/Поглед.инфо/ Чудя се как да го започна този текст, тъй като наглостта на Управителния съвет на Атлантическия Съвет на България ме извади от равновесие.

Можеби отново с това, че „Атлантическият съвет на България е гражданската гаранция за необратимостта на политическия избор на страната – членството в НАТО и Европейския съюз.”

И гледай ти, със своята национално отговорна позиция срещу разполагането на войски на НАТО на територията на България, министърът на отбраната Стефан Янев, а също и президентът, започвали „ревизия и пренасочване на българската външна политика и на националната ни политика за сигурност и отбрана.”

Нещо повече: изявлението на министър Янев, а именно: „Не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България", спокойно можело да бъде взето „за официално изявление на Кремъл.”

„Свидетели сме на „промяна”, която е враждебна на интересите на българските граждани” – заявават атлантиците. И призоват Народното събрание да излезе със специална декларация, с която да осъди изявлението на министъра на отбраната и защити националният ни интерес, който е неразделно свързан с укрепване на НАТО и специално на източния му фланг!”

Тези хора наясно ли са, че едва 12% от българите (най-ниската стойност от изследваните натовски страни) смятат, че ако Русия нападне съюзник в НАТО, трябва да се намесят военно в негова защита (по член 5). Средната стойност по този показател на алианса е 38%, поради което “Pew Research Center” отчита цялостна „публична неохота” за изпълнение на задълженията по член пети; Одобрението за НАТО в България е паднало с 12% от 2007 до 2019 г. (от 54% на 42%), но това е тенденция в ред европейски страни, особено в „двигателите” на ЕС - Германия и Франция.

В началото на 2021 г. Европейският съвет по външни отношения проведе задълбочено проучване сред 15 000 души в десет страни от НАТО и Швеция и публикува резултатите в доклад, озаглавен „Кризата на американската мощ: как европейците виждат Америка на Байдън“.

Докладът разкрива, че голяма част от европейците не искат да участват във война на САЩ с Русия или Китай и искат да останат неутрални. Само 22% одобряват подкрепа за САЩ във война с Китай, 23% във война с Русия. Така че европейското обществено мнение е в противоречие с ролята на НАТО във военните планове на Америка.

Що се отнася до трансатлантическите отношения като цяло, мнозинството в повечето европейски страни виждат политическата система на САЩ като разбита и само 17% от европейците искат по-тесни икономически връзки със Съединените щати, докато още по-малко, 10% от французите и германците, смятат, че техните страни се нуждаят от помощта на Америка за своята национална отбрана.

В края на 2020 г. Албания бе единствената страна, в която процентът на одобряващите САЩ е над половината от населението – 56%. Парадоксът е, че в Русия одобрението за лидерството и действията на Америка е по-високо, отколкото в Германия. 89% от германците не одобряват американското лидерство, докато в Русия те са 71%. Но и сред останалите американски „съюзници“ в Европа антиамериканските настроения нарастват. Забележете: във Великобритания само 15% гледат позитивно на САЩ; 78% от италианците и нидерландците не одобряват лидерството им; както и 75% от французите, 80% от белгийците, 76% от датчаните, 79% от испанците.

Следете ги тези проучвания господа атлантици, защото „прекаленият светец и Богу не е драг”, както казва Народът ни мъдър. Българите все пак не сме албанци и антинатовските ни настроения съвпадат изцяло с тези в Европа.

Спомняте ли си кой спечели от нагнетяването на напрежение между САЩ и Иран в началото на 2020 г.? Директорите на първите пет изпълнители на Пентагона Lockheed Martin, Boeing, General Dynamics, Raytheon и Northrop Grumman, които точно преди удара с дрон, който уби иранския лидер Касим Сулеймани, държат акции на стойност общо 319 милиона долара. На следващия ден стойността на техните комбинирани акции се увеличава до 326 милиона долара.

И след ответния удар на Иран (8 януари), Lockheed Martin сключи контракт с Пентагона на стойност 1,93 милиарда долара за разширяване на производството на изтребители F-35, а Raytheon печели сделка на стойност 758 милиона долара за производство на модерни ракети въздух-въздух със среден обсег.

А колко още ще спечели Lockheed Martin със закупуването на нови осем бойни самолета F-16 Block 70, както и трикоординатни радарни системи и друго отбранително оборудване, докато „България демонстрира ангажимента си да сформира дългосрочно стратегическо партньорство с компанията?”.

