/Поглед.инфо/ Няма диалог в българското общество, той отдавна се е превърнал в монолог.
Най-големият дефицит в момента у нас е дефицитът на диалог. Имаме ситуация, при която основните политически партии са се отказали от предизборна пропаганда, няма предизборен дебат. До такава степен са скъсани мостовете между политиците. Те са се обърнали към най-твърдите си ядра. Диалогът се е превърнал в монолог. Безкрайна серия от монолози.
Няма диалог и в българското общество. Всеки политик говори само на своите си. Той не може да разширява базата си. Нормално е политикът да има своята партия, но неговата сила се изразява в това да увлича не само своите, а да може да бъде чуван и от другите, независимо от това дали ги приема или не. Ние сме се докарали до там, че всеки слуша само този, на който вярва и си запушва ушите за всички други. Това е безкрайно стерилна, непродуктивна ситуация.
Няма напредващата държава без политически диалог. Да, спор може да има. Да, политически битки също. Но в основата на политиката е съгласието. Схващането за политиката като за война е схващане на Бойко Борисов и това, меко казано, е примитивно схващане. Сходствата между политическата битка и военната са само външни. Целта на политиката не е унищожаването на врага, а напротив постигането на съгласие.
Разговорът между политиците е нещо нормално. Дай боже повече политици в България да седнат и да закусват, и да обядват, и да вечерят. Самият премиер Пламен Орешарски постъпва правилно, като дава знак за диалог с президента Росен Плевнелиев. Отхвърлянето на подобна покана е комплексарщина. Все пак се надявам, че там има диалог. Доколко той е продуктивен? Не мога да кажа, но че има контакт е безспорно. Самият Орешарски го е казвал и слава Богу, че има контакт. Атомът сам по себе си е нищо, ако не се свърже с нещо.
------------
Кънчо Стойчев, социолог.