/Поглед.инфо/Университетските ценности стъпват върху фундаменталната свобода на словото, на мисълта и на правото да се съмняваш, ако ти налагат една единствена „правилна“ гледна точка.
Обезпокоени за университетската свобода, широк кръг български общественици депозираха в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 23 януари 2024 г. ДЕКЛАРАЦИЯ с въпроси към Академичния съвет на СУ относно правната, фактическата и моралната несъстоятелност на Декларацията на АС на СУ от 22 декември 2023 г. по повод интервюто на проф. Дарина Григорова за онлайн изданието „Поглед инфо“.
Декларацията е адресирана до АС на СУ, до Етичната комисия на СУ, до Контролния съвет на СУ, до Обществения застъпник при СУ, с копие до Президента на Република България, до Министерския съвет и до Министъра на образованието. По съдържанието си декларацията не само изразява мнение относно допуснатите от АС процедурни нарушения и нарушения на материалния закон, но и изисква от съответните органи на СУ проверка на обстоятелствата, касаещи декларацията на АС.
Интервюто в две части с проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
Сред подписалите са представители на академичните среди, журналисти, юристи, а поради нравствения момент на задушаване на свободната воля на всеки човек да изразява личната си позиция, и духовници на Българската Православна Църква.
Има ли неправомерни действия от страна на ректора проф. Георги Вълчев, дали е бил подведен АС, са все въпроси, на които българската общественост очаква незабавен публичен отговор.
Г-н ректорът следва да обясни кой е виновен за петното върху авторитета на Алма-матер, още повече че Софийският университет „Св. Климент Охридски“, най-старото висше учебно заведение в България, се издържа от българските граждани и нещо много по-важно – стабилността в СУ е от стратегическо значение, отнасящо се и към националната сигурност, като всеки опит за управляването на Университета чрез външна намеса и използването на институцията за упражняване натиск, наподобяващ политическа разправа, се явява посегателство върху бъдещето на България, за което се носи и наказателна отговорност.
Темата за свободата на словото засяга всеки от нас, което обяснява широкия обществен интерес в защита на едно от основните човешки и конституционни права, гарантиращи спазването на конституционният принцип, че България е правова държава.
В декларацията се казва:
Академичният съвет на СУ заяви, че се „разграничава категорично“ от изразената от проф. Дарина Григорова лична позиция, предизвикала „многобройни протестни писма срещу лансираните тези“ в интервюто й.
Академичният съвет обвинява проф. Дарина Григорова, че „материали с подобно съдържание нагнетяват допълнително съществуващото в страната обществено напрежение и обслужват интересите на пропагандата, свързана с войната в Украйна“.
Личното мнение не е и не може да бъде пропаганда, обратното, осъждането на личното мнение, изразено в интервю, е с подчертан характер на пропаганда, тъй като представлява по съществото си налагане на единствено и вярно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в чл. 2 на Конституцията на НРБ правило за „водещата линия на партията“.
Университетът към 2023-2024 г. партиен ли е?
На 5 януари 2024 г. ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в интервю на програма „РадиоТочка“ по БНР „Хоризонт“ подробно изложи мотивите и обстоятелствата, при които е изготвена декларацията, и което поражда серия въпроси:
1/ Проверени ли са авторите на т. нар. „протестни писма“, те анонимни ли са, реални личности ли са ги подписвали, колко са на брой и въобще кой е проверил автентичността на въпросните мейли, предвид че съвременната техника позволява генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
2/ Само с броя и неизвестното съдържание на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си, при положение, че сам заявява в интервюто си пред БНР „аз самия не бях гледал това интервю, не бях чел“?
В интервюто на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито дори намекнато, че тя представлява или говори от името на институцията. Това е лесно проверимо, тъй като видеото и текстът на интервюто са публикувани и общественият достъп до тях към момента е напълно безпрепятствен.
Чрез лично инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, АС е допуснал нарушение на основно конституционно право на проф. Дарина Григорова по чл. 39, ал. 1 от Конституцията – да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно.
3/ Допустимо ли е личното мнение на г-н ректора на СУ, несъгласувано и одобрено от АС, да представлява декларативно официална позиция на СУ?
