/Поглед.инфо/ Годината е една от най-тежките и драматични в новата българска история. Не че и преди не сме имали сходни моменти - от икономическа гледна точка сме имали и по-лоши, от икономическа и по-остри моменти на конфронтация. Но просто се наслагаха лоши новини тази година.
Лоши за състоянието на политическата система и начина, по който тя работи, лошо за институциите и тяхното обществено доверие, лошо и за икономиката, която въпреки позитивни тенденции тук-таме по света, у нас продължава да стагнира и като че ли дори се отдалечава от ситуация, при която можем да очакваме отново икономически ръст. Имам предвид – неслучили се крупни инвестиционни проекти, кризата в банковата система, която още не е отминала, както и в крайна сметка – стесняване на полето от полезни, възможни ходове. Изобщо ние 25 години се движим в една фуния, като след всяка година добрите възможности са все по-краен брой. Това е някаква фигура подобно на бобслея – за жалост бобслеят води надолу, той не е атракционно влакче, където има шанс – технологията да те изведе и във възходящо положение. И това се усеща от всички хора – има много високи равнища на песимизъм и сред хората, и сред дребния бизнес и сред едрия бизнес дори. Има разбира се и някои, може би добри неща, само че те са безкрайно малко. Основното сред тях е очакването, че най-сетне може би по необходимост ще бъде направено нещо за реформа за съдебната система. Това е също една област, която плаче за реформи. Ако там се направят реформи можем да очакваме позитивни развития и в други сфери. Отминаващата година е лоша - година, нека да бъдем честни - не е хубаво в навечерието на Коледа и на Нова година да го говорим, но трябва да бъдем честни.
Причините за това състояние са комплексни, като основните са вътре в българското общество. Да, имаше и международни фактори, които са неблагоприятни, няма нужда да се спираме в дълбочина за тях, тъй като някои ще си спомни старите вицове за международното положение - да не се връщаме към тези времена. Причините са си вътре в нашето общество. Склонни сме най-много да виним партиите, политическия елит, политиците, но то се оказа, че и икономическият елит не е по-стока. За жалост и другите конкуриращи се елити - тези на гражданското общество, интелектуалният елит, медийният елит и те не са това равнище, което да е в състояние да прави това, което е нужно, да предложи на българските граждани една оптимистична визия за бъдещето, когато всички ще се мобилизираме, да изработва верните стратегии, верните политики и да тръгнем нагоре. Без колективно усилие не става. Вече никой не вярва в месията, в човека – овластен от всички нас, който със своята воля и разум ще направи някакви чудеса. Имали сме такива утопии през някои години на прехода, но вече и в това не вярваме.
Така че след като не вярваме в човешкия фактор в персонално изражение, трябва да вярваме в човешкия фактор на съвкупно равнище. Всички ние трябва да заработим заедно в една посока, но за жалост центробежните тенденции са си все още доминиращи.
Има един френски писател от 30-те години Пол Бурже – той в един от своите романи обяснява за една двойка: техният брак беше брак не по любов, а по омраза. Той мразеше самотата, а тя безпаричието. Нашите коалиции са от същия тип. Те са коалиции по необходимост, не от единомислие, единоволие, не от желание непременно да се докопаш до кокала, макар че и това е естествено . Това са коалиции по необходимост. ГЕРБ не успя да спечели достатъчно, за да управлява сам. В НС влязоха малки партии, които трябва тепърва да доказват своята идентичност и поради това не бяха готови за бързи избори, веднага след изборите. Те искат да се докажат в НС поне на две години, някои от тях в управление 1-2 години, трети - в опозиция. Плюс това всяка партия в парламента има някакъв дубльор, от който се стреми да се дистанцира, за да изгради своята идентичност. АБВ се чуди как да са от различна страна на барикадата от БСП, тъй като ако са от една страна – естествено ще има проблем с идентичността. Патриотичният фронт и "Атака". Реформатори и ГЕРБ. Само ДПС си е само по себе си, въпреки наличието на движението на Касим Дал. Така че поради тези сложни аритметики, най-вече поради желание на новите партии и коалиции да се докажат, да натрупат управленски капацитет, да си укрепят ресурсното състояние след тежки за тях избори – те нямат Бог знае какъв ресурс, беше нужда някаква пауза, а не нова реплика на изборите. И това направи възможна коалицията – не толкова някакви идеални цели.
ГЕРБ, поне ръководството, демонстрира някакъв нов тип поведение. Но още е рано да твърдя, че зад него се крие нов тип култура. До голяма степен ГЕРБ е принуден да се държи като медиатор на политическия процес поради това, че няма друг начин да упражнява властта, няма друг начин да влезе в добра кондиция за предстоящите местни избори, няма друг начин евентуално да създаде добри предпоставки за другата цел на движението – президентските избори след 2 години. Така че по принуда там има желание да се докаже, че владеят и друг репертоар, освен познатия от първия мандат. А може би все пак и някаква поука са си извлекли. Обаче ГЕРБ продължава да бъде много неясен субект от гледна точка на кауза, от гледна точка на идеи, то не е идеологическа партия. Не, че няма по света успешни неидеологически партии – има, има т. нар. партии на прагматизма, но още не съм сигурен, че това го има при ГЕРБ. Но нека да изчакаме, аз лично съм леко скептичен. Мисля, че са просто принудени да играят единствената възможна игра в момента.
