/Поглед.инфо/ Ивайло Калфин беше избран да представлява Европейския Парламент в новосъздадената Група на високо равнище за собствените приходи на ЕС.
Това е признание за професионализма му и свидетелство за доверието, с което се ползва не само сред Социалистите и Демократите в ЕП. Но много по-важно - участието на Калфин в групата на мъдреците дава шанс да има Български принос в една изключително важна и трудна задача - реформирането на бюджета на Европейския Съюз. Групата на високо равнище ще се ръководи от бившия премиер на Италия и еврокомисар Марио Монти и ще включва по трима представители от трите водещи европейски институции - Европейската Комисия, Съвета и Парламента. Целта на групата е да проучи начините на финансирането на бюджета на ЕС и да предложи подобрения, така че системата за финансиране да стане по-честна, по-прозрачна и с по-голяма демократична отчетност.
Защо се налага реформа на финансирането и процентно увеличаване на собствените приходи в Съюзния бюджет? Реформата трябва да усигури по-голяма бюджетна автономност на ЕС, да даде възможност на Съюза да се фокусира върху Европейските приоритети и да го доближи до интересите на гражданите. В момента приблизително 80% от приходите в европейския бюджет идват от национални вноски, като по-богатите държави плащат по-големи вноски на глава от населението. Останалите близо 20% са от т.нар. "собствени ресурси" – вносни мита и акцизи, глоби за нарушаване на Европейското законодателство (например Microsoft внесе в евробюджета 560 млн. глоби), и малък процент от ДДС. Този начин на финансиране е в противоречие с член 201 от Римския Договор, според който: "Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства" и член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Тъй като основната част от бюджета на ЕС идва от националните вноски на страните членки, общо-европейските приоритети и политики минават на заден план. Те са изместени от тревогите на националните правителства за вноските, които плащат и дали получават достатъчно в замяна. Когато страните-членки контролират финансирането, те (особено по-богатите и по-силните) контролират и политиките на Съюза. За това, по думите на Ивайло Калфин, "необходимо е голяма част от приходите в европейския бюджет да влизат пряко в него, без да минават през националните бюджети. Така ще можем да се върнем на разговора за политическите приоритети и добавената стойност на Европа." Сегашната ситуация, при която бюджетът зависи основно от вноските на страните-членки насърчава недалновидния дебат, в който ЕС се разглежда като касичка и основният спор е кой колко дава и взима. Държавите се фокусират само върху нетните си вноски без да отчитат ползите, произтичащи от Съюза - мира, свободата, просперитета и сигурността. Когато вноската в Европейския съюз се възприема само и единствено като допълнително бреме за националните бюджети, правителствата няма да осигурят на ЕС достатъчно средства за всички негови политики и от това ще страдат европейските граждани.
Ако се осигурят повече приходи от собствени ресурси, ще се намалят вноските от националните правителства. Така ще се намали и зависимостта на ЕС от страните-членки, които сега имат решаващата дума за размера на европейското финансиране и за неговото разпределение. Свръх-зависимостта на Съюзния бюджет от националните вноските доведе до постепеннотo превърщане на ЕС в Клуб "Много приказки, малко пари". На думи страните-членки си поставяха много амбициозни задачи и обявяваха гърмко-звучащи инициативи (като например Пактът за растеж за Европа). Но след това правителствата отказваха да платят за тях, защото финансовите министри имаха последната дума. Големите политическите амбиции на ЕС продължават да се разминават с недостатъчните средства, които се отделят за тях. Ако това не се промени, Съюзът ще продължава да губи авторитет не само сред гражданите си, но и на международната арена.
Освен че не защитава Европейските приоритети, сегашната система на финансиране, с всички изключения и отстъпки, е много сложна и неясна и не отговаря на стандартите за справедливост и демократичност. Според Калфин: "Цялата система на собствените приходи е сбъркана, несправедлива, тя не е обяснима, няма логика, непрозрачна е, трудно разбираема – обаче държавите членки не искат да бутат нищо по нея, защото ги е страх, че ще разтурят куп баланси." Поради сложността си, финансирането на ЕС e разбираемo само за ограничен кръг от експерти и е непонятно и нелогично за мнозинството от европейците. Това затруднява упражняването на демократичен контрол върху системата и намалява доверието на гражданите в Европейските институции.