4/ На кое правно основание в българското и европейско законодателство г-н ректора се позовава в твърдението си, че когато преподавател е поканен в лично качество за интервю е длъжен да обяви, че не изразява официална позиция на висшето учебно заведение?
5/ Превишил ли е ректорът служебните си задължения и правомощия, изготвяйки официална позиция на АС на СУ, която не е била обсъдена и гласувана, извън текст за разграничаване?
Декларацията на АС на СУ е лишена от правно основание. Същата е лишена и от фактическо основание, и от морално основание.
В едно демократично общество трябва да има толерантност към мнението на другия – иначе обществото може да е всякакво друго, но не и демократично. Преди години медиите цитираха една вече забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. Къде са днес тези журналисти, университетски преподаватели или професори от БАН, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и обществен ориентир?!
Тук трябва да припомним, че за съжаление историята на Европа през XX век познава немалко мракобесни случаи, започващи преследване на университетски преподаватели по политически и расови причини. Така например през 1933-35 г. в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и изследователи заради това, че са евреи или че изповядват убеждения, различни от официално наложените. От тези нещастни хора 40% намират смъртта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се спасяват, като емигрират. Тъжното е, че почти по същото време над 900 техни немски колеги от академичните среди подписват „професорско възвание“ в подкрепа на Адолф Хитлер и неговата държава.
Ще бъде много жалко за нас, ако почти 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в академичните среди, налагането на нетърпимост към мнението различно от нашето или официално провъзгласеното и публичното заклеймяване на онези, които имат смелостта да „мислят различно“, започнем да го приемаме като нормално. Не, това не е белег за нормално, още по-малко пък символизира онова свободно, демократично и модерно общество, към което искрено сме се стремили след 1989 г.!
Ние, подписалите настоящата декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като основна университетска ценност на Алма-матер, тъй като Университетът е от стратегическо значение за интереса на държавата, националната сигурност и развитието на страната.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова очевидно е лично мнение на специалист в областта си, то декларацията на ректора и АС без никакво съмнение е от името на самата институция, поради което подписалите се под нейния текст носят неизмеримо по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат предвидените в ПУДСУ проверки и да информират българската общественост за резултата, тъй като е казано „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32).
Декларатори:
-
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
-
Проф. д-р Пламен Киров
-
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
-
Проф. д-р Милияна Каймакамова
-
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
-
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
-
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
-
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
-
Проф. д-р Андрей Андреев
-
Доц. д-р Димитър Вечев
-
Доц. д-р Екатерина Вечева
-
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
-
Доц. д-р Григор Сарийски
-
Доц. д-р Цветанка Аврамова
-
Д.ик.н. Георги Чанков
-
д-р Войн Божинов
-
д-р Велизар Енчев
-
д-р Вихра Павлова
-
д-р Румен Петков, “Поглед инфо”
-
Месемврийски епископ Яков /Илия Тасев/
-
ставр. икон. Христо Пудин
-
свещ. прот. Георги Спасов
-
свещ. Сергей Павлов
-
свещ. Владимир Дойчев
-
Снежана Тодорова, предс. на УС на СБЖ
-
Соня Момчилова, предс. на СЕМ
-
Петър Волгин, журналист
-
Велислава Дърева, журналист
-
Анна Заркова, журналист
-
Явор Дачков, журналист
-
Милена Дойчева, журналист
-
Катя Илиева, журналист
-
Генерал майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
-
Румяна Ченалова, юрист
-
Стефка Спиридонова, юрист
-
Мариана Ананиева, юрист
-
д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър
-
Николай Фенерски, писател
-
Теодора Берова, преводач, редактор
-
Красимир Беров, издател, програмист
-
Михаил Тасков, китаист
-
Василианна Мерхеб, богослов
-
Гергана Йоцова, филолог
-
Борис Йоцов
-
Миглена Иванова
-
Емилия Цоконова
-
Маринела Шаронова
-
Николай Шаронов
ТУК ПУБЛИКУВАМЕ И ЦЯЛАТА ДЕКЛАРАЦИЯ:
ДО АС на СУ „Св. Климент Охридски“
Министър на образованието
Министерски съвет
Президент на Република България
ДО Етичната комисия при СУ като сигнал
относно допуснати от ректора на СУ нарушения на чл. 3 и 4 от ЕК
ДО Контролният съвет на СУ
на осн. чл. 35, ал. 2, т. 3 от ПУДСУ
ДО Общественият застъпник при СУ
на осн. чл. 36в от ПУДСУ
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Относно
Декларация на АС на СУ от 22.12.2023 год.