БСП не е изпадала в по-тежка ситуация от тази, в която е в момента. Да, имала е много тежки поражения, нека да си спомним след Виденовата зима, но и от нея БСП излезе в по-добра кондиция – кадрова, идейна, имаше по-солиден твърд електорат. Сега, последните 2 избора тази година показаха, че т. нар. твърд електорат - дори и той е критично малък. Даже подозирам, че някакви солидни фрагменти от преди това твърдия електорат на БСП наказаха своята партия. Просто не я харесват - като поведение, като идеен продукт, като персонален продукт. Не си харесват елита, който се е отчуждил много от тях, не харесват ключови решения, които БСП успя за краткия мандат, в който управляваше с ДПС, да реализира – във външната си политическа ориентация, във вътрешната политика. И най-вече много тежък отпечатък, това е фатално за една лява партия, е хипотезата, че е склонна да влиза в непозволени връзки с олигархия. Това за дясна партия би било естествено, но за лява партия с такъв електорат, това просто е смърт. А и заплаха за БСП са появилите се конкуренти - особено АБС, защо не и движението на Татяна Дончева и ред други формации. Единственият шанс БСП да излезе от тази криза е много сериозен катарзис, много усилена умствена работа, ако е способна на такава. Може би структурни промени, може би отваряне към перспективни за нея, за лявата култура, социални групи, дребен бизнес, младо активно население. Много е трудно. Отгоре на всичко не знам дали ще успее в оставащото време тя да реализира някаква сериозна промяна, така че частично поне да демонстрира нови качества на местните избори. Ако се представи и там зле – това вече е лоша прогноза.
При ДПС засега нищо радикално ново за нея нямаме. Партията ДПС постигна добри резултати и на двата избора тази година. По всяка вероятност, ако не стане някакво чудо, ще повтори традиционните за нея добри в много райони и много добри, резултати на местните избори. Оказа се, че потенциалът на другата отцепила се партия от самото ДПС партия, е много ограничен. От тази гледна точка партията ДПС няма сериозен опонент на ДПС на политическата сцена. Разбира се това, което със сигурност може да се каже, че в близко бъдеще ДПС ще бъде нежелан партньор и от ляво и от дясно. Това е резултат от твърде дългия престой на управленски позиции, изградения имидж, с който трябва да се съобразяват и българските партии – негативен за голяма част от електоралния корпус в България. Така че те ще си останат важни, но трудно ще бъдат част от коалиционни формули на национално равнище.
В непубличното измерение на политиката, те запазват стария си тип поведение, без много конфронтация с мостове във всички посоки, но трудно ще ги видим скоро в управляваща формула.
Докога сегашното правителство ще успее да оцелее? По-вероятно ми се струва до местните избори да оцелее. Не толкова политическата логика би попречила да реализира по-дълго присъствие във властта, а по-скоро развитието на икономическите процеси може да изиграят лоша шега. А за жалост те в твърде малка степен вече са контролирани от националното управление. Във всички случаи ни чака тежка година за българска икономика. Ако се запазят санкциите срещу Русия и ответните ограничения, ще е тежко. То и сега налага много тежка среда върху дребния български бизнес, на който от една страна му е орязана възможността за износ към Русия, от друга страна е пристиснат от по-конкурентноспособни стоки от ЕС, които бяха адресирани а износ в Русия, но сега няма къде да се изнасят. Съмнявам ,че ще е много добра селскостопанската година. Туристическата година ще е лоша. А за нас селско стопанство и туризмът са ключови за кондицията на българската икономика като цяло. Така че не знам дали няма да има и непредвидени трусове.
Възможно е да има кумулативни ефекти - ефекти на натрупани, които да доведат, но нов цикъл фалити, нов цикъл поради финансови, външно икономически , конкурентоспособност и други фактори, които да доведат до свиване на БВП, а това е лошо. Ако щете лоша ще бъде ситуацията за бюджета, поради дефлацията и спада на цените на горивата. Нищо позитивно не виждам и това ще е големият фактор, от който ще зависи животът на правителството. Тъй като лошото икономическо състояние, естествено рефлектира върху стандарта на живот на хората, върху състоянието на здравеопазването и публичните услуги, на образованието. Мисля, че след този последните заеми, които са доста завишени като обем, няма да можем да посягаме към още – просто много ще стане.
Толкова години копаем дъното, отдавна го стигнахме, продължихме да копаем – явно сме работно племе. Извинявайте 25 години свръхнадеждата на българите беше най-сетне да стигнем дъното. Няма друга нация, която си мечтае да стигне дъното. Вярно, че с надеждата, че след това щем - нещем ще се оттласнем нагоре. И то се оказа безкрайно това дъно, то е като хоризонт за някои други. Така че не виждам как ще го стигнем.
Бедността е безспорно основен проблем, особено в комбинация с растящи социални неравенства. Като казвам социални – това означава буквално социално-класови, регионални /и те са фантастично големи/, с проекция върху етнически неравенства, неравенства по други критерии – всичко това тонизира обществото и го прави общество с малък социален капитал. Нещо, което е задължителна предпоставка за каквато и да е било оптимистична теория. Общество, което е разпокъсано на невярващи един на друг слоеве, прослойки социални категории, професионални групи, партийно-политически групи няма лесно бъдеще. /БГНЕС
-------------
Живко Георгиев, социолог.