„Дългосрочните партньорски взаимоотношения ще донесат много ползи на българската икономика и индустрия” – хвалят се от Lockheed Martin (водеща в печалбите от войни и една от основните спонсори на Атлантическия съвет). „Като глобален технологичен лидер, Lockheed Martin помага на хората да се чувстват защитени ...” Само дето „Цялостният пакет на Ф-16 Блок 70 за България включва обучение за пилоти и наземни екипи, логистика, помощно оборудване и оръжия за всички оперативни нужди...”.

Кой ще плаща всичко това?!

Но най-важното: „Затова на България няма да й се наложи да осигурява каквито и да било допълнителни оръжия чрез отделни договори с трети страни или лицензи за интегрирането и използването им от чужди правителства, което би довело до допълнителни разходи и несигурност.”

Война - това означава изгодни договори за американските производители на оръжие, пазар за тяхното разпространение, огромни печалба за борда на директорите, мизерия и смърт за народите.... В случай с лоялните васали като България, договори с американските оръжейни корпорации означават и невъзможност за военно сътрудничество с трети страни.

Така че, не бъркайте вашия личен интерес и този на САЩ и американските оръжейни корпорации с българския национален интерес!

Мирът не носи печалби за американската военна икономика!

От сутрин до здрач ни облъчват с „руската агресия” и „китайската заплаха”, защото използването на Русия и Китай за обосновка на нарастващата военна мощ на Запада е ключов елемент в новата „стратегическа концепция“ на алианса, наречена НАТО 2030: Обединени за нова ера. Многократното споменаване на „влошаването на стратегическите отношения” идва да оправдае увеличаването на военните разходи и натискът върху онези съюзници от НАТО, които се противопоставят.

Но както се посочва в документа, най-голямата опасност пред НАТО през следващите години не е тероризмът или заплахата от китайска/руска агресия, а по-скоро разединението в рамките на Алианса и особено това между Съединените щати и европейските членове на НАТО.

Именно по тази причина през април 2020 г. генералният секретар Столтенберг назначи независима „Група за размисъл”, чиято първа задача е „Укрепване на съюзническото единство, солидарност и сплотеност, включително за укрепване на централната роля на трансатлантическа връзка.”

Първата фаза от прегледа на новата стратегическа концепция на НАТО е именно докладът на Групата за размисъл NATO 2030 Reflection Group report. „Рефлексия” - звучи обнадеждаващо, сякаш НАТО възнамерява да обмисли своята кървава история.

Наивно разбира се. Този вид интроспекция не е това, което НАТО има предвид под „рефлексия“. Групата за размисъл аплодира НАТО като „най-успешния военен съюз в историята“, който трябва да се впусне в ново десетилетие на военна конфронтация.

НАТО 2030 „обвързва всички членове на алианса към скъпоструваща, всепоглъщаща военна конкуренция с Русия и Китай, която ще ги изложи на непрекъснато нарастващ риск от ядрена война“ – пише Майкъл Клер в „NATO Watch report”. Във всичките 11 доклада в изданието, чиито автори са водещи изследователи на мира, академици и общественици се предупреждава за тази опасност.

Планът на американската армия за нахлуване в Русия, евфемистично наричан „Армията на САЩ в операции с множество домейни“ (“The U.S. Army in Multi-Domain Operations”), започва с ракетни и артилерийски обстрели на руски командни центрове и отбранителни сили, последвани от нахлуване на бронетанкови войски с цел да се превземат ключови райони и обекти, докато Русия капитулира.

Военните планове за нападение срещу Китай са подобни, включващи ракети, изстреляни от кораби и бази в Тихия океан...

Спирам дотук, защото не съм военен и терминологията ми е трудна. Но за да завърша оптимистично, ще се позова на специалистите, които не само критикуват доста смело, но и иронизират интелектуалната непоследователност на експертната „група за размисъл”, – напр. по отношение на водещата тема днес - изменението на климата.
„Вместо да проучва възможностите за сътрудничество по смекчаване на последствията и адаптиране към изменението на климата, докладът „НАТО 2030” се фокусира върху произтичащите от това рискове за сигурността и съдействие за енергоспестяване във въоръжените сили на държавите-членки. Този дневен ред за „екологизация на въоръжените сили” води не само до такива абсурди като добавянето на слънчеви панели към бойни танкове, но прехвърля отговорността към държавите-членки на НАТО, които трябва да вложат повече (разходи) за намаляване емисиите на парникови газове, за които са колективно отговорни”... (Вж Michael Brzosk, Bending history, risking the future, р. 13-16 in NATO Watch ).