По повод интервю на проф. Дарина Григорова за онлайн изданието „Поглед инфо“
Уважаеми дами и господа,
На 22.12.2023 год. Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ публикува декларация, в която заяви, че се „разграничава категорично“ от изразената от проф. Дарина Григорова лична позиция в интервю за онлайн изданието „Поглед инфо“. Поводът за декларацията на АС били „получените многобройни протестни писма срещу лансираните тези“ на проф. Григорова.
На 05.01.2024 год. ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в интервю на програма „РадиоТочка“ по БНР „Хоризонт“ подробно изложи мотивите и обстоятелствата, при които се оказва изготвена декларацията и което поражда серия въпроси:
1. Защо АС към момента на заседанието не е бил запознат със съдържанието на представените от ректора като множество „протестни писма“ на известен тясно на ректора мейл адрес? Тъй като г-н ректора поставя в основата на своята мотивация да предложи на АС изготвяне на декларация за разграничаване от мнението на проф. Григорова именно тези писма.
2. Проверени ли са авторите на т. нар. „протестни писма“, те анонимни ли са, реални личности ли са ги подписвали, колко са на брой и въобще кой е проверил автентичността на въпросните мейли, предвид че съвременната техника позволява генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
3. Редно ли е Университетът да се солидаризира с мнението на определените като „протестиращи“ според г-н ректора, несъвпадащо с това на някой преподавател, когато то е изказвано в публичното пространство като лично мнение?
В интервюто на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито дори намекнато, че тя представлява или говори от името на институцията. Това е лесно проверимо, тъй като видеото и текстът на интервюто са публикувани и общественият достъп до тях към момента е напълно безпрепятствен.
Чрез лично инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, АС е допуснал нарушение на основно конституционно право на проф. Дарина Григорова по чл. 39, ал. 1 от Конституцията – да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно.
Нарушени са и гарантираните в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чл. 19, пар. 2 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, чл. 10, чл. 11 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 9, чл. 10 и чл. 14 от ЕКПЧОС основни човешки права и свободи.
4. Наличието на несъгласие с позиция на университетски преподавател, изразено устно или чрез електронни съобщения, представлява ли в практиката на АС и ще представлява ли в бъдеще основание за разграничаване от мнението на всяко лице, което е в трудово-правни отношения с Университета? Не е ли това пряко погазване на принципите за равенство пред закона и законоустановеност на вмененитенарушения, включително процедурите за установяването им?
5. Конкретно на кои и разписани къде „нормални стандарти“ и световни практики се позовава ректорът, твърдейки че когато университетски преподавател дава интервю е длъжен предварително да оповести, че изказаните мнение и позиции са лични и не изразяват официална позиция на висшето учебно заведение?
6. На кое правно основание в българското и европейско законодателство г-н ректора се позовава в твърдението си, че когато преподавател е поканен в лично качество за интервю е длъжен да обяви, че не изразява официална позиция на висшето учебно заведение?
В декларацията АС обвинява проф. Дарина Григорова, че „материали с подобно съдържание нагнетяват допълнително съществуващото в страната обществено напрежение и обслужват интересите на пропагандата, свързана с войната в Украйна“.
Личното мнение не е и не може да бъде пропаганда, обратното, осъждането на личното мнение, изразено в интервю, е с подчертан характер на пропаганда, тъй като представлява по съществото си налагане на единствено и вярно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в чл. 2 на Конституцията на НРБ правило за „водещата линия на партията“.
7. Университетът към 2023-2024 г. партиен ли е? Университетът не трябва ли да насърчава свободата на мисълта и плурализма, многообразието на различни възгледи, академичната дискусия, уважението и толерантността към различното мнение и съждение?
АС набеждава проф. Дарина Григорова, че „в интервюто се пропагандират открито и политически идеи, които пряко влияят върху актуалния обществен живот в България“.
