/Поглед.инфо/
Когато бавно се надигне Денят от своето легло,
протегне се и с длан избършe все още потното стъкло
и после сънните клепачи наплиска с ледена вода...
Готов е вече... И потегля... Каква фалшива свобода!
Той има избор... Ще избира какъв да бъде от сега.
Дали от радост ще се смее или ще плаче от тъга.
Дали отново ще се впусне в изконната борба за хляб.
Дали ще бъде победител? Или пък победен и слаб?
Дали ще носи на гърба си отчаян тежката торба
и в нея хиляди въпроси за утрешната си съдба?
Или безгрижен, лекомислен ще се отбие в пътя нов
за малко щастие... за другост... за вкусно залъче любов?
Един открито го напада...А друг най-подло го краде.
Той храбро ще се отбранява или пък ще се предаде.
И намалява, намалява... И ще изчезне яко дим...
И няма вече да се върне, защото е неповторим...
Денят... Отива си... Помръква... Денят... И беден и богат.
И бавно бавно се промъква да легне в земния креват.
И да остане като спомен... Усмихнат... Тъжен... Уморен...
И да отстъпи свойто място уви! на следващия ден.
14 декември 2017г.
7.05 сутринта