/Поглед.инфо/ От десетилетия циркулира следното обобщение за капитализма: десните правителства трупат обществено богатство, а левите го консумират. Защото първите са добросъвестни, а вторите обичат да харчат чужди пари.

Не знам дали този принцип е верен, но с малка редакция може да бъде отнесен към българската действителност: десните правителства наистина трупат, но дългове, а нещото, което левите консумират, е отговорността за тях.

Десните, вярно, остро критикуват "лявата разточителност", но само докато са в опозиция. Кабинетът Борисов-1 за начало изхарчи заварените от Тройната коалиция резерви, а към края на незавършения си мандат започна да емитира краткосрочни облигации. Дойде Орешарски, който трябваше да посрещне падежа им. Затова през юли 2013 г. поиска от парламента разрешение за заем от 1 милиард лева. Само че десните тогава бяха в опозиционната си фаза. Последваха бурни протести, които кулминираха с "Нощта на белия автобус".

Сега формулата е отново обърната и същите негодуващи някога хора искат спокойно да се емитира външен заем от 16 милиарда лева. При това с точно същите аргументи, които привеждаше някога Орешарски: посрещане на падежи на предишни заеми плюс покриване на очаквания бюджетен дефицит. Само дето размерът на сумата е доста различен, умножена по 16.

Този маньовър хвърли "левите" в когнитивен дисонанс. Да запалят ли 16 автобуса? И то непременно бели? Не, този етикет им се признава само дотолкова, доколкото са нарочени скоро пак "да духат чужда каша". Може би, на това предчувствие се дължи съвместната протестна акция на БСП с Атака.

Слабата опозиция, обаче, не е равносилна на силна подкрепа.

Унесена в сладък медиен комфорт, управляващата коалиция "Орел, рак, щука и ксилофон" бързо забрави, че е рожба на деструкция, която прегази всички форми на легитимност. Но хората помнят, че през 2013 г. предварително разкритикува собствените си днешни намерения. За да взема външни кредити, нашето правителство преди всичко трябва да разполага с кредит на доверие над 24%, а то толкова има сега.

По-лошото е, че се очертава безрадостна тенденция. В края на краищата, след като България няма богатства, може да ги има с отрицателен знак, т.е. да е богата на дългове. Значителна част от българския бизнес възникна чрез разграждане на националния капитал. Но приватизацията се изчерпи. Нова възможност за раздържавяване е одържавяването на борчове, с които частният сектор разполага в изобилие – около 130 милиарда лева, доколкото съм чел. Какво беше драмата с КТБ, ако не операция по преобразуване на задължения между частни субекти в публичен дълг? Явно сумата от 3.5 милиарда лева някому се е усладила. Симптоматично е, че в бюджетната перспектива на правителството не се предвижда приход от връщане на заема от 1 милиард лева от страна на една банка и от възстановени активи на фалиралата КТБ.

Като не остана държавна собственост, кредитоспособността на България се превръща в прекалено примамлива плячка. Даже не знам дали инициаторите на тази акция със заема от 16 милиарда лева си дават сметка какъв "таралеж си слагат в гащите"…

Десните икономисти обясняват, че сега ситуацията на международните пазари е изгодна, тъй като кредитите се пласират при ниска лихва. След 2000 г. южноевропейските страни се напълниха с частни заеми при ниска лихва. После дойде кризата, лихвите скочиха и се наложи държавите да национализират тези пасиви, за да спасят своите банкови системи. И да поемат вината за "разхищенията".

Едва ли вероятната дългова спирала, която се очертава на хоризонта ни може да се нарече само гръцка.

Накъде се е запътило правителството Борисов-2?

А ние?

По улиците на България отеква тишина. Това затишие пред буря ли е?

-----------

Чавдар Найденов, социолог.