От една страна в декларациятасе твърди, че интервюто на проф. Григорова е „лично мнение“, от друга я обвинява в „изразяване на политически идеи“ и „пропаганда“. Разграничаването от т.н. лично мнение не предполага обвинения в пропагандна политическа дейност, когато такова изискване към университетски преподавател няма в устройствените нормативни актове. От друга страна разграничаването предпоставя съществуване на официално изразена позиция на СУ по конкретните въпроси, засегнати в интервюто. Такава официална позиция СУ не е изразявал и публикувал. Софийският университет не е деполитизиран по закон. Изразяването на политически идеи не е забранено според Правилника на СУ и няма изискване нито за преподавателите, нито за студентите да споделят една единствена „правилна“ политическа идея, защото това е белег за антиуниверситетско и тоталитарно мислене.
Близката история помни, че членове на АС, преподаватели от СУ са участвали в президентски, парламентарни и местни избори като представители на различни политически партии, формации, с различни политически идеи и противоположни политически възгледи, и това е тяхно лично право, каквото е и правото на лична позиция на проф. Дарина Григорова.
Тук се налага да припомним на АС, представляващ академичната общност, препоръката на ЮНЕСКО относно статута на преподавателския състав във висшето образование и разписаното в чл. 26 правило:
чл. 26. „Преподавателите във висшите училища, както и всички други групи и лица, трябва да се ползват от международно признатите граждански, политически, социални и културни права, приложими за всички граждани. Следователно всички преподаватели във висшите училища следва да се ползват от свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение... Те не следва да бъдат възпрепятствани или затруднявани при упражняването на гражданските си права като граждани, включително правото да допринасят за социалната промяна чрез свободно изразяване на мнението си за държавните политики... Те не следва да търпят никакви наказания само поради упражняването на тези права.“
В декларацията се осъжда проф. Дарина Григорова за изказаните от нея „политически идеи“, квалифицирани като „уронване престижа на най-старото висше училище в страната“. Тази квалификация може да бъде коментирана единствено и само в границите на дисциплинарните нарушения, посочени в Правилника на университета – тълкувани съобразно правата на гражданина, разписани в Конституцията и в ЕКПЧОС.
8. Не се посочва с какви действия и по какъв начин е уронен престижът на Университета. Приписваната „недопустимост“ свързана ли е и с каква конкретна забрана, разписана в законов акт?
9. Допустимо ли е личното мнение на г-н ректора на СУ, несъгласувано и одобрено от АС, да представлява декларативно официална позиция на СУ?
10. Превишил ли е ректорът служебните си задължения и правомощия, изготвяйки официална позиция на АС на СУ, която не е била обсъдена и гласувана, извън текст за разграничаване?
11. Подведени ли са членовете на АС и биха ли гласували в подкрепа на публикувания от тяхно име конкретен текст на декларацията, манипулативно изготвен и изразяващ личното мнение на ректора на СУ, с което се отрича конституционният принцип за плурализъм, право на мнение, свобода на словото, обвинявайки университетски преподавател в пропаганда, квалифицирана еднолично като „уронване на престиж“?
12. От интервюто на ректора на СУ проф. Вълчев по БНР се разбира, че АС е гласувал да бъде изготвена декларация за разграничаване от личното мнение на проф. Григорова, като е упълномощил ректора да я изготви.
13. Значи ли това, че членовете на АС не са били запознати с текста на декларацията по време на заседанието и са гласували само текст декларация, за разграничаване от мнението на проф. Григорова, без да бъде обсъден и видян от гласувалите текста на декларацията към момента на гласуването?
14. Посочил ли е ректорът и разгледани ли са по време на заседанието правните основания, задължаващи университетски преподавател при участието си в интервюта да обявява, че изразява лично мнение? Какви точно задължения според ЗВО, Правилника на СУ и Етичния кодекс е нарушила проф. Григорова? Къде са разписани и какъв е фактическият състав на нарушението?
15. Само с броя и неизвестното съдържание на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си при положение, че както сам заявява в интервюто си пред БНР „аз самия не бях гледал това интервю, не бях чел“?
16. Въздържалите се членове на АС да подкрепят решение за изготвяне на декларация не са ли мотивирали избора си именно поради липсата на конкретен текст, който да бъде обсъден и едва след това гласуван?
