/Поглед.инфо/ Пандемията бушува из цял свят, ваксина все още няма, Европа е парализирана от страх, включително за бъдещето си, но нейни радиостанции, повече от 100, пускат песен на английски, за да ни убеждават, че не сме сами. След Брекзита коя голяма европейска държава има за свой официален език английския? Няма лошо, повечето го знаят, но ако посланието звучеше на различните европейски езици, които останаха в общността, призивът можеше да даде друг ясен сигнал. Сигнал по-различен от онзи, който се даде след като Париж, Берлин или Мадрид не се решиха да изпратят, въпреки молбите, маски, ръкавици или апаратура на Рим.

Получи се нещо като „всяка коза за свой си крак”, но иначе сме съпричастни. Например, в някакво германско градче в разгара на вируса затворени по домовете си хора пеят по балконите стара италианска партизанска песен. Не че италианският е разбираем за повечето европейци, освен да си поръчват пица или спагети, но такава любов към партизанска песен? Ами обична е, още от Войната и все още се пее с удоволствие, видно е.

В същото време в Лондон, инатещ се до скоро по имперски с въвеждане на строги мерки срещу коронавируса, решили да национализират ж.п. превозите, за да гарантират доставки и подпомогнат бизнеса. Засега за 6 месеца, но знае ли човек в тези вирусни времена! Преди това Мадрид обяви идеи за национализация на хотели, в Италия – на авиокампании, в Берлин подобно на коронавирус се разпространяват също намерения за национализации, а в „The Wall Street Journal” пишат, че „има признаци за забавяне на глобализацията, възстановяването ще е трудно, предприятия ще се национализират” и все в този дух. Е, „глобализацията няма да спре”, ама и това е толкова сигурно, колкото и бързото преодоляване на разпространението на коронавируса. Изведнъж някой е решил, че „международното сътрудничество може да се превърне в единствено ефективно средство срещу бъдещи пандемии”. Интересно дали това „международно сътрудничество” се отнася само за Запада? Или са проскто констатации, но без намерения за отказ от изолация чрез затваряне на граници спрямо бедстваща от вируса Европа. Докато самолети от Пекин, Москва и Хавана качнаха в Рим, за да предоставят необходими медикаменти, съоръжения и експерти за участие в битката с пандемията, която коси всяко денонощия стотици италианци. Да се каже, че организации като ООН, НАТО или ЕС за загубили лице пред опасността от неразгадания все още вирус не носи утеха. Да се признае, че страни, които без отдих се клеймят и определят за едва ли не върли врагове са оказали подкрепа в труден момент, „най-трудния от Втората световна война до днес”, както се изрази италианският премиер Конте, изисква нещо повече от мъжество. Джентълмените в политиката отдавна не са на мода. Не че Пекин или Москва не използват т.н. „дипломация на маските”, за да илюстрират стратегии и влияние, да отстояват заети вече позиции. Но да подадеш ръка, не виртуално или от балкони, а пряко в момент, когато и ти си потърпевш е много по-впечатляващо и полезно за хората, за държавите в нужда и носи дивиденти. Бъдещето ще покаже кой крив, кой прав и кой как си е направил сметките. Сега е важно да се пребори вируса, да се спасяват хората, да не се допусне отчаяние и омраза. После ще се оценява дали глобализацията само се е забавила или икономическата криза ще е опустошителна, дали пазарните механизми и частният капитал са панацеята за възходящо развитие на страните в демокрация /и не само!/, дали ще има „нова фаза на глобалния свят” или светът ще се пренареди в нова конфигурация, при нови правила и нов ред. Засега Пекин спечели точки с успеха си да обедини китайците, да преодолее разрастването на пандемията на свой терен и в същото време да приложи т.н. „мека сила”, за да помогне и на други страни, не само на Италия. Самолетите му се посрещат от държавни глави, а Москва следва примера. Стратегиите на тези геополитически играчи са прозрачни и предвидими, но по-важното е, че печелят и на терена на морала. Дори и да изглежда популистко и да не се признава от целокупния Запад. Може да се иска „Картаген да бъде разрушен”, както казват някои в София, но по-вероятно е в тези объркващи времена да се стигне до нова Ялта, където вместо Кралството, ще стои Китай и то с ореола на неоспорим победител. Другото са миражи за онези, които налагаха волята и либералните си идеи на целия свят. Свят, който наистина може да рухне за дни само защото „някакъм китаец изял недопечен прилеп”. Един китаец похапнал нещо неприемливо за света на „цивилизационния избор”, но държавата му мери сили с хегемон № 1 и държи в шах авоарите му. Не, това не е война на живот и смърт. Сметките няма да излязат. Интересите не сочат такава посока. Нова Ялта е по-приемлива позиция. Да видим дали ще се случи. И тогава да му мислят нашите управленци.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели