/Поглед.инфо/ През май 2025г. България докладва официално, че е покрила инфлационния критерий за членство в еврозоната. ЕЦБ отчете средногодишна хармонизирана инфлация (HICP) от 2.7%, т. с 0.1% под референтната стойност. На пръв поглед, това е голям успех, за който ни поздрави Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и Валдис Домбровскис и цяла редица заинтересовани европейски чиновници. Но под лъскавата обвивка на числата се крие тревожна истина. Инфлацията бе „свалена“ чрез рязка административна намеса в цените, а не чрез реална икономическа стабилизация.

Какво стана през април?

На 16 април МС изненадващо и без видима необходимост намали 5 пъти дневната ставка за болничния престой в държавните болници. От 5.80 лв на 1 ден. Според НСИ това доведе до:

  • 20% спад в цените на здравните услуги;

  • 1.24% спад на месечната HICP

  • Решаващо доближаване до заветните 2.7% инфлация.

Разбира се, в отговор на запитване на КЛУБ-Z ЕК веднага оправда българското правителство, че и без това намаление, България щяла да покрие изискването за ниво на инфлацията. Всичко заприлича на добре обмислена и организирана съвместна акция.

Някои наблюдатели обаче определиха това като прецизна времева намеса, целяща „полиране на инфлационния показател точно преди изготвяне на Конвергентния доклад.

Съмненията се пораждат от това, че само месец по рано, България беше далеч от покриване на този критерий. Чудото стана изведнъж, като всички чудеса на света. Изведнъж и по волята божия... Необяснимо, но чудесно...

И ако обществото само няма необходимите познания по бюджет и финанси, то няколко авторитетни икономиски и финансисти дадоха обяснения, различни от тези на ЕК.

Проф.Стив Ханке, известен американски икономист, съветник на България по въпросите на валутния борд, с аристократична научна откровеност заяви, че данните на НСИ били манипулирани и той не би имал доверие в тях.

Проф.Румен Гечев от УНСС, убедително и открито предупреди „Влизането в еврозоната от 01.01.2026г. ще ни докара по-тежка криза от тази, която искаме да избегнем. България не е готова за такова влизане“.

Доц.Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН загрижено заяви: “Ако България влезе в еврозоната сега цената ще я плащат поколения наред. Това е сценалият на Гърция от 2001г.“

Кузман Илиев, икономист, политик, беше повече от ясен: „Еврото може да се окаже златна клетка. Политическите елити се опитват да се отърват от отговорността, като ни вкарат насила в режим, който ще унищожи остатъчите от икономическия суверенитет“.

Предупреждение дойде и от Янис Варуфакис, бившия изстрадал министър на финансите на Гърция по време на финансовата криза: „Не го правете – ще сгрешите, заявява той в свое интервю през 2021г. Фиксираният курс на лева към еврото и обменният механизъм вече осигуряват основната функция на еврото – защита срещу девалвация. Влизането в еврозоната ще премахне този „застрахователен курс“ и левът вече няма да може да се използва при криза.Очакваното рисково кредитиране, както от чуждестранните банки, така и от домакинствата, може да създаде икономически балон. В страната ще потекът входящи пари, но без гаранция за разумно управление. При нова криза България няма да може даира самостоятелно – чрез девалвация, регулиране на лихви или колическтвени стимули. Това я прави уязвима към външни иконочиске шокове, особено в условията на глобална и европейска нестабилност“. „Политика без монетарен инструмент е равна на опасност“, заявява препатилия гръцки министър на финансите.

