по принцип има и градивна, очистителна роля, тъй като обикновено насочва вниманието към дадено прегряло противоречие и катализира намирането на решение. За съжаление обаче през последните три години наблюдаваме оригинално явление – управление ЧРЕЗ скандала. Това е възможно само, ако няма последици от скандала, ако един скандал бива потушен с други. Пресен пример: обещаваш в кризата да няма бонуси за върха на управлението, но на практика обилно ги раздаваш. Скандално, нали! Но вместо да решаваш този скандал, да накажеш виновния, виновен се оказва Доган, който трябва да върне един милион. И така всяка седмица, близо 150 пъти вече. Красивото в схемата е, че публиката остава с усещането за позитивна динамика, по сцената постоянно гастролират различни интриги и типажи. И един и същи край на всяко действие. Прекрасна предпоставка за наркоза! В смисъл – на дълбок сън.

- Заради „наркозата“ ли личността на Борисов остава само леко докосната от скандалите? Рейтингът му спада, но той си остава най-силният фактор в държавата.

- Всеки укротител на зверове прекрасно познава съществото отсреща. Знаете, че има хора, които с лекота, с голи ръце и с удоволствие ловят отровни змии. Това изисква много качества, голямо майсторство. Но в дъното на феномена е скрито съгласието на животното да бъде хванато. Няма укротяване на разярен лъв, няма хващане на атакуваща змия.

- В същото време – Борисов атакува всички свои политически противници. Гордее е, че сам управлява, но в условията на криза трябват съюзници. Това политическа недалновидност ли е или характер, който ще му изиграе лоша шега в политиката?

- Не. Борисов е индивидуален играч, индивидуален играч е и българинът. А Борисов отлично знае това и затова непрекъснато дриблира солово, сам си подава топката, сам си вкарва гола. Не може да се отрече, че от гледна точка на публиката това е изключително атрактивно. Щях да кажа дори голям цирк, ако усмивката беше адекватна форма на реакция в случая.

- Но и футболът е колектива игра.

- Аналогията между политика и футбол е твърде плоска. Ако при футбола действително трябва да „мачкаш” противника, то изкуството в политиката е да взаимодействаш с противника. Един премиер никога не бива да забравя, че действа от името на фактическо малцинство, че управлява седем милиона души от името на милион и половина, в момента и доста по-малко. Ако над страната и света грееше нежно слънце, иди-дойди, няма страшно, макар и ефективността на този модел да е много ниска. Но в момента всеки вижда каква буря брули и центъра на света, и периферията. За съжаление периферията ще плати повече и всеки, който си мисли, че не сме в нея, просто не знае къде се намира. В света в последните 20 години доминира консенсусният подход към проблемите. А у нас се продава само конфронтация. Но проблемът изобщо не е само у продавача, проблемът е главно в купувача. Купуват, купуват, купуват и после с детско учудване примигват пред празната торба...

- Тактиката на неговото управление, което досега го държи на върха?

- Хвърлянето на камъни надолу по урвата. Не случайно „Опълченците на Шипка” е националният ни триумф!

- Защо след Кръглата маса СЪГЛАСИЕТО е мръсна дума в българската политика?

- Защото не се договорихме за икономическия ни преход. Затова вместо цивилизован капитализъм си навлякохме див такъв. Дивият винаги се характеризира със свръхпечалби за малцина и мизерия за мнозина. При дивия винаги е като в гората – побеждава по-силният, при цивилизования винаги има правила, които гарантират правото и на зайците.

Отказът от управление чрез механизмите на съгласието е може би най-драматичната по последиците си грешка на Борисов. Няма на света по-неефективно управление от конфронтационното. И в САЩ, и във Франция, и в Германия на повърхността на политиката има сблъсък, има състезание. Но в дълбочина процесите са управлявани от пълно съгласие – съгласие за доминиращата роля в света на САЩ, съгласие за социалната държава във Франция, съгласие за производствената ефективност в Германия и т.н., и т.н. Кое е нашето общо съгласие днес? Кулеков може би го е формулирал най-точно: имаме вода, имаме земя – правим си кал. Има лъч на надежда, но го казвам много, много тихичко – новият ни президент съзнава необходимостта от съгласие. Тихо, тихо някой да не чуе...

- Усещате ли паника във властта заради икономическото положение в страната – Менда Стоянова призна, че ще ни се наложи да вземем заем отвън? Ще бръкнат ли в Сребърния фонд?

- Паниката е състояние преди дадено възможно събитие. Когато гащите са свалени, класическият просташки съвет е да се отдадем изцяло на удоволствието. Колкото по-рано вземем заем, толкова по-добре. Проблемът е, че ще го плащат и децата ни, че отново се връщаме в „първи клас”. Сребърният фонд бе едно от малкото мъдри решения. Да го създадем, имам предвид, а не сега да го профукаме. Мога да приема дефицита в бюджета от 2009-та година – смяна на властта, объркана отговорност, неопитност... Но не приемам умишленото залагане на дефицит и в Бюджет 2010 г., и в Бюджет 2011 г., и сега през 2012 година. Има само един отговор защо това се прави – за да не се правят реформи.

