БСП загуби едни спечелени избори

/Поглед.инфо/ Влизането на Марешки в парламента е показател за профанизацията на политическото в България

Интервю на Десислава Пътева с Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика

Господин Цеков, резултатите от президентските избори бяха ясен сигнал за това, че обществото настоява за смяна на статуквото, но това не се случи на предсрочните парламентарни избори. Каква беше причината за пореден път да се изненадаме от резултатите от вота? Какви бяха факторите, които попречиха на БСП да спечели тези избори, макар да твърдеше, че е алтернатива на ГЕРБ?

Резултатите са логични от гледище на начина, по който протече кампанията и на поведението на двете водещи партии. Нелогични са от гледище на желанието на обществото за промяна. Според мен БСП загуби едни спечелени избори. Не заради силата на партията, а заради волята на голяма част от левите и центристки избиратели да отстранят ГЕРБ от властта.Три фактора попречиха на БСП да мобилизира тази гражданска енергия. Първият от тях беше погрешната предизборна стратегия. БСП заложи на едно агресивно поведение, понякога стигащо до менторство. Това е нещо, което партия с нейния исторически багаж и с нейната роля във всички фази на проваления преход, не би трябвало да си позволява.

БСП е печелила единствено и само тогава, когато е излъчвала послания за съгласие, за обединение и за национално помирение. Сега станахме свидетели на един тон в кампанията, който превърна БСП в един от кресливите фактори. Повечето кандидати от страна на БСП, които участваха в дебати, влязоха в караници, в надвикване, в замеряне с обиди. Един тон, който е далеч от излъчване на солидност, на държавничество и на желание за национално обединение, каквото отива на левицата. Това отблъсна центристките избиратели, мобилизира и вдъхнови хардлайнерите и твърдото ядро на БСП. Но това е недостатъчно за спечелване на изборите. През последните 15 години БСП никога не е успявала да се представи добре на избори, без тези между 150 000 и 300 000 центристки избиратели, които сега отблъсна.

Вторият фактор, който също беше насочен към затваряне на партията в контурите на нейното твърдо ядро, беше самият характер на листите. До голяма степен те бяха съставени от хора от апарата, които са публично анонимни, от децата и внуците на старата номенклатура. Заедно с това, един положителен знак, но отново затварящ БСП само в левия сектор, беше излъчването на изтъкнати, уважавани интелектуалци като Тома Томов, Елена Йончева, проф. Иво Христов и Александър Симов, който е част от БСП. Задължително беше такива фигури да бъдат издигнати, за да бъде мобилизиран и вдъхновен левият електорат. Но това трябваше да бъде съчетано – както е правено преди в правителството – с издигане на фигури, които могат да спечелят подкрепа и извън хардлайнерите на БСП. Това не беше сторено.

Третият фактор беше абсолютният провал на финалната права на кампанията. Има едно азбучно правило в политическите комуникации. То е, че на последната отсечка на една предизборна кампания не се правят резки движения. Корнелия Нинова стана агресивна, придоби още по-високо управленско самочувствие, което се разминава с реалностите. Това беше съчетано със злощастни политически гафове – онази извадена от контекста реплика за отнетото от демокрацията, чиито негативен, отблъскващ за свободните избиратели ефект, беше циментиран с репликата на Крум Зарков, и най-вече с радостно-одобрителната реакция на Корнелия Нинова, която също беше в студиото в този момент. Това провали БСП на изборите. Отблъснаха един масив от избиратели, които не са от БСП, но разглеждаха БСП на тези избори като инструмент за сваляне на ГЕРБ от власт. Повечето, които имаха намерение да гласуват за тях, бяха отблъснати и БСП си остана средите на своето твърдо ядро. От тази гледна точка БСП постигна успех – възстанови твърдото си ядро. Но се провали, и то с достатъчно отчетлива разлика, в претенцията си да смени властта. И в този смисъл излъга надеждите на хората.

Ако президентът Румен Радев спечели изборите не с агресия и менторство, а с твърда позиция, умереност, загриженост и държавническо поведение, то в тази кампания видяхме съвсем различен поведенчески модел от лидера на БСП, от ръководството на партията. Отричат модела „Бойко Борисов” като едноличен стил на управление, като един недобър политически език, а в същото време го копират. Няма как да бъдеш алтернатива и да спечелиш масовото доверие на хората, които искат да отстранят един типаж на политик във властта, какъвто е Бойко Борисов, като предлагаш негово копие, макар и в пола.

Ако приемем, че Нинова копира неговото поведение, тогава с какво спечели Бойко Борисов? 

За разлика от предходни избори, Бойко Борисов заложи на съвсем друг модел – на загриженост и държавническо поведение, на по-спокоен тон, на скръцване със зъби, когато се налага, но без то да се превръща в доминанта на кампанията. Заедно с това, на финалната права ГЕРБ игра по всички правила на политическата комуникация. Не обиди никого, не настрои цели прослойки срещу себе си. Напротив, говореше обединително и с желание за някакъв тип съгласие по основните приоритети на нацията. Този път Бойко Борисов не беше в ролята на ментор, а в ролята на модератор, докато Корнелия Нинова се опита да влезе в ролята на ментор и изгуби.

Вярвам, че тази обществена енергия, която търси сериозна промяна, която сега не видя подходяща алтернатива, така че да промени статуквото, ще бъде канализирана постепенно. Огромна е отговорността на БСП, но не виждам разбиране в сегашния ръководен екип на БСП, защото те заложиха на стари стереотипи и на затварянето на БСП, вместо на отварянето на партията към гражданското общество, към политическия център, така че да се превърне в едно наистина широко обществено движение за отстраняване на десницата от властта.  

