/Поглед.инфо/ Май свикнахме с войната. Приемаме я вече като едва ли не необходим медиен атрибут, като поредното шоу, което върви нон-стоп в стрийма еднакво полезно, веднъж, като пълнеж за медиите и, втори път, като развлечение за нас зрителите и слушателите. Особено притеснително е, че сред младите, които почти не се интересуват от политическия аспект, тя се възприема едва ли не като видеоигра. Затрупващите ни отвсякъде видеоклипове от реалните бойни действия стават сред тях все по-популярни. Гледат ги с нескрито любопитство, без да се замислят дори, че там се показва реална смърт.
Наскоро един младеж ме изненада с твърдението си, че ставащото в Украйна го интересува единствено откъм технологичната страна. Той следял събитията само заради новостите и изобретенията във военната техника, които почти ежедневно се появяват на бойното поле. Представяте ли си какво би се случило за момент, ако изведнъж войните спрат. Как изведнъж ще опустеят новинарските програми, сайтовете и социалните мрежи. Ще настане скука за всички, които чакат с нетърпение поредните реални или измислени видео новини от бойните действия, а предлаганите телевизионни видео игри вече няма да впечатляват никого с измислените си сюжети.
Войната се превърна в един от най-предпочетените медийни коридори, по които директно в съзнанието ни се изливат потоци пропаганда, реклама, поръчкови политически послания и целево подбрани новини. Спасение – няма. Дори и да си изключиш телевизора или компютъра, ще те намерят навсякъде. Четка за зъби да искаш да си купиш в интернет, рискуваш да те докопат и заковат с поредния пропаганден снаряд от лъжи. А през поръчката ти, могат да влязат и въобще да се настанят в твоята системна територия.
Последно време взеха на въоръжение войната и като въздействащ психологичен уред за поддържане на необходимото ниво на страх в обществото, което да го прави удобно за манипулиране в цялата сфера на обществените отношения. Страхът и несигурността са любимите бонбончета, които с удоволствие се смучат от политиците ни ежедневно, с които те постигат целта си да ни се представят като спасителите в живота ни. Това се залага в политическите им платформи, това е логото на всяка, било и благотворителна кампания. Не е трудно да се сети човек, че помпането на политически активности в справедливите протести за сигурност по пътищата, за заплатите, за живота ни, майсторски се омесва и подплатява със страха от възможната война.
Това, а едва ли съм успял да изчерпя проблема от всичките му страни, води до една тъжна констатация, която крие в себе си заплахата от зараждането на един тревожен синдром в нашето обществено съзнание - войната ни става все по-необходима. Това логично предполага извода, че и да спре, с нетърпение ще чакаме някъде да избухне нова, без да се усетим даже, че тя може да подпали и нашата къща.
Във времето на промените, когато се срутваха цели системи и си разпадаха велики сили, малко преди да чуем песента за вятъра на промените, в тогавашна Русия един младеж с китарата си смело се опълчи срещу статуквото по площадите с незабравимия си хит: “Искаме промени!“. Тогава в една от песните си той пророчески изрече думи, които сякаш са отправени към нашето време. „Вече 2000 години водим войни, пееше Виктор Цой, а войната приемаме едва ли не като терапия за оправяне на бръчки“. Нима и сега не е така. Непрекъснатите всевъзможни самити, срещи, заседания и дискусии не се ли превръщат бавно и полека в някаква публична гарнитура на нещото, което, както се вижда, и без тях си върви и не спира. И завзема съзнанието ни с присъствието си, навлиза в ежедневието ни и в бита ни, отравя дните ни. Няма нужда да слушаме диагнозата на професор Витанов за това какво се случва с нас, защото то е вече в нас. А това наистина е признак за приближаване на нещо апокалиптично. Него, за съжаление, няма да имаме време да го приемем като изненадал ни сняг през зимата. Страшничко звучи, но във всички случаи е по-добре да се говори за това. Може пък да стигнем и до времето, когато ще се окажем на висотата на проблема и ще започнем да търсим пътища как да се спасим от него. И от войните – също.