/Поглед.инфо/ Въпросът дали се е получило танго при телефонния разговор на президента Джо Байдън с президента на Русия Путин, продължил 35 минути, на този етап няма отговор. Някои казват, че са направени първи стъпки в стил Ялта, но не са убедени, че става дума за дълго танго. Факт е обаче, че този разговор бе наблюдаван с разбираем аналитичен интерес от целия свят. Първо, защото след инаугурацията на Байдън всички коментари на известните мастити наблюдатели по целия Запад внушаваха, че предстои ново „втърдяване” на отношетията между Вашингтон и Москва. И то на фона на „затопляне” на връзките на САЩ с ЕС. Бе отчетено, че след като новият стопанин на Белия дом подписа редица документи, с които отхвърли поредица политики на президента Тръмп, той даде определени сигнали първо с телефонен разговор с премиера на Канада, после с премиера в Лондон Борис Джонсън /няма как, стари пприятели и поддръжници/, не пропусна да „почете”, както го определиха в Париж, президента Макрон /новият държавен секретар е с перфектен френски/ и след това реши да позвъни на Путин. Въпреки опасения, че това може да бъзе оценено от някои среди в САЩ като „слабост”. Такова миение вече бе изразено в някои американски медии.. По-съществнени, разбира се, са самите оценки и информации за този разговор, които изразиха в Кремъл и Държавния департамент. Те са толкова несъвпадащи, че в Москва ги определиха като „сякаш е имало два различни разговора”.. Като цяло обаче и двети сгтрпани изразиха задоволство от констуктивния дух. Преди всичко бе наблегнато на постигането на споразумение да се продълржи за още 5 години договора за контрол на въоръженията СТАРТ ІІІ, единствено оцелял след ерата Тръмп. Вярна на класическата дипломация Москва лаконично отбеляза постижението, защото наистина е постижение и за двете страни, но не навлезе в подробности за други теми. Във Вашингтон Джен Псаки, прессекретар на Белия дом,наблегна с предимство на въпроси, които са щекотливи в двустранните отношения, определяни като враждебни. Те включват не само „случая Навални”, арести на „мшрно протестиращи” в Русия, териториалната цялост на Украйна, действия на Русия в Афганистан „с изплащане на награди за убити американски войници”, намеса в избори в САЩ, кибер-атаки и все в този дух. Байдън поставил на вниманието на Путин тези теми, но не се посочват отговорите. Блинкен, новият държавен секретар, уточни, че се прави „проучване” по поставените въпроси. Големите руски медии и ТВ-екрани обаче акцентираха на видеа с непохватните действния на президента Байдън с прибиране на химикалка в джоб, вместо да се подписват подготвените нови законопроекти. Така, както преди време показваха някои аномалии в паметта му. Сега заливаха медийното пространство с картини от протестите в подкрепа на Навални в различни градове на Русия, но с акцент върху кадри, където младежи и дори деца налагат представители на спецчасти, замерят ги със снежни топки, докато тежко въоръжени служители се свиват като онези американски войници, които неотдавна стояха на колене пред тълпите протестиращи в САЩ. Цял свят стана свидетел как щатски полицаи трябваше да търпят унизителни слова, грозни обвинения и да се извиняват за постъпки на бели люде над афроамериканци, както отдавна вече ги наричат в САЩ.. В името на коректност към малцинства, за които се казва, че са основни гласоподаватели на демократите. В Москва заедно с руските протести показват кадри от протестите в Нидерланция и действията на полицията там, включително конна, която не си поплюва, на „жълтите жилетки” във Франция и поведението на френската полиция, но най-вече на атакита над Кипитолия, където бяха убити 5 души. Кремъл явно се е поучил от методите на западната пропаганда и не пропуска вече да посочва това, което се случва в онези страни, които не пестят критики към „режима на диктатора Путин”, особено в лично качество.. Защита на човешки права след погромите в САЩ, убийствата и инаугурация в условия на обсада като в крепост от 25 хиляди въоръжени войници от цялата страна? Спящите по пода в гараж, на студено и без достатъчно тоалетни военни , участвали като охрана при инаугурацията, бе надълго и нашироко отбелязвано в Русия. Точно по време на руските протести. Добри ученици се оказват медиите в Москва. Защо да не покажат и онова дете, което се беше маскирало при протестите като онзи мъжага с рогата при атаката на Капитолия? Защо да не покажат майки, които с ужас прибират децата си, призовани чрез интернет от поддръжници на Навални на тези протести? Защо да не покажат разни деятели, които пост-фактум са загрижени за възпитанието на младото поколение? Поколение, което въоръжено с ай-фони и последна дума на технологиите „джаджи” се тълпят по улици и площади и дори не знаят защо са там? Пропаганда? Сигурно, но тя си е за вътрешна употреба. Има проблем, явно, но при всички случаи не е самият Навални. Него в Русия просто си го наричат „вируса Навални”. Убедени са, че е продукт на политики, които се коват не в Москва. Подиграват се на твърденията му за „отровните гащи”. Това е последното обяснение за предполагаемото му отравяне от страховитите КГБ-.ци. Те пък едно убийство като хората не могат да направят! Как ще се справят, когато се реализират предсказанията, че „САЩ спешно се нуждаят от война”, не къде да е, а срещу Русия? Няма друго подходящо място. Страната на Путин не се съобразява с „настоявания” и „призиви”, иска да е независима, суверенна държава с водещо място в геополитиката. На всичкото отгоре измисля собствени, вече 3 на брой, ваксини срещу корона-вируса и ги предлага и регистрира извън ЕС и САЩ. В страните останали извън „заявените и щедро финансирани предварително западни ваксини”, където в ужаса от пандемията няма значение каква е ваксината. Ако е по-евтина, още по-добре. А тя е точно такава. Руснаците даже им предлагат да ги произвеждат в собствените си страни.. В пропагандната война по отношение на ваксините не може да се отрече, че Москва печели точки. Бедните страни не само не отказват, те просто не се съобразяват с препоръките на Запада.Както се каза, това е политика с „опустошителен пропаганден ефект”. Все пак става въпрос за здраве. Държи влага в период на хаос. Отбелязва се, че в случая изключение, понятно, прави Киев,който не само се дърпа от „московската ваксина”, но я и обижда с нелицеприятни слова, но явно в Москва не се впечатляват. Там даже някои си позволяват да използват израза „фейк държава” за Украйна. Не е кой знае колко коректно, но Киев за Москва е голяма болка. Русия, разбира се, осигурява и доставя руски ваксини за Донбас и Луганск.