17. Нарушил ли е ректорът изискванията на чл. 23 от Правилника на СУ да уведоми членовете на Академичния съвет и на Съвета на настоятелите за провеждане на нарочно заседание и включването на съответна точка от дневния ред относно проф. Григорова, както и да представи писмени конкретни материали за обсъждане по тази част от дневния ред?
18. Нарушил ли е ректорът на СУ изискванията на чл. 3 от Етичния кодекс на СУ: „Отношенията в академичната общност се основават на уважение към всяка човешка личност, независимо от нейната актуална позиция, опит и перспективи. В академичната общност са недопустими отношения на зависимост, принуда и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци.“
19. Уронил ли е престижа на СУ ректорът, представяйки като официална позиция на СУ лично мнение, съдържащо неистини, внушения и квалификации относно университетски преподавател, при положение че признава в ефира на БНР, че към момента не е гледал и няма представа какво съдържа нейното интервю?
Декларацията на АС на СУ е лишена от правно основание съгласно разписаните в Правилника за организацията и дейността на СУ правила и правомощия на АС.
Същата е лишена и от фактическо основание. Разграничаването на СУ от позицията на проф. Григорова е възможно само ако нейната позиция е изразена от името на висшето учебно заведение, каквото изявление и дори намек в интервюто липсва. Проф. Григорова нито е представител по закон, нито по пълномощие на СУ, както и не е поканена или изпратена от ръководството на Университета да изрази официална позиция по темата със съответно решение на АС.. Нито ЗВО, нито Правилникът на СУ изискват от преподавателите и студентите във висшите учебни заведения задължително да отбелязват предварително в писмени или устни изявления, че изразяват единствено лично мнение, каквито внушения се правят в декларацията.
С декларацията, написана от Ректора и публикувана от името на АС на СУ се правят внушения, че личното мнение на проф. Григорова, „няма никаква връзка с духа на Софийския университет като средище на хуманността, разума и академизма“. В интервюто на проф. Григорова няма една дума на езика на омразата, а се базира на ясен и аргументиран анализ касателно гео/политическата действителност от гледна точка на историк, експерт по история на Русия.
Не така стои въпросът с езика и внушенията на именуваната декларация на АС на СУ. Твърденията за сериозен негативен обществен резонанс и сриване на академичния авторитет на СУ не само са неверни и клеветнически, но и тежко засягат професионалното достойнство на един водещ, уважаван и известен учен – историк, каквато е проф. Григорова. По този начин сериозно е нарушено и конституционното правило, разписано в чл. 39, ал. 2 от Конституцията – правото на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
20. Трябва ли по логиката на АС в частност всеки труд на преподавател в СУ, било то статия, книга, дори лекция пред студенти да започва с думите „Това е мое лично мнение“? Тази „логика“ е абсурдна и в противоречие с принципите на правовата държава и здравия разум.
Освен това декларацията на АС е лишена и от морално основание.
В нея твърде произволно и безкритично действията на проф. Григорова /че не е изпълнила несъществуващото задължение да заяви, че изразява само лично мнение/ са квалифицирани като „уронване престижа на университета“. Как това се вписва спрямо основния устройствен принцип на функциониране на системата на висшето образование – академичната автономия, която законът определя като израз на интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности (чл. 19, ал. 1 от ЗВО)?
В Етичния кодекс на СУ липсва категорична институционализация на установяването и преследването на нарушенията на академичната етика, но пък недвусмислено е заявен принципът за академичната свобода – чл. 4, ал. 2 „Всеки учен е свободен да обсъжда открито идеи, да участва в дебати и изразява критични позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към точност при излагането на различни гледни точки. Академичната свобода се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – основен белег на академичната толерантност“.
Престижът на Софийския университет се определя от съблюдаване на законовите и вътрешни актове, в т.ч. морално-етични принципи, един от които е академичната свобода, толерантност, разум, хуманност, уважение към всяка човешка личност, независимо от нейната актуална позиция, опит и перспективи. Нарушаването на тези принципи, включително забраната за дискриминация е извършила не проф. Григорова, а АС на СУ и в частност ректорът на Университета.
