/Поглед.инфо/ Българската политика ще спечели още един Бареков, а българската аудитория ще си отдъхне с отсъствието на конска доза простотия всяка вечер в национален ефир.
Защото не можеш да правиш едновременно шоу и да правиш политика - т.е. не би трябвало да можеш... Въпреки че кой знае, България е страната на напълно неограничените от нищо възможности - американската мечта да ме прощава, бледнее пред българската.
Свалям шапка на Конституционния съд, че обосновано отказа на говорителя на "българския народ" Трифонов да прекроява конституционния ред в страната по свое усмотрение. "Ако българският народ каже да ходим всички със зелени гащи - ще ходим", твърди поредният кандидат за политическа слава. Сценаристите му не са му обяснили, че кой с какви гащи ще ходи си е негов личен избор, а не конституционно регламентирано правило. То и на сценаристите няма кой да обясни тези тънкости - учат се в университета, а не на улицата...
Възможно ли е поредният "нов политик" да успее?
Повтарям, в България всичко е възможно. Същевременно изразявам плаха надежда в здравия разум на българските граждани, които, отхвърляйки едно незавидно статукво, рядко гласуват доверие на поредния пътуващ цирк в политиката.
Е, има и обратни случаи - с царския цирк през 2001-ва, например.
България наистина се различва от Америка - тук политическият резултат не е право пропорционален на изхарчените за кампания пари. Въпреки че библиотекарско-сарайските кукловоди упорито работят за да постигнат подобна пряка зависимост.
Популизмът има някои положителни ефекти - в частност, той стимулира партиите на статуквото да престанат да си играят на "тука има - тука нема" с избирателите и да се захващат за работа.
А тяхната работа е да предлагат убедителни кандидати и убедителни политики.