Париж, Франция /Поглед.инфо/ В началото на 70-те години на миналия век агенти на българските тайни служби “Държавна сигурност” (ДС) полагат максимални усилия за да се внедрят в българския манастир на Атон “Зограф”, пише във “Фигаро” известния журналист Александър Леви.
Целта на хитроумната операция е не само да се установи контрол над “душите” на обитателите му, но също така и да се сложи ръка върху богатството на Атон - редки книги, икони и други църковно-исторически реликви. Както пише във „Фигаро” Александър Леви, информацията за тази тайна операция “Цитадела” все още е засекретена, като някои учени дори се опасяват, че тя може да бъде унищожена.
Независимо от това, някои доказателства все пак се появиха: през януари бяха отворени досиетата на йерарсите на Българската православна църква, сътрудничили на ДС.
“За “Цитадела” имахме нужда от висококвалифицирани агенти, които могат да живеят там дълго време, без да се издадат”, цитира изданието откъс от досието на Варненския митрополит Кирил, известен в ДС като “Агент Ковачев”.
Заедно с друг монах - Натанаил - той се оказва в числото на избраните монаси, завербувани още в младежка възраст. Отначало те преминават инструктаж по основите на разузнавателните дейности и конспирацията, а след това са изпратени да учат богословие в Атина.
През 1976 г. на „Ковачев” му е връчен специален фотоапарат и е изпратен на първата си мисия, като му е поставена двойна задача: внимателно да изучи материалното наследство на манастирите и да направи оценка на настроенията в религиозната общност.
Пребивавайки в Зограф „Ковачев” описва подробно манастирските интриги и фотографира ценните предмети, се казва още в статията. От София идва указание да се проучи по-обстойно съдържанието на манастирските библиотеки и „Ковачев” успява да разузнае за съкровищата в руския манастир “Св. Пантелеймон”.
“Архимандрит Авел е изпратен от Москва да ограби манастира”, пише той в един от докладите си. Говори се, че руснаците дори са предизвикали пожар, за да се улесни обирът. „Московският патриарх Пимен заминал с 300 куфара ценни предмети, същото се говори и за митрополит Никодим”, отбелязва на друго място агент „Ковачев”.
Освен това, той предоставя на ДС подробен анализ за влиянието на гръцката църква върху полицията, армията и разузнавателните служби на Гърция. Заради засилената си активност монаха попада в полезрението на гръцкото контраразузнаване, на което е наредено „да удвои бдителността си при наблюдението на чуждестранните “монаси с пагони”.
Така се стига до пролетта на 1979 г., когато гръцките власти нареждат на Ковачев да напусне страната заради “превишаване на пълномощията”.
Но твърде унизителните обстоятелства при експулсирането му от Атон – влачат монаха за косите му, лишават го от духовен сан и го завързват за муле – по-скоро насочват към мисълта, че истинската природа на дейността му не е останала скрита от вниманието на домакините, отбелязва още „Фигаро”.
Няколко месеца след завръщането си в София агент „Ковачев” е изпратен да представлява българската църква пред Московската патриаршия.
Междувременно полковникът от ДС, Христо Маринчев, изпраща на Атон втори агент - монахът Натанаил или агент „Благоев”. При четенето на докладите му става ясно, че най-малко двама други монаси от Зограф са били вербувани преди това от ДС, но те така и не научават за съществуването на “колегите им”. Това само учестява случаите на доносничане един другиго, уточнява вестникът. Въпреки това, Натанаил се радва на най-голямо доверие в ДС най-вече заради лингвистичните си способности и умението да установява добри отношения с гърците.
Той става по-добър шпионин и дипломат от Кирил. Най-малко два пъти се оказва полезен за българските специални служби: при откриването на недвижими имоти, притежавани от монасите на континента, и при доказването на славяно-българския произход на Зографския манастир, който Атина редовно се опитва да върне под опеката си. Когато Натанаил се завръща у дома, по настояване на спецслужбите е издигнат в сан архимандрит, след което е изпратен в Регенсбург и Лондон, а през 1994 г. става Неврокопски митрополит.
„Очевидно, продължава Леви, ДС се е подготвяла за най-важната си и дръзка операция - извършената през 1988 г. кражба на оригиналния ръкопис на “Славяно-българската история” - основополагащ текст за българската национална идентичност, написана през ХVІІ век от Паисий Хилендарски.
По признание на бившия офицер от ДС, Бончо Асенов, тази кражба си остава “най-добрата им операция”.
ДС успява да замени оригиналния ръкопис с почти перфектно копие, направено по шпионски микрофилми. След кратък престой в Националния исторически музей на България, в началото на 1998 г. ръкописът е върнат на атонските монаси от демократично избрания президент Петър Стоянов.
През 2000 г. полковник Маринчев отнася всички тайни в гроба си. Опява го лично Варненският митрополит Кирил – агент „Ковачев”, който след работата си за ДС се е превърнал в един от най-могъщите йерарси на БПЦ, завършва статията си Леви.