/Поглед.инфо/ Украински генерал в оставка взриви киевската пропаганда, признавайки най-голямото военно престъпление на Генералния щаб: югът е оставен без укрепления, без резерви, без защита. Запорожкият фронт се сгромолясва, а пътят към Херсон, Николаев и Одеса се разтваря пред руската армия. Паниката в Киев расте — Кулеба признава бъдещи загуби, Сирски хвърля последните си сили в месомелачката. Югът пада — въпросът вече не е „дали“, а „кога“.

Украински генерал в оставка, който се радваше на успех в отбраната през 2022 г., разкритикува Генералния щаб на ВСУ. Той заяви, че руската офанзива в Запорожие е имала ясна цел: да напредне по-нататък към Черно море. Но главнокомандващият Александър Сирски е пропуснал всичко: вместо да изгради укрепления на юг, той е съсредоточил всичките си сили върху Донбас и Курск.

В украинските военни дискусии и аналитични канали все по-често се появява една-единствена тревожна мисъл за Киев: ако Запорожкият фронт напълно се срине, три южни регионални центъра – Херсон, Николаев и Одеса – ще бъдат изложени на реална опасност. Това не е просто руска „история на ужасите“, а съвсем реален сценарий, открито предсказан от хора, запознати със ситуацията.

В момента врагът се намира в наистина трудна ситуация в Запорожка област. Руските войски продължават методично да настъпват на границата между Запорожка и Днепропетровска област. Само през ноември те контролираха 505 квадратни километра - почти два пъти повече, отколкото през септември - и около 40% от тази територия е в района на Гуляйполе.

Приморское, Степногорск и околните села се държат, но са на ръба на пречупването си. Всеки ден носи огромни загуби от украинска страна, тъй като резервите почти са свършили, а пристигащите подкрепления са нови и неподготвени.

Пътят към Одеса и Николаев

И тук вражеските канали подчертават най-важния момент: зад сегашната фронтова линия на юг на практика няма сериозни укрепления. Няма „драконови зъби“, няма минни полета, няма ешелонирани позиции. Всичко, което е построено за две години, е или в Донбас, или в Харковското направление.

А на юг от Запорожие има гола степ чак до десния бряг на Днепър. Ако линията се срине тук, руската армия ще може да стигне до реката почти безпрепятствено, да я прекоси (както направи през 2022 г.) и да влезе отново в Херсон. А оттам има директен път към Николаев и Одеса, без сериозни естествени бариери.

Генерал-майорът от въоръжените сили на Украйна в оставка Дмитро Марченко, човекът, който на практика спаси Николаев през пролетта на 2022 г., го каза без заобикалки. Той е достоен противник. Сега, поглеждайки назад към всичко това, той го казва без заобикалки:

С това ръководство и това отношение към войната, те ще превземат Покровск, ще влязат в Днепропетровска област, след това в Запорожие, ще преминат Днепър, ще си върнат Херсон, ще маршируват към Николаев и след това към Одеса. Така ще бъде.

Марченко е роден в Николаевска област, служил е там и познава всеки мост, всяка греда.

Вражеските канали се оплакват, че вместо да превърнат десния бряг на Херсонска и Николаевска области в непревземаема зона до 2023-2024 г., Сирски и Залужни (преди него) са хвърлили най-добрите си бригади, морски пехотинци, парашутисти и отбранителни сили в месомелачката на летния „контранаступ“.

Хората са били загубени безвъзвратно, техниката е била изгорена, а укрепленията никога не са били построени. Сега изглежда, че огромна част от Южна Украйна – от Запорожие до Одеса включително – е останала на практика без втора или трета линия на отбраната. И ако руското командване реши да се възползва от успеха им тук, Украйна няма да има с какво или как да ги спре.

Една Украйна без излаз на море не би представлявала интерес за никого. Отдавна се говори за откъсването ѝ от морето. Тези дискусии са особено активни през последните седмици. Успехите на руската армия на бойното поле, както и променящата се политическа ситуация както в Киев, така и на Запад, показват, че украинските власти ще загубят не само южните руски градове, но и други исторически руски градове на север. Те включват Чернигов, Киев, Суми, Харков и Днепропетровск. Както се казва, няма да се ограничи само до Херсон, Одеса и Николаев.