Бившият директор на фондация Конрад Аденауер за България нарече еврозоната „съюз на задълженията“, говорейки откровеннно за натиска върху стабилните държави да поема дълговете на държавите с огромни дългове като Гърция, Италия, Франция, Испания, и др. С това, г-н Ралф Якш даде убедителна подкрепа на тезата на проф.Румен Гечев за „дебелите котки“, които канят наивни държави като България за да им прехвърлят част от огромната си задлъжнялост. Ето на какво реши да се спре немският представител: „Българите страдат от „галопираща инфлация“ , а преминаването към еврото ще влоши ситуацията – инфекции в хранителния бранш, доставки и услуги ще се покачат рязко“. „Най-големият риск е обезценяването на спестяванията и пенсиите“ на остарялото ни общество. „Конрад Аденауер никога не би подкрепил приемането на еврото при такива условия – без политически консенсус и застрашаване на пенсионери и спестители“.

POLITICO написа: „България контролира инфлацията, която средногодишно спада до 2.7%, но през април националната инфлация остава над 4%. ...България покри критерия само чрез държавно администрирани цени… особено в здравеопазването, транспорта и пощите.” Според медията и някои европейски експерти, краткосрочното присъствие в еврозоната, въпреки административното нагласяне, няма да намали инфлационните рискове“.

Някъде там далеч от историческия хоризонт изплуват сенките на гръцкия сценарий. В началото на 20 век Гърция влезе в еврозоната с фалшиви данни, което доведе до криза, спасителни пакети за 260 млрд Евро, трайна икономическа нестабилност, принудителна продажба на пристанището в Пирея и други национални активи и значително влошаване на стандарта на живот на гърците. Шефът на ЕЦБ Кристин Лагард по пози повод „сподели“, че банката е нарушила всички свои провила да не оказва помощ на държави. Еволюцията в тази посока е пленителна и обнвадеждаваща.

Даниел Грос, бившият дългогодишен Директор на ЕВРОСТАТ посочи: „Не е въпрос дали ще влезете, а дали ще издържите вътре“. Според него предупреди, че икономическите ползи от влизането в еврозоната ще се реализират само тогава, когато Българя използва предимствата – ниски разходи по превалутирането и по-евтини кредити – за сериозни икономически реформи. Като изхождаме от икономическите реалности, които ежедневнно наблюдаваме в области като енергетика, машиностроене, високи технологии, наука, образование, институционален ресурс и почти плачевният реформаторски капацитет на държавата, не можем да бъдем особени оптимисти, че ще успеем като икономика да използваме ефективите от еврозоната.

Скокът от 4% ниво на инфлацията през март 2025г. до 2.7% само месец по-късно подсказва за забележителните възможности за творене на икономически чудеса на НСИ и редовното правителство на Росен Желязков. Кабинетът „Желязков“ стартира с драматични изводи за състоянието н а държните финанси през февруари 2025г. Тогава министърът на финансите и премиерът предупредиха обществото, че не могат да изготвят бюджет в необходимите срокове, защото са открили дупка от 18 млрд в данните на своите предшественици от кабинета Главчев. И докато обикновеният българин не можа да разбере от къде са тези липси, те изведнъж изчезнаха и един месец по късно бюджетът вече бе балансиран, при 3% дефицит, точно по изискванията на Маасрихт. Чудеса стават и продъжават да стават, както ни учи Светото Евангелие.

Запознати с европейските институционални реалности напомнят любопитен статистически факт. Данните за инфлацията в България се подават към ЕЦБ и ЕК от НСИ на България, там се обработват от ЕВРОСТАТ, който ги превръща в официална позиция на ЕС. ЕВРОСТАТ пък се оглавява от неговия Генерален директор, уважавания български екс.ръководител на НСИ г-жа Мариана Коцева. Така че от двете страни на обработката на икономическите данни за България в ЕК стоят български граждани, което съвсем не е толкова лошо. Според неофициална информация, Генералният директор на ЕВРОСТАТ е водещ авторитет в няколко направления:

  1. Внедряване на данни big data и дигитални нововъведения.

  2. Създаване на стандартизиран обмен на качествени данни и инфраструктури.

  3. Контрол на качеството и прозрачното изнасяне на статистически продукти.

  4. Международно сътрудничество и капацитет на европейските статистици.

