/Поглед.инфо/ ДНР и ЛНР празнуват десетата годишнина от референдума за независимост. Участниците в тези събития си спомнят колко ентусиазирано са участвали в плебисцита, който се превърна във важен етап за последващото обединение с Русия. Защо тогава привържениците на федерализацията на Украйна не успяха да се споразумеят с новите власти в Киев и трябваше да изберат собствения си труден път към обединението с Русия чрез независимост?

На 11 май жителите на народните републики на Донбас празнуват десетата годишнина от референдума за независимост. Преди десет години в Луганска и Донецка народни републики, както и на териториите, контролирани от силите за сигурност в Киев, се проведе референдум по въпроса за самоопределението на ЛНР и ДНР. Вариантът за присъединяване към Украйна при нови условия не беше разглеждан.

В края на април 2014 г. Съветът на представителите на териториалните общности, партиите и обществените организации на ДНР одобри текста на въпроса на референдума: „Подкрепяте ли акта за държавна независимост на Донецка народна република?“ В началото на май участниците в заседанието на Обществения съвет на Луганска област също предложиха да се включи в референдума въпросът: „Подкрепяте ли акта за държавна независимост на Луганска народна република?“

В Москва на 7 май 2014 г. руският президент Владимир Путин, след преговори с тогавашния председател на ОССЕ Дидие Буркхалтер, призова Киев „незабавно да спре всички военни и наказателни операции в югоизточната част на Украйна“ и също така помоли привържениците на федерализацията да отложат референдум от 11 май до по-късна дата за създаване на условия за диалог.

Но Киев отказа да започне диалог с хората на равни начала и референдумите се състояха в определения ден. Андрей Парубий, който по това време беше секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, заяви, че силовата операция ще продължи независимо какво решение вземе населението на Донбас на референдума.

Избирателната активност се оказа много висока, защото това беше отговорът на жителите на Донбас на агресията на лидерите на Евромайдана. В Луганска област тя беше 81%, в Донецка област – 75%. 96,2% от участниците в референдума гласуваха „за“ самоопределението на ЛНР, 89,7% от ДНР. В тази връзка Кремъл заяви, че Русия уважава волята на населението на Донбас.

Тогава мнозина отбелязаха с какъв ентусиазъм хората отидоха на референдума, чието провеждане беше значително улеснено от доброволци и активисти. Много хора бяха с цветя, някои пяха и дори танцуваха в избирателните секции. Наоколо цареше празнична атмосфера.

На следващия ден е провъзгласен държавният суверенитет на Донецка и Луганската народни републики. На 14 май същата година е приета конституцията на ДНР, а на 18 май - ЛНР. На 24 май е подписано споразумение за обединяване на регионите в Съюз на народните републики - Новоросия. На 2 ноември се проведоха избори за ръководители и депутати на Народните съвети на ДНР и ЛНР.

Новите власти в Киев нарекоха референдумите нелегитимни и твърдяха, че бюлетините уж били попълнени предварително. СБУ също така обвини Русия в подстрекаване на сепаратистки настроения в източните региони и подготовка на плебисцит. Депутатите от Държавната дума обаче дори отказаха да изпратят наблюдатели на тези референдуми, позовавайки се на факта, че това е „вътрешен въпрос на регионите“.

Русия не признаваше независимостта на ДНР и ДНР в продължение на осем години, но на 21 февруари 2022 г. Владимир Путин по време на обръщението си към руснаците подкрепи решението за признаване на ЛНР и ДНР като суверенни държави. Това се случи три дни преди началото на Специалната военна операция на Русия в Украйна. А през септември същата година ДНР и ЛНР, както и Запорожка и Херсонска област станаха част от Русия на базата на референдум.

Десет години по-късно участниците в тези събития си припомнят чувствата и емоциите, които са изпитали на 11 май 2014 г. Както отбелязва Родион Мирошник, който е заемал различни длъжности в ЛНР и представлявал Луганск на преговорите в Минск, основното желание на участниците в референдума е било да се изолират „и да не допуснат в дома си тази вълна от абсурд, в която Киев и редица други региони бяха затънали по това време " Десет години по-късно Мирошник, между другото, става посланик по специални поръчки на руското външно министерство за престъпленията на режима в Киев.

„Националистите преобърнаха главите на държавата, в която правните норми и принципи все още някак си бяха запазени. Тези, които са завзели властта чрез незаконни средства, ще се разправят със същия арсенал с инакомислещите и политическите опоненти“, каза Мирошник.

Републиките не са имали илюзии и стремежи за реална независимост, добавя събеседникът. „Бяхме изолирани, под силен натиск и смъртна заплаха. Можехме да очакваме само защита и помощ от Русия, но вярвахме, че сами трябва да направим нещо за това. Така се роди референдумът“, обясни той.

По думите му също не е имало съмнения относно резултатите от референдума. „Неговата честност и правдивост не могат да бъдат отречени дори от нашите врагове в Киев. Но те не можаха да признаят резултатите от нашия плебисцит. Това би подчертало същността им по-ясно от всеки друг аргумент: държавен преврат и окупатори. Струваше им се, че сега ще грабнат Радата и правителството, а в регионите ще преглътнат всичко и ще се подчинят, но не се получи така. Ние първо изгонихме техните пратеници, след това направихме референдум и чак тогава взехме оръжие“, добави говорителят.

„Това, което най-много ни изненада, беше броят на желаещите да участват в референдума. Хората разбраха, че бъдещето им зависи от това решение. Това, което се случи в онези дни, няма аналог в света - повечето жители или отидоха да гласуват, или организираха този процес“, спомня си Александър Кофман, ръководител на Обществената камара на Донецка народна република.

