/Поглед.инфо/ В един роман на Дъглас Адамс ("Сбогом и благодаря за рибата") има описан един герой - Рой Маккена, който авторът нарича Бог на дъжда.
Рой Маккена е шофьор, но понеже дъждовете го обичат, го преследват на всяка крачка, за да го плискат в разни състояние.
Тези дни, понеже продължавам с пътешествията, вече разбирам какво могат да изпитват литературните герои. Дъждът ме следва по петите като Бойко Борисов сутрешните блокове :)))
И последно - схванах кое е хубавото на предизборните кампании. От среща на среща човек не може да следи новините изкъсо, не може да чете форуми или статии, а след като душата човешка се детоксикира така мъчително, тя изведнъж се изпълва с оптимизъм. Усещането е интересно :)))))