Г-жа Коцева пое поста на Генерален директор в ЕВростат на 01.03.1918г. По време на нейното управление Хърватска стартира процеса на присъединяване към ERM II през юли 2020г. и на 01.01.2023г. стана член на еврозоната. България стана член на ERM II на 10.07.2020г. и се готви за действителен член на Еврозоната от 01.01.2026г.

И всичко това не са мокри сънища на партията на Путин в България. Русия, като един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, чиято столица е над 4 пъти по-голяма по население от нашата страна и която заема 4-то място по БВП в света и 1-во място в Европа, отдавна е забравила за проблемите на България. Христо Грозев не е в състояние да впечатли такава страна. Путин е достатъчно зает с проблемите на западната граница на своята държава и тези около Ормузския проток, за да отделя време на нашите родни неволи. Ако искаме да се самоунищожим, имаме пълното право да го направим самостоятелно, без помощ от руска страна и във финансовата си политика, както го постигнахме в областта на енергетиката, образованието, здравеопазването, демографията и естествения прираст, културата и др. Русия има малко по-други приоритети.

И така България формално покри критериите за инфлация за еврозоната, но методите й, на краткосрочни административни интервенции, поставят под въпрос не само нейния морален интегритет, но и истинската бюджетна устойчивост. Само след месец – два ще трябва да се справим с новоотворените дупки в бюджета на държавата, на болниците и здравната каса, на транспортните фирми и др. Обществото ни няма право да се надява на честен и откровен диалог с правителство и парламент, НЗОК и НСИ. Така че истината ще си остане забулена в мистериозни административни и счетоводни маневри. Но когато дойде есента и започнат да се броят цените в потребителската кошница истината отново ще изплува. Защото реалностите в икономиката не могат да бъдат скрити.

И тогава с голяма вероятно можем да очакваме взрив на общественото недоволство от галопираща инфлация, поскъпването на живота, обезценяване на спестяванията и доходите на българите, пукане на балоните на „обещаваното благоденствие“. Едва ли ораторското майсторство на Комисията за защита на конкуренцията, НАП и Комисията за защита на потребителите ще е достатъчно, за да смекчи емоциите на очарованото общество.

Тогава репутационният риск от насилственото „приемане“ на една страна в еврозоната въпреки общественото недоволство ще се стовари с цялата си тежест както върху управляващите в България, така и върху ЕК. ЕС ще добави още един риск към досегашните си фундаментални проблеми - имиджът на регионална общност от държави, принуждавани да се отказват от своето право на глас в името на чужди интереси. Това неминуемо ще се отрази на държавите, които отказват да влязат в еврозоната, както и на бъдещите страни-членки от Западните Балкани. Ще се завъртят отново кадрите от масовите протести на стотици хиляди българи срещу принудителното ни вкарване в паричния съюзи от 16.05.2025г., 31.05.2025г. и 04.06.2025г. пред очите на изумена Европа. Съчетанието от манипулативни операции за покриване на маанстрихските критерии и подигравката с народния суверенитет (допитването до народа по въпроса за влизането в паричния съвет на ЕС в днешните прединфарктни условия), в нарушение на чл.1, ал.2 и ал.3 от Конституцията, е „отлична“ питателна среда за разрушително недоверие на общество към управляващи. Да, властта ще остане в ръцете на манипулаторите, но доверието на гражданите в институциите ще бъде терминално унищожено. Насилственото отнемане на паричния суверенитет въпреки несъгласието на преобладаващата част от българско общество, под формата на изпълнение на критериите за влизане в еврозоната, ще се върне като политически бумеранг срещу всички фабриканти на илюзии, користолюбци, неграмотни политици и набедени „експерти“. Българинът ще бръкне с ръка в джоба си и когато не намери онова, което е сложил за черни дни, не си пожелавам да му бъда насреща.

Лятото ще отмине и ще дойде „зимата на нашето недоволство“ против онези, които ни принуждават да бъдем бедни.