/Поглед.инфо/ Управляващите, сегашните и тези преди тях, през цялата 2014 г. показаха, че не желаят истински и действени реформи, понеже това ще означава да бръкнат в собствения си джоб. Защото това би означавало да се овладее корупцията, да се озаптят контрабандата и сивата икономика, да се среже пъпната връв между олигархията и политическата класа и най-вече, политиката да се превърне в професия, а не в бизнес и форма за лесно разбогатяване.
Това заяви писателят Владимир Зарев.
Според него в това поведение няма нищо ново. През целия мъчителен и несвършващ преход управляващите у нас от всички цветове и партии, маститите магистрати и висшите чиновници се грижеха най-вече за своите интереси. Хоризонтът на посредствената и корумпираната политическа класа е печално близък... четири години, в които ще са на власт и през които трябва да уредят себе си, децата си, та и внуците си. Двадесет и пет години в Народното събрание неуморно се "творят и претворяват" закони и се имитират реформи. Калпавите и непродуктивни закони непрестанно се поправят, а реформите се оказват неефективни и направо фалшиви. Всяко следващо правителство при привидното кресливо отрицание на предишното, всъщност, прикрива неговите безобразия, защото знае, че и то ще ги върши, каза творецът.
А що се отнася до националното достойнство на българския народ, то е дълбоко и болезнено наранено, защото половината от българите живеят в тежка и безизходна бедност. Не можеш да се чувстваш свободен и преизпълнен с достойнство човек, когато непрестанно оцеляваш, когато си набутан до невъзможност в първосигналието на бита, в сметките за тока, за парното и за парчето хляб, твърди Зарев. Според него българската политическа върхушка не защити националните интереси нито в страната, нито извън нея. Просто е срамно как със своето недостойно поведение нашите политически мъже унижават всички ни пред новите господари отвъд океана и пред скудоумието на европейските чиновници.
Писателят заяви, че през 2014 г. и през всичките години на преход българската политическа класа не се интересуваше от културата, най-вече защото в нея не се преразпределят пари и влияние, следователно, от нея не може да се богатее. Бюджетът на културата е толкова мизерно нищожен, че не заслужава алчното височайше внимание на нашите управници. За жалост, хората на духа, интелектуалците, също носят своята отговорност за нашия толкова осакатен преход. Те не успяха да създадат значима национална и най-важното, надпартийна кауза, която да обедини цялото общество и да му зададе висок духовен хоризонт, перспектива, усещане за смисленост и бъдещност. Години наред живеем, сякаш ден за ден, година за година, всеки за себе си, за своето оцеляване. Многократно съм казвал, ала ще го повторя – демокрацията притежава един незабележим, но огромен недостатък и това е, че нещата и проблемите не се решават от елитите, а от простото мнозинство, каза Зарев. Един умен, високоинтелигентен човек е един глас и един необразован, прост човек също е един глас. Точно по тази причина цялата посредственост на първосигналния вкус, вкуса на мутрите и мутресите, на парвенютата и миските, чалгата, воайорството в телевизията, жълтата преса така лесно се превърнаха в масова "естетическа норма". Стигна се до невижданото опростачване на българския народ, за което вина имат и смълчаността, и отчуждеността на високата интелигенция, убеден е той.
Творческата интелигенция има още един грях, тя не успя по-рано да провокира, да породи и да сплоти покълващото едва сега в България гражданско общество. Гражданското общество като постоянен коректив, като несломима алтернатива на некадърната и корумпирана власт. Гражданското общество, което трябва да възвърне вдъхновението на улиците и на площадите, да събере разпиляната народна енергия, да наложи закона и справедливостта и със своята воля да възроди истинската демокрация. За жалост, както много други полезни и съдбовни неща у нас, гражданското общество не успя през изминалата година. И това се случи по три основни причини. Първо – разнородните групи участващи в него не успяха да се обединят около елит, да излъчат ония стотина млади, образовани, честни и неподкупни българи, които да заменят корумпираната и въпиещо посредствена политическа класа. Второ – движението не успя да създаде единна и ръководна национална кауза, която да сплоти всички участници в него. И най-важното – олигархията и политическата класа платиха и отново насъскаха хората едни срещу други, разделиха ги на "наши" и на "ваши", на "нашите добри нехранимайковци" и на "вашите лоши нехранимайковци", а така движението бе лишено от всеобщност и омаломощено. От опит добре знаем, че точно в атмосфера на взаимно противопоставяне и насаждана омраза политическата класа се чувства най-добре, най-сигурно недосегаема. Ново Българско Възраждане може да осъществи само гражданското общество, което да противопостави единството на народа срещу корозиралата политическа класа, която превърна държавата в свое частно дружество. Тогава и само тогава икономически ще се замогнем, ще се възстанови справедливостта и младите ще останат в своята родина, коментира Зарев.