/Поглед.инфо/ Банките в България винаги са действали с утежнени условия за своите клиенти, но от започването на световната криза през 2008, която продължава и до днес и с поправките в Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/ от същата тази 2008 година, прокарани от силното банково лоби и в ущърб на потребителите, те просто смачкаха своите клиенти и ги превърнаха в клиенти-длъжници, към които действат безмилостно, отнемайки им имоти, запорирайки понякога цели заплати и продавайки всякакво друго движимо и недвижимо имущество на хората!

Ето затова на нас, българските потребители на финансови услуги, ни трябват спешни промени, които ще се опитам да изложа накратко /държа да отбележа, че не съм юрист/. Най-важните стъпки, според мен, са действия в няколко направления, които ще озаптят отчасти банките, а на потребителите ще дадат нужната глътка въздух.

Кои са тези стъпки?

1. Закон за фалит на физическите лица. С такъв закон трябва да се даде шанс на изпадналите във финансов колапс български граждани за ново начало. Такъв закон съществува в момента във всички страни-членки на ЕС, без България и Румъния.

Много хора питат какво значи Закон за фалита на гражданите? Каква е основната идея на обявяването във фалит на физическите лица?

Това означава, че физическите лица в България ще могат да обявяват фалит, когато не смогват да плащат дълговете си. Целта е да се защитят всички хора, изпаднали във временно финансово затруднение, за да могат да излязат от него. Всяко физическо лице може да подаде молба, независимо от сумата на задължението и независимо дали длъжникът е платежоспособен или несъстоятелен. Молбата трябва да бъде подадена в съда, обслужващ района по местоживеене на длъжника. С подаването на молба от длъжника, всички вписани кредитори преустановяват опитите си да съберат дължимите им вземания. Това преустановяване възниква автоматично, без да е необходимо правно действие, макар че съдът обикновено уведомява кредиторите за подаването на молба. Преустановяването е в сила от момента на подаване на молбата, дори и кредиторите да бъдат уведомени по-късно. За времето, в което преустановяването е в сила, кредиторите по принцип не могат да започнат или да продължат делата срещу длъжника за вземане на задълженията. Съдебни дела, действия за запор, дори и телефонни обаждания на длъжника трябва да бъдат преустановени.

2. Отмяна на чл. 417, т. 2 от ГПК в частта му за банките. Въз основа на чл. 417, т.2 от ГПК банките могат да се снабдят с изпълнителен лист, без да уведомят потребителите, което ги приравнява на Общини! На практика този член лишава гражданите-длъжници от справедлив съдебен процес. Хората разбират, че са осъдени, когато ги посети частен съдебен изпълнител с изваден вече изпълнителен лист.

3.Изменение на Закона за потребителския кредит с промяна в дефиницията на “референтен лихвен процент”. С тази мярка ще бъде забранено на банките да променят едностранно и произволно лихвите по вече отпуснати кредити /потребителски и ипотечни/. В момента се получава така, че при двустранно подписан договор, в който страните трябва да искат разрешение за промени в него една от друга, едната страна /банката/ прави каквото си иска, без дори да информира другата /потребителя/. Дори при настоящите законови разпоредби всеки потребител може да претендира за прекратяване и нищожност на договора си със съответната банка, точно заради неспазване на равните права на едната страна по договора! Това, разбира се, е свързано с доста нерви, средства и време, като по-често съдът застава на страната на банките!

4.Приемане на закон за финансовия омбудсман, с който да се регламентира адекватен механизъм за извънсъдебна правна защита на потребителите на финансови услуги. Този орган е нужен и би решил доста проблеми извънсъдебно, но би действал, само ако едновременно съществува орган, за който пледирам в следващата точка 5, а именно „регулаторен орган извън БНБ за регулиране поведението на банките”.

5. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ, за регулиране на поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Ако има такъв регулатор, той ще е мощно средство за това да бъдат накарави Банките да се придържат към правилата. В нормалните държави подобни органи могат да отнемат дори банкови лицензи.

6. Отпадане на пречките пред потребителите по ГПК да завеждат колективни искове срещу банки. В момента българските граждани могат да заведат колективен иск към всяка банка, но процедурата е тромава, а законовите пречки много и за това такива не са заведени. А иначе, в нормалните държави колективните искове са мощно средство за регулиране на банковите практики от страна на съда. Когато съдът намери, че клиентите са в правото си, то осъдената банка е задължена да приложи присъдата към всички свои клиенти.

В заключение ще кажа, че за да бъдат направени тези стъпки, трябва Обудсманът г-н Константин Пенчев да е по-категоричен в действията си в защита на потребителите пред българския съд и българските институции, а бъдещите депутати да имат добрата воля да бъдат внесени в Парламента, обсъдени и приети нужните поправки в законодателството, за да може те да бъдат осъществени!
Ние, българските граждани, искренно вярваме, че това ще се случи в най-кратки срокове, защото проблемът със задлъжнялостта на българското население заплашва да се превърне в проблем на националната ни сигурност, тъй като цели български семейства, притиснати и поставени в безизходица от „банковото робство” и обслужващите го мутри, в лицето на частните съдебни изпълнители/ЧСИ/ и фирми за събирания на вземания, предпочитат често дори смъртта като изход! Това, за едно общество от 2013-та година и в страна членка на ЕС, е недопустимо! Затова е време да се променим банковото статукво!