Oткъде биха могли да дойдат собствените ресурси? Има различни идеи за това. Нарпимер, през юни 2011 г. Европейската Комисия предложи данък върху финансовите транзакции и нов ДДС ресурс. Според ЕК, данъкът върху финансовите операции ще донесе около 100 млрд. евро годишно. Поддръжници на този данък го определиха като социално справедлив, защото чрез него финансовият сектор ще заплати за помощта, която получи от данъкоплатците по време на кризата - криза, предизвикана от действия и бездействия на същия този сектор. Ако се въведе този данък, националните вноски в евробюджета ще намалеят. България, например, би си спестила около 180 млн. евро годишно по изчисления на Комисаря Януш Левандовски. Изброяват се и други потенциални източници на нови собствени приходи, със съответните им предимства и недостатъци, като например: европейско данъчно облагане на финансовия сектор, търгове с права на емисии в рамките на системата за търговия с права на емисии на парникови газове, европейска такса за въздушния транспорт, европейски енергиен данък, европейски корпоративен данък, данъци на европейско ниво върху тютюна и алкохола, хазарта в интернет, търговията с оръжие и други.
Какво да очакваме от Групата "Монти"? Най-вероятно Групата ще подготви първото си становище до края на настоящата година. На следващия етап от работата й в консултациите по реформите ще се включат и националните парламенти, които ще участват в между-институционална конференция през 2016 г. На базата на препоръките от работата на Групата на високо равнище и предложенията на националните парламенти и различни финансови експерти, Европейската Комисия ще реши какви реформи да предложи. Членовете на ВИП групата няма да получават заплати за работата си в нея. Те ще се съберат на първото си заседание идната седмица в Брюксел.
На Групата "Монти" й предстои много трудна работа, за да успее да предложи реалистични и изпълними реформи. Страните-членки имат понякога диаметрално противоположни мнения по въпросите, свързани със собствените приходи на ЕС, и ще е трудно да се намери компромис. Например, страните-получатели (като България) имат интерес от добре финансиран и стабилен европейски бюджет. Страните-донори в този бюджет се опитват по всякакъв начин да ограничат средствата, които плащат. Така че в български интерес е европейският бюджет да се финансира повече от собствени приходи, отколкото от плащания през националните бюджети, за да се ограничи влиянието на правителствата на страните-донори, които искат да си намалят разходите, особено по време на криза и под засилващия се натиск на популисти и евро-скептици. Дебатът относно собствените ресурси на ЕС е по същество дебат за бъдещето на европейската интеграция - тема, по която също липсва съгласие. Много от страните-членки се страхуват от загуба на суверенитет, ако се увеличат истинските собствени ресурси на Съюза и така той стане по-финансово независим от националните столици. Това би било решителна политическа стъпка към повече Европейска интеграция, която съвсем не се харесва на всички. Дори и да се постигне съгласие за нуждата от увеличаване на собстевените ресурси, има съществени политически и идеологически различия за конкретните източници на собстевени ресурси. Всеки данък създава печеливши и губещи, а с това и политически проблеми. Както виждаме, идеята за данъка върху финансовите транзакции, част от който да отива в евробюджета, предизвиква разгорещени спорове между страните-членки и яростна опозиция на финансовия сектор.
Като се имат пред вид огромните трудности, които трябва да се преодолеят, обнадеждаващото е, че във ВИП Групата има опитни експерти и политици като Марио Монти, Ален Ламасур, Ги Верхофстат, Ивайло Калфин, Януш Левандовски, които са минали през много успешни битки и са доказали, че могат да намират консенсус между различни политически партии, сред страните-членки, а също и между водещите Европейски институции.