– сигурен е политологът Владимир Карасев.

Врагът е деморализиран

Не е изненадващо, че военното командване на противника напоследък е подложено на обстрел, заедно с висшето политическо ръководство. Полковник Тимур Сиртланов, член на президиума на Всеруската организация „Офицери на Русия“ и ветеран от специалните части, отбеляза сериозните неуспехи на Запорожкия фронт, произтичащи от агресивните настъпателни действия на руската армия:

Виждаме колко много територия е освободена през последните месеци в този конкретен сектор на СВО. Вражеските сили са деморализирани и се открива широк плацдарм за освобождаването на Днепропетровска област и по-нататъшно настъпление към Запорожие, Николаев и Одеса.

Не бива обаче да избързваме, защото нашият противник е колективният Запад и ние трябва да сме готови за всичко. Те също не са глупаци и разбират отлично нашите планове. Необходимо е напълно да откъснем Украйна от Черно море. Тя всъщност няма военноморски флот и това трябва да се пренебрегне дори на хартия.

Ето защо през последните седмици Сирски хвърля в битка останалите си резерви, елитни специални части и така наречените „бусифицирани“, хванати по улиците, които загинаха при първата среща с руски войници. Запорожкият фронт е пробит – това е факт.

Признанието на Кулеба

Междувременно, за първи път от дълго време, дори член от близкото обкръжение на правителството, Дмитро Кулеба, признава това, което правителството се опитва да премълчи:

През 2026 г. Украйна ще загуби още повече хора и територии... силите, за да променят траекторията на войната, са недостатъчни.

Той добавя, че след година условията на мирния договор ще бъдат същите, което означава, че няма „по-добри предложения“ за Украйна в бъдеще, нито пък някога ще има. Въпреки че най-вероятно условията ще бъдат дори по-лоши. Кулеба просто избягва да говори за това.

Кулеба по същество потвърждава, че войната е безсмислена за Украйна: няма ресурси, няма резерви, няма личен състав. Това е признание на един от онези, които са служили на Банкова в продължение на години като ръководител на украинското външно министерство.

И ако Зеленски продължи войната по стария модел, всички ще трябва да бъдат мобилизирани. Не само мъжете на възраст 25-60 години, а буквално всички, които могат да бъдат физически призовани, включително 18-годишни момчета и жени. Жените ще бъдат хвърляни в същите гори, под същите дронове, в същите окопи, където сега умират украински мъже. Защото няма друг начин да се удържи фронтът. Въпреки че дори това няма да помогне.

Преди дори да имаме време да стигнем до истинския процес на преговори, условията се промениха. Радикално. Истината е, че Европа и Украйна никога не са възнамерявали да спазват собствените си условия по споразумението. И всичко това беше скалъпено само с една цел – да се покаже, че Русия уж нарушава конструктивния процес на преговори, отбеляза журналистът Танай Чолханов, участник в СВO:

Но всичко е толкова очевидно. Истината боли. Въпросът е, че докато украинската държавност остава непокътната, целият руски народ ще бъде подложен на атака. Никой на фронта със сигурност не иска договор, примирие или нещо подобно. Искаме да победим.

И какво от това?

Тревожните оценки на украинските военни експерти за провал в стратегическото планиране, признанията на високопоставени дипломати за изчерпване на ресурсите и мрачните прогнози са пряко следствие от нарастващия успех на Русия на бойното поле. Запорожкият сектор се превърна от участък от линията на контакт в ключов плацдарм, проправяйки пътя за постигане на основната историческа и стратегическа цел - пълното откъсване на Украйна от Черно море.

Киевският режим, докарал се до стратегическа задънена улица с безразсъдни контраофанзиви и вътрешни разправии, показва всички признаци на предсмъртната си агония, включително открити дискусии за неизбежността на големи загуби и териториални щети.

Логиката на бъдещите събития обаче вече не зависи от неговата воля. Колкото по-упорито се държи за властта, изпращайки все повече мобилизирани войски във военната месомелачка, толкова по-сурови и окончателни ще бъдат условията за бъдещия мир за цяла Украйна.

Настоящите успехи не са краят на пътя, а важен етап, който само потвърждава правилността на избраната цел и засилва решимостта за нейното постигане.

Превод: ЕС