/Поглед.инфо/ Още от 2008 г. насам се говори за кризата на неолибералния капитализъм. През последните години десетки хиляди анализи съдържат в заглавието си „кризата на неолибералния капитализъм“. Тази криза в някои отношения е свързана със същите феномени, които имаме при предходната голяма криза на капитализма през 1970-те години, породила прехода към неолиберален капитализъм, а в други отношения е различна, което променя и прогнозите за това как ще се излезе от нея.
Кризата, която доведе до неолибералния капитализъм започна с война между арабските страни и Израел, четирикратен скок на цените на нефта и постави началото на нова студена война между Запада и СССР след предходния период на „разведряване“. След това дойдоха ислямската революция в Иран, военния преврат в Афганистан, влизането на съветски войски там, срещу които САЩ създадоха, финансираха и въоръжиха ислямски фундаменталисти. Преди това постигнаха договореност с Китай, отваряща американскатата икономика към него, за да го привлекат на своя страна в битката срещу СССР.
Днес имаме подобна ситуация – война, съчетана с нефтена и газова криза. Инфлация, тенденции на стагфлация, депресия, кризисни процеси от типа на тези през 1970-те години, довели тогава до края на социалния рузвелтов тип капитализъм, основан на кейнсианската регулация на икономиката и замяната му с неолибералния капитализъм, основан на неокласическия икономикс.
Сега обаче имаме и нови неща. Кризата е с тенденция да бъде много по-многоизмерна, тъй като има не само икономически, идеологически и геополитически измерения, но и още три измерения, които ги нямаше при предишната голяма криза – климатични, биологични и свързани с киберсигурността измерения. Свързана е с нарастващи климатични бедствия, глобална пандемия и дигитална война в глобалното информационно пространство. Свързана е и с резултати за САЩ от действията им, през последните десетилетия. Единият от тях е създаденото от тях чудовище на ислямския фундаментализъм и тероризъм, което взриви след това целия Близък Изток и доведе до серия от войни, в които САЩ похарчи трилиони долари. Вторият бе даването на възможност на Китай рязко да ускори своето развитие, да извърши невиждан преди това в историята икономически и технологически скок, да настигне и с перспективи да намине в САЩ в стратегическите области на развитие, което води до нова геополитическа ситуация на изострени конфликти и сблъсъци.
Известният американски икономист Нуриел Рубини, който единствен прогнозира кризата от 2008 г. наскоро издаде своята книга „Мега заплахи: десет опасни тенденции, които застрашават нашето бъдеще и как да се справим с тях“, в която изтъква, че световната икономика се насочва към безпрецедентно съвпадение на икономически, финансови и дългови кризи, свързани с експлозията на дефицитите и заеми през последните десетилетия. В книгата си той говори, че през 1970-те години САЩ са изправени пред стагфлация – високо равнище на инфлация, съчетано със стагниращи заетост и икономически растеж. Сега, според него, ние вървим към Великата Стагфлация, която ще доведе до това, че 1970-те години ще ни изглеждат като разходка в парка. Ще имаме разпадни процеси поради невижданата досега дългова криза, която той нарича „Майката на всички кризи“, имайки предвид мащабите й. Рубини говори за два вида дългови кризи, които ще имат катастрофални следствия. Първата са скритите дългове, които са фатални и за най-богатите държави, поради нарастващото количество пенсионери. ОИСР е изчислила, че нефинансираните или недостатъчно финансирани държавни пенсионни задължения в 20-те най-големи икономики възлизат на зашеметяващите 78 трилиона долара. „Имплицитният дълг е голяма бомба със закъснител и сериозна мегазплаха.“ Той е огромна заплаха и за България, поради демографския геноцид, до който тя бе доведена от реставраторите на капитализма.
Втората мегазаплаха, според Рубини, е съвкупният дълг на държавата и частните субекти. Той посочва, че в световен план общият дълг на частния и публичния сектор в света като дял от БВП е нарастнал от 200 % през 1999 г. до 350 % през 2021 г. Това съотношение за икономиките на развитите страни е 420 %, а за Китай – 330 %. В САЩ то е 420 % и е по-високо отколкото по време на Голямата депресия през 1929-1933 г. и след Втората световна война. На 19 януари 2023 г. текущият лимит на американския държавен дълг е бил 31.4 трил. дол. и ако американският конгрес не вдигне тавана на този лимит САЩ са изправени пред финансова и икономическа катастрофа. Много кредитополучатели – домакинства, корпорации, банки, правителства са неплатежоспособни „зомбита“, които досега оцеляваха поради ниските лихвени проценти. Сега централните банки са принудени, поради инфлацията да увеличат лихвените проценти, което води и ще води до увеличаване на разходите за обслужване на дълга. Същевременно инфлацията ерозира реалните доходи на домакинствата и корпорациите и намалява стойността на активите им. Това води и ще води до завръщането на стагфлацията и постоянни краткосрочни и средносрочни негативни шокове в предлагането. Затова и можем да очакваме продължителна рецесия и тежка финансова криза.
Имаме глобален дългов капан. От 1980 г., началото на неолибералния капитализъм до днес глобалният дълг (включващ дълговете на домакинствата, бизнеса, финансовия сектор и държавите) е растял два пъти по-бързо от световния БВП и светът е живеел в нарастваща степен на заем. Само през последните десет години той се е увеличил с 80 трил. долара. В края на 2021 г. глобалният дълг е достигнал 303 трил. дол., а година преди това е бил 226 трил. долара и това е най-голямият скок за една година на дълга от Втората световна война насам. Глобалният БВП за 2021 г. е около 85 трил. дол., т.е. дългът е около 3.5 пъти по-голям от произведената годишна стойност в света. А нарастването на лихвените проценти в момента ускорява нарастването на глобалния дълг. През 2021 г. страните с най-високи нива на дълг в сравнение с техния БВП са Япония – 257 % от нейния БВП, Судан – 210 %, Гърция – 207 %, Еритрея – 175 % и Кабо Верде – 161 %. За да изплатят плащанията по дълга, според МВФ, най-малко 100 държави трябва да намалят разходите си за здравеопазване, образование и социална защита. При това ускорено расте не само публичният, но и семейните дългове и дълговете на корпорациите. Само в САЩ дългът на американските семейства в момента надминава рекордните 16.9 трилиона долара и това е във време, когато всички цени растат и всички лихви растат, т.е. тези трилиони долари ще растат по-ускорено през следващите месеци.
Тези тенденции виждаме в множество глобални анализи и изследвания. Наскоро Световната банка излезе с доклад, в който прогнозира, че вдигането на лихвените проценти от централните банки ще доведе до стагфлация. Икономически кризисните процеси рязко се задълбочават от енергийната криза и разкъсването на икономическите връзки на ЕС с Русия. Прекъсването на доставките на евтиния руски газ заплашва Европа с деиндустриализация. Много от големите индустриални предприятия са в тежка кризисна ситуация, а редица от тях, които са силно енергоемни затварят – от производителите на стомана и алуминий до производителите на автомобили, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия.
Съществуващата досега глобализация направи всички страни в света много силно зависими от другите и разпадането на глобални стойностни вериги в резултат на пандемията и войната и градежът на нови граници и противопоставяния правят шоковете и кризата в различните държави много по-остри отколкото при предишните кризи на каитализма. Капитализмът е в криза, която според някои изследователи е поредната циклична, а според други – терминална. Във всеки случай неолибералният капитализъм си отива точно тогава, когато у нас най-гръмогласно по медиите нашите политици предизборно се кълнат във величието на неговите „евроатлантически ценности“.
Клуб 24 май
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