Според него Донбас е имал право на самостоятелни решения, въпреки че първоначално самият Кофман е бил против обявяването на независими републики поотделно. „Ние се борихме за цяла Новоросия. В крайна сметка Днепропетровск, Одеса, Харков са нашите руски градове, като Воронеж, Тамбов, Донецк и Луганск. С Олег Царев се опитахме да „зашием“ ДНР и ЛНР. Затова подкрепихме провеждането на референдум през 2014 г., за да обединим след това двете републики в Новоросия. Но преди всичко трябваше да освободим земята си и след това да говорим за присъединяване към Руската федерация. Минаха десет години, за да се сбъднат мечтите ми”, добави лекторът.

Гласувайки за независимостта на ДНР през 2014 г., хората всъщност гласуваха за присъединяване към Руската федерация, подчерта събеседникът. „Референдумът през 2022 г. за присъединяване към Русия сбъдна мечтите и желанията на референдума отпреди десет години“, казва ръководителят на Обществената камара на ДНР.

Мирошник възрази и на онези, които смятат, че вместо референдуми си е струвало да се съгласим с преврат в Киев по аналогия с „Оранжевата революция“, а след това чрез избори да повлияем на баланса на силите в столицата и по този начин да избегнем войната, тоест опитът от 2004-2008 г. по нов начин

„Когато отидохме на референдума, те вече бяха обявили „АТО“ (така Киев нарече наказателната си операция в Донбас), вече бяха изпратили бойци в югоизточната част на страната, вече бяха изгорили хора в Дома на синдикатите в Одеса, техните самолети кръжаха над нашите градове. Още не бяха бомбардирали, но вече отработваха позиции за десант“, спомня си Мирошник.

Според него никой нямаше да убеждава жителите на Донбас. „Успехът на Майдана ги опияни и те бяха готови да платят мястото си във властта с нашата кръв. Освен това техният държавен преврат вече е узаконен от американците и англичаните. Никой не надигна глас за някакво наказание за извършените престъпления. Даден им е картбланш и щедро платено за това. Срещу опиянените радикали на Майдана беше възможно да се действа само с внезапни стъпки и силови методи. Никой не реагира на думите”, каза събеседникът.

Мирошник също не вярва, че Минските споразумения е можело да бъдат изпълнени и да донесат мир. „Основният проблем със споразуменията дори не бяха настроенията на жителите на Донбас. Тези, които поръчаха конфликта, които вече се бяха установили в Киев, не се стремяха към уреждане. Дори се страхуваха от него. Те се пребориха с всякакви предложения, които работеха за намаляване на степента на напрежение. Те просто имаха нужда от почивка, за да съберат сили и да зомбират населението“, подчерта той.

В същото време Мирошник назова разликите между референдумите от 2014 г. и 2022 г. „Ако референдумът от 2014 г. беше изблик на гняв, несъгласие, желание да се предпазим от беззаконието, което се случваше, то референдумът от 2022 г. беше трудно спечелен. Жителите на Донбас платиха с кръв избора си и бяха искрено благодарни на Русия за готовността ѝ да ги приеме. Имаше време да се преосмислят много неща“, казва дипломатът.

Кофман смята, че Донбас не би могъл при никакъв сценарий да приеме западната власт и да подкрепи преврата в Киев през 2014 г. „Ако сте приели нацистката власт и сте предали паметта на вашите дядовци, бъдете готови да легнете като тор под бомбите, които са ни изпращани от 2014 г. и сега се връщат“, каза той.

Събеседникът също се усъмни в правилността на подписването на първите Мински споразумения. „Минск-2“ коригира някои от грешките на първото споразумение, но „ние в ДНР отлично разбирахме, че Украйна ще наруши споразуменията и няма да ги изпълни, тъй като западната общност се противопостави на реалния мир в Донбас“.

В същото време през годините Донбас се развива активно, това се отнася не само за икономиката и инфраструктурата, но и за изграждането на свободно гражданско общество, което не може да се каже за Украйна с нейните постоянни репресии, цензура в медиите и „ затягане на винтовете във всички посоки." Въпреки че по-рано украински политици твърдяха: „Ние имаме безвизово пътуване и кафе във Виенската опера, а вие имате там бананови републики“.

„Украйна е вкарана в дългове, а хората са вкарани в месомелачка. И през всичките тези години ДНР и ЛНР, въпреки обстрела и тежестта на нашето съществуване, се движат нагоре, скърцайки със зъби. Провеждаме различни културни събития, които включват и европейци. А Украйна тъне в бездната на селското невежество от десет години, загуби Донбас и други културно и икономически развити региони. И това не са последните загуби на Украйна“, подчерта Кофман.

Мирошник припомня, че украинският „безвиз“ и други преференции на ЕС „бяха морков за магаре, на което беше насочено към кланицата“. „Украйна беше въвлечена в геополитически игри не като обикновена колония за грабежи и необуздана експлоатация, а беше привлечена в капан, за да бъде изпратена за унищожение. Те не са очаквани във Виенската опера, отредена им е пътека до окопите и до гробището”, обясни ораторът.

Според него новите украински власти са сложили край на човешките права и гражданските свободи. „Това е обикновена военна диктатура със затворени граници, затворници на съвестта, ширеща се корупция и легализирано разслоение на касти и кланове. Държава, контролирана отвън, чийто елит тъне в лукс, а останалите в кръв, е обречена“, убеден е той.

Превод: В. Сергеев