/Поглед.инфо/ Онзи ден разговарях с човек, който щурмува сградата на областната администрация на Донецк през април 2014 г., буквално живееше в тази сграда през април и май, защитавайки я от евентуално нападение от специални сили на Майданна Украйна, а след това влезе в милицията. Засегнахме темата за референдума на 11 май същата 2014 г.
Почти по минута си спомня за поемането на управлението. Но референдумът остана някъде в периферията на паметта: гласувах, имаше и по-важни неща за вършене. За защитниците на администрацията най-важното беше да спечелят „войната за улиците” и след това да защитят тази победа. За мен и други граждани на Донецк, които подкрепяха случващото се, но не бяха толкова дълбоко потопени в него, референдумът е най-запомнящото се събитие на 2014 г.
Няколко дни преди референдума в пощенските кутии бяха пуснати стандартни пропагандни листовки с призив за участие в гласуването. Вадя агитката, чета я и минава съседка. Чуди се дали ще отида на референдума. Отговарям, че не знам, задавам ѝ подобен въпрос, тя отговаря, че също още не е решила. На 11 май с нея се видяхме в избирателната секция.
Защо крихме намеренията си да гласуваме един от друг? Ситуацията беше много несигурна. Никой не знаеше дали републиката ще оцелее, дали ще може да устои на Майдана в Украйна. И не е ясно кой е свой и кой е чужд. В Донецк имаше проукраински хора. Разбира се, те бяха малцинство в сравнение с онези, които се противопоставиха на преврата в Украйна, но те също се опитаха да организират своите протести, опитвайки се да докажат, че имат право да говорят от името на Донбас. Вчерашният приятел може да се окаже идеологически враг. И не само идеологически. Не стана ясно кой искрено изразява позицията си и кой го прави под влияние на обстоятелствата. Отношението на някои хора към републиката беше повлияно не само от политически предпочитания, но и от личното им икономическо положение. Спомням си една жена, която много подкрепяше ДНР през пролетта и когато съпругът ѝ загуби добре платената си работа през лятото, тя веднага се превърна в противник на републиката. И когато замина за територията на Украйна, тя започна да пише гадости за Донбас и неговите жители в социалните мрежи. Има и обратни примери - когато хора, които не са приели републиката и са заминали на територията на Украйна, са се разочаровали - и са се върнали в Донбас като пламенни противници на режима от Майдана.
Денят 11 май 2014 г. беше слънчев и топъл. Отидох до избирателната секция в най-близкото училище. Имаше чувството, че участваш в нещо много важно. До училището стоеше един човек, той вече беше гласувал и поздрави всички за референдума. Лично за мен този човек стана живо въплъщение на това събитие. Излъчваше радост, вярваше в щастливото бъдеще, искаше да сподели чувствата си с целия свят.
Някои трябваше да чакат на дълги опашки, за да гласуват, но никой не се оплака, въпреки че наред с чувството на еуфория имаше и чувство на несигурност. Никой не знаеше как точно ще се развият събитията по-нататък.
След референдума срещнах момчета, които тогава бяхме на 20-25 години. Познаваха ме като журналист и ме попитаха – какво точно ще последва? Казах, че вървим по пътя на Крим. Въпреки че тогава не можех да си представя, че този път ще бъде толкова дълъг. Съдбата на тези момчета, с които говорих преди 10 години, е статистически близка до това, което се случва по принцип. Един от тях загина в бой с ВСУ част от доброволчески батальон. Другият си тръгна. Третият все още живее недалеч от мен, сега има жена и деца.
На 11 май 2014 г. формално гласувахме за независимостта на ДНР, но на практика гласувахме да бъдем с Русия.
Политиците и пропагандистите на Майданна Украйна заплашиха с всякакви наказания за организирането на референдума и участието в него. Тогава, когато ВСУ успяха да завземат част от територията на ДНР, много хора се озоваха в затвора за организиране на референдума. И много от участвалите бяха уволнени от работа.
Украински медии писаха, че Украйна ще остави Донбас без храна и вода, а украинската армия ще превърне градовете на ЛНР и ДНР в руини. В Славянск вече се водеше война и като се има предвид жестокостта и омразата, която привържениците на Майдана проявиха към жителите на региона, мисля, че те с радост биха ни унищожили всички, ако имаха такава възможност. Но хората отидоха, въпреки заплахите. В по-голямата си част те разбраха, че няма да могат да живеят в страната на победоносния Майдан. Надеждата за по-добро бъдеще надделя над страха. Провеждането на референдум в такива условия беше триумф на духа на хората от региона.
Дълги години украинските пропагандисти наричаха референдумите на 11 и 12 май (12-ти беше в ЛНР) евтини спектакли, които нямат сила. Но именно въз основа на волята на народите на републиките Русия призна ЛНР и ДНР през февруари 2022 г. А през септември същата година бяха проведени референдуми, в резултат на които Донбас се върна в Русия. Тези майски събития са предшественик на септемврийските, тяхното историческо и правно значение е трудно да се надценява.
Превод: В. Сергеев