Видно е, че с пораснало самочувствие руснаците си водят действащата хибридна война. По време на протестите, масови без съмнение, показват как са измислили „летящо такси” и съобщават, че ще го пуснат в производство още теза година. Съобщават за апарат, който преработва непотребните маски срещу вируса и представете си, Полша проявила незабавен интерес към откритието. С протестни писма от рускито МВнР пред американското посолство в Москва изразяват недоволство от намеса на американските IT-гиганти чрез социалните им мрежи във вътрешните работи на Русия. После съобщават, че Индия е забранила завинаги тик-ток мрежата на територията на цялата стграна и не пропускат кадри от военния парад в Делхи във връзка с националния празник на страната. С подчертаване, че показаната военна техника е руско произвоство. Нали на Индия й предстои да използва договорените за внос руски ракетни системи С-400, което несъмнено няма да е по вкуса на Вашингтон.

Това е част от геополитическата игра да се привличат стари и нови съюзници на своя страна, защото светът стана непредсказуем и дори мощните държави са наясно, че сами няма как да се справят с проблемите. САЩ са с поглед към Европа и дори казват, че ще спрат доставките на въоръжение за Саудитска Арабия и ОАЕ, сделка-гордост на Тръмп, но едва ли ще се откажат да подкрепят всички страни около Русия, които все се хващат на въдиците за цветни революции. Днес Украйна е огорчена, че президентът Зеленски все още не е разговорял с Джо Байдън, но това едва ли оздначава, че Киев ще бъде извън приоритетите на САЩ. Виктория Нюланд е в екипа на новия президент, а тя добре познава Украйна. Спомените за нейните сладкиши за бойците от преврата на Майдана са живи. Известно е, че когато вътре в страната е трудно, проблемите се изнасят навън. Старо правило за дългосрочно управление, което се използва от всички по света.

Другото е онази повратлива политика, която е характерна за турския президент Ердоган и служи за пример на доста лидери в региона. Според „Таймс” Ердоган по искане на Израел преразглежда, например, политиката си към палестинската Хамас. Когато президентът Тръмп реши да премести столицата на Израел в Ерусалим, Турция, подкрепяща палестинците, прекъсна връзките си с Тел Авив. Сега при Байдън хем сменя посоката си към ЕС, хем възстановява връзки с Израел. Ердоган заявява отговорно, че „желанието ни е да доведем до добра точка отношенията с Израел”, въпреки призивите на Хамас да не нормализират тези връзки. Трябвало да се борят. Но ветровете са други, а Ердоган има добър ветропоказател след толкова десетилетия във властта. Израел иска Турция да изгони от своята територия представители и бойци на Хамас, на които не само е дала подслон чрез дългосрочни визи, но и гражданство. И Ердоган е започнал да ограничава дейността на Хамас в Турция. Турският президент също се е насочил към политика за „свързване със старите съюзници, включително Израел”, но козът, който държи в ръката си за Тел Авив е именно Хамас. Не се е отказал да подкрепя палестинците, но „някои действия на Хамас, без негово знание, го принуждават да ограничи дейността им в Турция”. За случая един деец на Хамас вече е върнат обратно от летището на Истанбул. Нови практики, които са в унисон с новите ветрове в геополитиката.

Ветрове, които президентът Путин преди дни в речта си на форума Давос, провеждан тази година дистанционно, очерта подробно. И тази реч вече дни е сред обсъжданите с лупа, както се казва. И заслужава отделно внимание, защото очертава не саво политиките на Русия и нейния дневен ред за години напред, но и анализ на случващото се в новия многополюсен свят. А обръщането на погледа към проблеми като пропастта бедни/богати, към действията на монополистите в IT-технологиите, които се намесват във вътрешни дела, към състоянието на страните от „развиващия се свят” , към приликите между 30-те години на миналия век със състоянието днес в геополитиката, за наблюдаваното на „борба всеки срещу всеки”, към напрежението в междунараодните отношения, към пренаписването на историята и най-вече към жланието за подаване на ръка към Европа са теми с продължение и многопластов анализ. С обявяването на предстоящо посещение на Жозе Борел, т.н.външен министър на ЕС, в Москва може да се предполага, че и Брюксел има какво да каже по тези въпроси. Навални е само възможност за спъване в играта, която има перспестива да се превърне в танго, но за това са нужди двама. Дали ще е Вашингтон или Брюксел, няма значение. Те засега танцуват заедно.