/Поглед.инфо/ Здравей...,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на Кого да пиша...
Да Ти е честита Новата година! И дано е нова, а не просто повторение на старата...
На 3 януари споделих връзка към публикация на вестник „24 часа”. Очаквах отзиви. Както се казва, едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем трето е да очакваш... Е, дочаках. Нищо. Ни звук, ни стон... Може би вината е в заглавието на вестника? Не „какво ще четем”, а „какво ще четете” би било правилното. Защото четеш това, което Ти предложат, т.е., което преценят, че трябва да издадат издателите... А те издават това, което ще се продаде. Което ще им донесе печалба. Нищо лично... Прави са. Бизнес. А и четенето си е труд. Понякога почти тежък физически (ако е дебела книгата)... Да четеш книга изисква умствено усилие. Да възприемеш словото, да го осмислиш, да Си изградиш образи... Преди това да почувстваш потребност от четене, мозъчен глад... Сложна работа или както е казано в Рибния буквар, цитирам по памет, „в аритметиката има и четвърто действие – деление, но то не е за всяка глава”...
Друго си е пред телевизионния екран. Никакво усилие. Всичко Ти се поднася наготово. Единственото, което се изисква от Тебе е да не прекалиш с вживяването и да започнеш да поучаваш или да се караш с екрана...
Горе долу същото е и в Интернет. Горе долу, е, не съвсем. Тук имаш възможност да реагираш, да „харесаш”, да „не харесаш”, да се съгласиш мълчаливо или явно, дори да „напопържаш” някой колега писател в собствения Си блог или профил... Твои са си. Можеш да правиш каквото Си искаш...
Та, да си дойда на думата. Исках да проверя каква част от Тебе чете книги и се интересува какво ново ще се появи на книжния пазар. Не представлявам социологическа агенция, не ми е платено за проучването, така, че няма да правя изводи... Хайде холан, както се казваше в една телевизионна реклама: „Безплатно?! Това е невъзможно...”.
И все пак, намерих интересно заглавие в публикацията сред множеството очаквани:
"Пазари без морал" от Сузане Шмиут, книга, която щяла да попълни поредицата "Темите на 21. век"...
Изненадващото щеше да бъде, ако заглавието беше „Пазари с морал”...
Сполай Ти. Не Ти се сърдя. Стой Си вторачен Босфора в унеса на латиноритми и се вълнувай от жабешки далавери на блицпикафери. Така поне помагаш чрез рекламодателите хората да си изкарват хляба...
Ако беше жив Апостола може би щеше да преосмисли своето: „Времето е в нас и ние сме във времето”... В днешно време: „Времето е пари и броячът на посещенията (гледанията) е неговият господар...”.
Народе !!!!
Сава Севън
п.п. Не слагам дата и място, където съм го написал горното. Това автоматично става в Интернет... Благодаря.
Е, малко тъжно излезе, но, честно отговорих на въпроса на мадам Facebook: "Какво мислите?"
Дано това ви подобри настроението...