Коментар на Яна Донева пред "Всеки ден" за българския участник на "Евровизия"
Не знам дали за любовта има граници, но в сряда вечерта всички разбрахме, че за гласа на Софи Маринова такива не съществуват. Колко добър певец трябва да си, за да излезеш сам на една сцена и да я изпълниш така, че публиката да изригне. Да нямаш един неверен тон и да си толкова уверен в себе си, че да не оставиш избор нито на журито, нито на феновете.
А тя го може и затова заслужено заминава за Баку. И би било глупаво и необосновано поп и естрадни величия да негодуват, защото когато си роден с талант никой не може да ти го вземе или оспори. За разлика от много други Софи не се отрече от жанра, не се опита да му изневери и да влезе в кожата на поп звезда, а остана вярна на себе си. Била първична! Ами такава е, но именно това прави песните й истински, изпълнени с искрени, човешки емоции.
А и в крайна сметка нейната работа е да пее, не да философства - от вторите си имаме достатъчно и често се чудим защо ли са ни. Била циганка! Да, и тя не го крие, а ние сме приели, макар и с неохота факта, че у нас поп фолк звездите, онези, които наистина могат да пеят, са роми. Сега обаче и най-големите й врагове трябва да признаят, че ако имаме шанс на „Евровизия", то той се крие именно в песента „Любов без граници".
И да млъкнат снобите, когато чуят, че едно простичко „обичам те", изпято на 12 езика, е донесло победа за България в Азербайджан. Защото тук може и да роптаем срещу поп фолка, но в Европа той е екзотика и в това няма нищо чак толкова фатално. Така че Софи, Mon Chéri*, иди в Баку и ги отвей с гласа си, така, както го направи в София.
Mon Chéri* - мила моя (фраза от припева на песента на Софи Маринова „Любов без граници")