Отговорността за съставяне на нов кабинет отново падна върху плещите на Бойко Борисов, но при отказа на Корнелия Нинова да участва в коалиция, възможностите за съставяне на стабилно правителство са крайно ограничени. Ще се окаже ли той отново в позиция да прави „неразумни компромиси”, каквито твърди, че е правил и преди с коалиционните си партньори? Какви са вариантите за съставяне на правителство?

Най-вероятно ще има или дясно-патриотична коалиция, или правителство на ГЕРБ с парламентарна подкрепа от патриотите и Марешки, която няма да е свързана с пряко участие във властта, тоест това ще бъде правителство на малцинството. Трудно може да се реализира, да не кажа, че ще бъде вредно, вариант за кабинет с участието на БСП, патриоти и ДПС. Вотът в случая, при това общо противопоставяне, е категоричен. При тези резултати БСП няма морално-политическото основание за претенция да управлява и да получи такова доверие. Имаше един подобен опит, когато БСП остана зад ГЕРБ през 2013 г. и състави правителство от позицията на втора политическа сила заедно с ДПС. Но да не забравяме, че тогава имаше и друга ситуация – ГЕРБ беше свалена от власт с народни бунтове. Сега няма такава ситуация и изборните резултати са водещите за това кой има доверието да състави правителство. Това е само ГЕРБ.

Това, че все пак БСП излезе от ролята си на партия със затихващи функции и се съживи, означава ли, че бъде по-сериозна опозиция на властта и ще осъществява по-строг контрол върху политическите процеси? 

Не съм убеден в това. Не е въпросът в числеността. Мисля, че в парламента няма да има кой знае какво значение, още повече, че огромната част от депутатите на БСП са парламентарно и политически неопитни. Много хора може да си мислят, че това, че някой е добър лекар, професор или инженер го прави автоматично и добър, ефективен парламентарист. Съвсем не е така. Ще има един период на напасване, на търсене на верния тон, на парламентарна ефективност. Поне в началото БСП трудно може да се очертае, извън политическата реторика, като една реална и мощна парламентарна опозиция. Не е въпрос на аритметика, а на капацитет.

За какво е симптом това, че противоречива фигура като Веселин Марешки успя да влезе в парламента? Каква ще бъде неговата функция в Народното събрание, като се има предвид, че дава заявки, че ще се бори с картелите, но в същото време е обвиняван в нелоялна конкуренция?

Влизането на партия на персонала и на роднините около Марешки в парламента е показател за партийната развала и профанизацията на политическото в България въобще. Но от гледище на парламентарната конфигурация, смятам, че имаме една псевдопартия, която на практика е едно ЕООД. Марешки не е лидер на партия, а е собственик на едно политическо еднолично дружество с ограничена отговорност. Трябва да има санитарен кордон. Както говорим за санитарен кордон около ДОСТ, така трябва да има санитарен кордон и около Марешки. Така или иначе не съм сигурен в стабилността на тяхната парламентарна група. Мисля, че в следващите месеци до една година ще станем свидетели на същите сцени на разпад, каквито виждахме и преди в групи, които по едностранен начин са успели да влязат в парламента. Независимо от факта, че Марешки очевидно е заложил на персонално лоялни към него хора, смятам, че това ще бъде първата парламентарна група в новия парламент, която ще прекрати съществуването си.

Какво попречи на изпадналите от Реформаторския блок формации да влязат в парламента? Изгубиха ли кредита на доверие, който им бяха гласували десните гласоподаватели?

Първият фактор е разцеплението. Но това разцепление не е въпрос само на лично его, а е въпрос на олигархични зависимости, олигархични схеми, които този път не проработиха достатъчно добре, но създадоха изкуствено една маса от партийци, които имат прекомерно високо мнение за своята политическа тежест и за своето обществено присъствие. Второто, което според мен е ключово за този провал, е едно цялостно поведение, което – в българските условия – бих нарекъл дълбок интелектуален провинциализъм. Тези хора са решили, че са нещо повече, че са просветеният елит на една безпросветна нация, което е тежко скъсване с реалността. Когато скъсаш с реалността, обикновено намираш в урните незадоволителен резултат.

Имаше сериозен страх, че ДОСТ могат да влязат в парламента, което би означавало още по-сериозна намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция. Избирателите на ДПС обаче прекъснаха този процес. Отминала ли е опасността от внедряването на протурска партия в българския парламент?

ДСП на тези избори игра успешно, и заедно с това затвърди, ролята си на една пробългарска национална политическа партия, която е преграда – от гледище на турското етническо малцинство – за агресивните аспирации на режима в Анкара. Да, ДОСТ не съумя да преодолее бариерата, но резултатът, който получи, мобилизацията на турските държавни институции в подкрепа на тази партия, включването на исляма и използването му за политически и партийни цели и бруталната намеса във вътрешните работи на България показа, че тези стотина хиляди гласа, които бяха мобилизирани, са фактори в българската политика на този етап и не бива да бъдат подценявани. Липсата на парламентарно присъствие съвсем не означава, че тези сто хиляди гласа ще се изпарят. Затова трябват много системни политически действия. Първо, трябва да бъде изграден този санитарен кордон, за който говорим. Второ, трябва да има законодателни мерки на пресичане на проявите на чужда държавна намеса и използването на исляма за политически цели. Трето, трябва да има една категорична позиция в двустранните отношения с Турция във връзка с това грубо нарушение на чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, на която станахме свидетели от страна на турските дипломати и държавни власти в тази наша предизборна кампания.