Едноличното изготвяне на текст и публикуване под формата на декларация от името на СУ, който не е бил известен, съответно одобрен от АС, и чрез койтосе отрича академичната свобода, демонстрира неуважение и дискриминира университетски преподавател, е грубо и неприемливо действие, което има дискриминационен характер не само спрямо проф. Григорова, но преди всичко към АС, като безусловно подлага на риск и срива авторитета на най-старото висше учебно заведение в България
В едно демократично общество трябва да има толерантност към мнението на другия – иначе обществото може да е всякакво друго, но не и демократично. Преди години медиите цитираха една вече забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. Къде са днес тези журналисти, университетски преподаватели или професори от БАН, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и обществен ориентир?!
Тук трябва да припомним, че за съжаление историята на Европа през XX век познава немалко мракобесни случаи, започващи преследване на университетски преподаватели по политически и расови причини. Така например през 1933-35 г. в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и изследователи заради това, че са евреи или че изповядват убеждения, различни от официално наложените. От тези нещастни хора 40% намират смъртта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се спасяват, като емигрират. Тъжното е, че почти по същото време над 900 техни немски колеги от академичните среди подписват „професорско възвание“ в подкрепа на Адолф Хитлер и неговата държава.
Ще бъде много жалко за нас, ако почти 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в академичните среди, налагането на нетърпимост към мнението различно от нашето или официално провъзгласеното и публичното заклеймяване на онези, които имат смелостта да „мислят различно“, започнем да го приемаме като нормално. Не, това не е белег за нормално, още по-малко пък символизира онова свободно, демократично и модерно общество, към което искрено сме се стремили след 1989 г.!
Ние, подписалите настоящата декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като основна университетска ценност на Алма-матер, тъй като Университетът е от стратегическо значение за интереса на държавата, националната сигурност и развитието на страната.
Случилото се ни ангажира като граждани да се противопоставим чрез настоящата декларация на незаконосъобразните действия на ректора и АС на СУ, чрез които се нарушават основни конституционни принципи, законови и устройствени правила, както и правилата на ЕК на СУ, включително да сезираме предвидените в ПУДСУ контролни органи за извършване на проверка, за резултатите от която молим българската общественост да бъде осведомена публично предвид широкия обществен интерес.
Подкрепяме правото на проф. Дарина Григорова, както и на всеки преподавател, на свободно изразяване на професионално лично мнение, което е гарантирано право на всички български и европейски граждани от българската Конституция, ХПЧ, ЕКПЧОС, МПГП.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова очевидно е лично мнение на специалист в областта си, то декларацията на ректора и АС без никакво съмнение е от името на самата институция, поради което подписалите се под нейния текст носят неизмеримо по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат предвидените в ПУДСУ проверки и да информират българската общественост за резултата, тъй като е казано „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32).
гр. София, 15 януари 2024 г.
ДЕКЛАРАТОРИ :
-
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
-
Проф. д-р Пламен Киров
-
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
-
Проф. д-р Милияна Каймакамова
-
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
-
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
-
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
-
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
-
Проф. д-р Андрей Андреев
-
Доц. д-р Димитър Вечев
-
Доц. д-р Екатерина Вечева
-
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
-
Доц. д-р Григор Сарийски
-
Доц. д-р Цветанка Аврамова
-
Д.ик.н. Георги Чанков
-
д-р Войн Божинов
-
д-р Велизар Енчев
-
д-р Вихра Павлова
-
д-р Румен Петков, “Поглед инфо”
-
Месемврийски епископ Яков /Илия Тасев/
-
ставр. икон. Христо Пудин
-
свещ. прот. Георги Спасов
-
свещ. Сергей Павлов
-
свещ. Владимир Дойчев
-
Снежана Тодорова, предс. на УС на СБЖ
-
Петър Волгин, журналист
-
Велислава Дърева, журналист
-
Анна Заркова, журналист
-
Явор Дачков, журналист
-
Милена Дойчева, журналист
-
Катя Илиева, журналист
-
Генерал майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
-
Румяна Ченалова, юрист
-
Стефка Спиридонова, юрист
-
Мариана Ананиева, юрист
-
д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър
-
Николай Фенерски, писател
-
Теодора Берова, преводач, редактор
-
Красимир Беров, издател, програмист
-
Михаил Тасков, китаист
-
Василианна Мерхеб, богослов
-
Гергана Йоцова, филолог
-
Борис Йоцов
-
Миглена Иванова
-
Емилия Цоконова
-
Маринела Шаронова
-
Николай Шаронов