- И този път като че ли реформите не станаха, защо? Здравеопазването е все по-зле, децата ни – все по-необразовани. Възможно ли е образът на Борисов строителя да замести зейналите дупки в управлението?

- С лекота могат да се оптимизират разходите и в здравеопазването, и в полицията, и в публичната администрация. Минимум милиард лева могат да се спестят, при това едновременно с подобряване на обслужването и дейността на тези институции и системи. В началото обаче засегнатите няма да ръкопляскат, а по-скоро ще дюдюкат. Изглежда обаче текущите аплаузи са по-важни от един утрешен успех. Ако дефицитът в последните три години се дължеше на реформи, то драма няма, защото ще плащаме дълг в обстановка на запушени дупки на бюджета. Сега обаче хем ще плащаме дълг, хем парите ни ще изтичат в пясъка. Тоест отново класическа настрадинходжовска ситуация – и солта, и боя, и парите.

- Кой вреди повече на Борисов: Дянков или Цветанов?

- Въпросът ми звучи като дилемата: кое е по-добре – маларията или дифтерита.

- Смятате ли, че икономическата криза може да ни изправи пред предсрочни избори, дори и ГЕРБ да не ги желае – например, ако хазната няма пари за пенсии...

- Изборите ще са след близо 15 месеца.

- Анализирайки обществените нагласи вие, социолозите, твърдите, че се забелязва силно обществено напрежение под повърхността. Възможно ли е да избухне обществен взрив като 1997-а?

- Възможно е, ако рухне бордът. Не считам, че това ще се случи през тази година.

- Казвате, че в следващия парламент ще влязат три политически сили – ГЕРБ, БСП, ДПС. Ако това се потвърди в действителност – как ще се направи кабинет? ГЕРБ сам няма да може, а с ГЕРБ също няма да може? И не трябва ли отсега да се мисли за това? Кой ще реши уравнението – Доган или Кунева?

- Едно от малкото сигурни неща е, че ни чака коалиция. И че в нея ще участва този, който най-много е говорил срещу коалирането. Разбира се, сандвичът ще ни бъде поднесен като блюдо с друго наименование. Очаквам Борисов да слиза от властта постепенно – точно като царя, чрез участие във втори мандат. С кого все още е рано да се гадае.

- Първанов-Станишев. Всички казват, че това е самоунищожителна за БСП война. Вашето мнение?

- Война все още няма и се надявам да няма. Има конкуренция и състезание и ако нещата продължат така, добре ще е и за БСП, и за страната. И двамата са политици с опит и качества, и за двамата има място, стига да съумеят да удържат поводите на егото си.

- Имат ли основание амбициите на Първанов за премиерския пост? Кой е по-удобен за Борисов – Станишев или Първанов? С кого ще може да се говори след една година по-добре?

- За съжаление Борисов отдавна в отношението си и към двамата напусна полето на политическото състезание и нахлу на личностното унижаване. Първанов и Станишев и поотделно, и заедно едва ли ще простят.

- Бизнесът се оплаква, че държавата не му помага. Вашата инициатива „да купуваме българското“ ще бъде ли чута? Как ще убедите потребителя, че българското масло е по-вкусно от френското, например?

- Не става дума за пореден патриотичен лозунг. Става дума за интерес и за икономика. Когато дадем лев за произведена в България (а не просто българска) стока, то 20 стотинки се връщат при нас чрез ДДС (това са общите ни пари за образование, здравеопазване и т.н.), 10 стотинки се връщат като данък печалба, поне 20 стотинки идват обратно чрез осигуровки и т.н. Тоест, половината пари си остават наши. Когато купим произведената в чужбина стока, същата тази половина отива там. И така Ханс има 3000 евро заплата, а Иван – 300 евро. Ако вместо 10 пакетчета френско масло купим 9 френски и 1 българско, ще повишим производството у нас с 10 процента. Ако го пресметнем за всичко, то още тази година ще имаме един нов милиард лева в нашия, българския общ бюджет. И няма да го взимаме назаем, както изглежда, че ще се постъпи. „Купувам българското” означава повече пари и повече работни места за нас тук. А имаме огромна нужда именно от тях тук и сега.

- Но тези призиви могат да играят при нация, която има усещането за себе си като общност. А ние сме демобилизирани, отчаяни, демотивирани, лутаме се без цел. Трябва ни някаква инжекция, адреналин...Какво? Опасност, кауза....

- Българинът обича българските стоки, особено когато се отнася до хранително-вкусовата промишленост, но не само. Проблемът е, че държавата не прави необходимото, за да даде глътка въздух на малкия и средния производител. Не става дума за пари, а за правила и политика. Като не връщаш навреме ДДС на малките и средни фирми, ти ги убиваш. Справка – ръстът на безработицата. Като не разбиваш фактическия картел на международните търговски вериги у нас, ти разоряваш българския производител. Като не ограничаваш сивия и черния внос, то това винаги води до понижаване на заплащането на българските работници.

В-к Преса