/Поглед.инфо/ Най-зловонната болест на българското общество е влудяващото, бясно, злобно, въртиопашато лицемерие. Това слънчогледово въртене по силния на деня, което трови ли, трови цялото ни общество.

Страдаме от този порок от твърде отдавна и причинява твърде големи щети, за да си позволим да продължим да се правим, че проблемът не съществува.

Като започнем от зората на демокрацията, когато най-големите комунисти, преподаватели по научен комунизъм, снахи на Политбюро, синове и дъщери на членове на ЦК, партийни секретари, стипендианти на Людмила Живкова и агенти на Държавна сигурност се пребоядисаха в най-сините "демократи". Легнаха си комунисти, пък се събудиха "демократи". Докарахме го до там бивши номенклатурчици да крещят "червени боклуци".

Този хамелеонски манталитет не напусна голяма част от обществото ни и виждаме неговите реминисценции и до ден днешен. Стигнахме до момент, в който хроничното болнаво желание да биеш този, който е в по-неизгодна позиция, се превърна в национален спорт. Най-грозният пример за дебелокожо лицемерие видяхме да се разиграва в последната година.

След избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, мнозина излязохме на улиците. Не бяхме и все още не сме съгласни мафия и държава да се оплитат в едно. Това несъгласие обаче беше бързо и бездарно модифицирано. ГМО-инженерите подвизаващи се като "пиар експерти" вгорчиха това, което в първите си дни беше истински протест срещу задкулисието.

Арогантната и войнстваща посредственост превърна недоволството от олигархията в недоволство от липсата на власт. Предсрочните избори през 2013 г. доведоха до остро несъгласие у една част от обществото. Онази част, която смяташе, че Борисов не трябва да подава оставка, въпреки всенародните бунтове срещу него през февруари същата година, която се чувстваше унизена, че "традиционната" десница не е в парламента, която искаше да си го върне на удобния враг. И понеже бяха недоволни, че не са във властта, тези морални хулигани превърнаха протестите в бутафория. Видяхме войнстващото малцинство на шепа хора, които обаче получаваха медийно внимание като за хиляди и милиони, видяхме трагикомична университетска окупация извършена от партийни активисти и обикновени наивници, видяхме как всяка управленска стъпка беше посрещана на нож, къде заслужено, къде по-скоро не. Видяхме с очите си на какво е способно агресивното лицемерие. Разбира се, не без подкрепата на няколко недоволни от ситуацията олигарха, една-две партийни централи и присъдружните им медии и НПО-та.

Екзалтираността им ги превърна в маршируващи по екраните оловни войничета, които ни обясняваха с размахан пръст, пяна на уста и (фалшив) гняв в очите, че това било протест за морал, че било срещу всички, че нямало да връщат Борисов на власт. Бяха много убедени в себе си, но за критичното око беше ясно колко неубедителни са всъщност, защото лицемерието прозира като стар мокър вестник. Впрочем днес, когато лицемерието излезе наяве, морализаторстващото войнство на посредствените лъжци изглежда така сякаш е бито със същия този мокър вестник през лицето.

В първият ден на новото Народно събрание направих една виртуална обиколка из профилите на най-видните морализатори в социалната мрежа Фейсбук. Видях ли нещо за Пеевски? Не. Видях ли нещо за това, че Борисов и любимите на войнстващите лицемери – РБ, са готови да управляват с който дойде, само и само да са във властта? Не. Видях ли нещо срещу Патриотичния фронт, който има в официалната си програма текстове издържани в "най-добрите" традиции на Третия райх? Не. Видях само как се подиграват на факта, че лидерът на БСП Михаил Миков не може да казва буквата "Л". Най-голямата подигравка беше изричането на думата "неолиберализъм" като лицемерите на годината се надпреварваха да слагат буквата "У", там където има "Л". Страшно забавно, оригинално и демократично! Подиграваме се на човек за нещо, което не зависи от него. Готови сме да влезем в коалиция с национал-расисти, само власт да има. Но иначе на маса и чаша сме най-големите демократи! Въобще ситуацията е "най-мразя расизма и чернокожите!".

Една хубаво онагледяваща метастаза на раковото лицемерие по нашите географски ширини пък се случи по жълтите павета. За да не изглеждат съвсем несъстоятелни, протестните лицемери решиха, че е хубаво да спретнат един протест. Даже приканиха всички на площада, обявиха колко ще е надпартиен. Вярно, всичките му организатори бяха членове на партийната "Протестна мрежа", вярно една от тях даже рече, че всички са добре дошли без "защитници на Орешарски и други животни". Така, де, обективност и надпартийност да има! Какво събраха на площада обаче? 50 души, пряко сили.

Нямаше ги вувузелите, нямаше ги плакатите, нямаше ги хилядите хора. Изглеждаше като вечерна седянка на мегдана на село. Е, вярно, отчетоха се, измиха си ръцете моралните Пилати, но ефект имаше, колкото имаше и хора. Защо? Дали защото бившият охранител Борисов е по-малко мафия от Орешарски? Или пък, защото ДПС днес има по-малко власт от ДПС вчера? По-малко екстремизъм ли има в този парламент, по-малко причини за протест? Нима наистина парламент версия "43" е по-добър от предходния модел?

Не. Истината е, че протестът беше за Борисов, беше за РБ. Искаха си Борисов, искаха си да лежат като Снежанка на лицето на Пинокиото РБ и да викат "излъжи ме, излъжи ме, че няма да се коалираш с ГЕРБ!". Искаха да са на пост, но не и на молитва, искаха на кресло, но не и на табуретка, искаха отново на уютно във властта, но не и на топло, че да не стане някой темиден фал. И успяха, не може да им се отрече. Е, вярно, отрекоха се от гръбнак и принципи, изхвърлиха ги като стара дреха, но постигнаха целта си и се върнаха във властта.

Изводът, който можем да си направим, е, че у нас печели този, който лицемерничи най-много. Няма нужда да си прав, има нужда да си вярваш. Никакво значение няма дали лъжеш, важно е да го правиш пред голяма аудитория. Една лъжа повторена сто пъти, но и по сто телевизора, става истина, гласи модифицираната Гьобелсова аксиома. А хората, какво правят хората? Нищо, предъвкват поредната постна лъжа, очакват новата-стара постна пица и се чудят защо така стана и как. Чудят се, вайкат се и като дойдат избори си гласуват все така. И така от избори на избори – все това избират и все се чудят защо не живеят добре. Мистерия!

-----------

Петър Кичашки, Движение "Модерна България".