/Поглед.инфо/ То бива демокрация и свобода на медиите, ама чак толкова не бива. Навремето на стария ни „Филипс” заглушаваха предаванията на БиБиСи и „Гласът на Америка”, за да не научава българинът за войната между хитлерофащизма и съюзниците нещо различно от официалната пропаганда на верния съюзник на Германия на Балканите България. Време е да се поучим от опита на миналото и да разкараме от ефира разни продажни телевизионни канали като “History” и подобни. Тайни комуняги са ги завладяли и водят подривната си пропаганда, величаеща например, руския „подвиг” в Сталинградската битка по време на Втората световна война. На 4 септември от 22 часа, цял един час с документални кадри отпреди 77 години, та дано наивният зрител повярва, че това е повратен момент във войната, а не да речем такъв да е десантът в Нормандия.

И най-скандалното е, че този пасквил са го отупали от праха само два дни след като българското външно министерство в своя декларация за една провокационна изложба в руското посолство постави, както казват французите, “точката над i-то” за събитията от септември 1944 г и последвалите десетилетия на комунистическо иго и терор не само в България, а във всички източноевропейски държави. Инициаторите на провокацията от това „Ваясат хистори” не са се трогнали от самопожертвувателността на крехката ни външна министърка, която буквално с голи гърди се опълчи на организирането в руското посолство на „Изложба: 75 години от освобождаването на народите от Източна Европа от нацизма”.

И какво толкова научаваме от показания филм. Че Сталинград е последната преграда пред германското настъпление към Урал. Че маршал Чуйков, който командва отбраната налага на противника тактиката на близкия бой – сграда за сграда, етаж за етаж, стълбище за стълбище, което лишава числено превъзхождащия и по-добре въоръжен противник от възможността за артилерийска и самолетна бомбардировка. Че ,разчитащи на блицкрига, германските войски се оказват неподготвени за настъпилата зима, зле облечени и обути и с недостиг от храна, а впоследствие и оръжие: Гьоринг самонадеяно е уверил Хитлер, че снабдяването ще е осигурено, но съветската авиация и артилерия провалят тези намерения. По-нататък историята е известна: многократно германският командващ фелдмаршал Паулус моли разрешение за отстъпление, Хитлер не позволява, накрая все пак германците капитулират.

Общо взето известни /на по-старото поколение, което е на измиране/ факти, злонамерено е та да бъдат припомняни, точно когато в официалната декларация на нашето Външно блестящо се оборва като „съмнителна” тезата за Освобождението на Източна Европа от нацизма, благодарение на съветското настъпление. Но филмът коварно напомня, че само в Сталинградската битка са дадени един милион жертви съветски хора, докато общият брой на всички жертви на западните съюзници за цялата Втора световна война бил 800 000. С нескрита симпатия се разказва за съветските снайперистки, които най-хладнокръвно унищожавали бойците на райха. Че ги показват и в едър план: някакви ухилени мъжкарани без грим, без маникюр, със семпли кепета, косите им никога не подлагани на „фъш-фъш”, както са изискванията към модерната, уважаваща себе си жена– справка поредното словоизлияние на българския премиер.

В заключение: България, чрез декларации на външното министерство, чрез сериозните ревизии на учебниците по история, чрез размножили се като дървесни въшки учени тикви, които броят Девети септември сред най-черните дати в българската история и по този начин активно участваме в кампанията на т-нар. „колективен Запад срещу Русия” /нищо, че се падаме малко нещо на Изток/, едни вражески, мракобесни телевизионни канали водят комунистическа пропаганда. Ами по посочения в началото пример от времето на Втората световна война, да ги свалим от ефир, сигурно е възможно технически.