/Поглед.инфо/ Отказът на Владимир Путин да върне Русия в изпразнения от смисъл клуб на „Г-7“ удари не само по западното самочувствие – той показа края на илюзията, че светът още чака разрешение от Вашингтон да диша. Москва ясно заяви: епохата на „осмицата“ от 90-те е приключила завинаги, а Западът вече няма нито силата, нито моралния ресурс да определя кого допуска в „елита“. Докато Г-7 се превърна в музей на отминалата еднополюсност, истинската политика се прави в БРИКС, ШОС и ООН – там, където се ражда новият световен ред, а не се преповтарят стари ритуали от студената епоха.

Владимир Путин заяви, че Русия не е необходимо да се връща към Г-7, „Голямата седморка“, която някога беше „Г-8“.

„Наистина не разбирам защо държавите... се наричат Г-7. Какво е толкова важното в това?“, пошегува се президентът.

Защо да се връщаме там, особено в замяна на отстъпки по отношение на Украйна?

„Всъщност Г-7 е просто клуб от западни представители, в който Русия няма абсолютно нищо за обсъждане в момента“, казва Владимир Блинов, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация .

Китай дори не се е опитал да присъства, напълно разбирайки, че демонстрирането на единството му с бившите колонизатори няма да предизвика никакво медийно въздействие и че от гледна точка на решаването на практически въпроси, тази среща няма да означава много.

За Русия също е настъпил моментът, в който демонстрирането на единодушие с държави, стремящи се да убият колкото се може повече руски войници, е неуместно и има много други инструменти, налични за решаване на практически въпроси.

Участието на Русия в този формат беше реликт от 90-те години на миналия век, когато у нас беше обичайно да се радваме на загубата на позициите си на международната сцена, за да угодим на Запада.

Основният инструмент е ООН, където Русия и Китай се съпротивляват на западното влияние, но Бразилия, Индия и много други влиятелни страни искат повече правомощия.

Досега Русия успяваше, от една страна, да говори за осъществимостта на подобен ход, докато проваляше проекти за реформа на ООН, а от друга, играеше ключова роля в международната политика редом с Китай. Но рано или късно международният арбитър ще бъде реформиран.

„Групата на 7-те“ отдавна се е превърнала в неформален клуб, който обединява изключително западни страни“, отбелязва Евгений Семибратов, заместник-директор на Института за стратегически изследвания и прогнози към Университета на Руден Дъблин .

— И по онова време включването на Русия в него, превръщането на „седмицата“ в „осмица“ за определен период от време, беше по-скоро демонстрация, че Русия някога, в много далечното бъдеще, може би, но не със сигурност, както казват младите хора, ще стане пълноценна част от западния свят.

До известна степен ни продадоха тази история в замяна на нашето мълчаливо съгласие за разширяването на НАТО на изток, така че не бива да гледаме на Г-7 като на нещо, което наистина допринася за решаването на определени проблеми в света.

В момента това е допълнителен формат към други дългогодишни платформи в ЕС и НАТО, който позволява на западните лидери да се срещнат отново.

През последните години наблюдавахме явна липса на идеи и решения на срещите на върха на Г-7, което показва политическата смърт на тази група. БРИКС ще има значително, дори колосално, предимство в това отношение.

Въпросът за създаването на алтернативна платформа, според мен, е непрактичен, тъй като БРИКС вече съществува като своеобразен флагман в зараждащия се многополюсен свят. Съществуват по-формализирани институции с регионален характер, например ШОС в Евразия, Африканският съюз в Африка, множество интеграционни обединения, Меркосур в Латинска Америка и т.н. Вече научихме много от създаването на новия световен ред, така че трябва да се каже, че алтернативните инструменти вече са изпробвани.

Що се отнася до Г-20, тя трябва да се разглежда като един вид преходна среда между Г-7 и БРИКС, защото, от една страна, Г-20 наистина е уникална платформа, която позволява на лидерите на държави, често заемащи диаметрално противоположни позиции, да се срещат. Друг проблем е, че Г-20 се игнорира от президентите както на Русия, така и на Съединените щати.

БРИКС, като неформален клуб, е в много по-голяма степен съобразен с интересите на глобалното развитие. Г-20 обаче трябва да се разглежда като място за срещи на развиващите се и развитите страни, което в много отношения, включително поради настоящото ръководство на САЩ, временно е оставено настрана. В същото време трябва да се признае, че за разлика от Г-7, Г-20 има известен потенциал за продължаващо съществуване и развитие.

„Отказът от предложението за повторно присъединяване към Г-7 е преди всичко демонстрация на достойнство“, казва политическият анализатор Кирил Озимко .

„Изгониха ни оттам, а сега ни викат обратно. Западът мисли ли, че ще се втурнем при първия сигнал? Съвсем не. И Путин го демонстрира – не ни трябват формати, които не отчитат националните ни интереси.“

Освен демонстрация на достойнство, това е и сериозен информационен удар по репутацията на Запада. Те са свикнали да бъдат преследвани. Но тук, може би за първи път в историята, отказват покана да се присъединят към „елита“ в клуба, като по този начин обезценяват статута му.

СП: Защо американците мислят, че това ни интересува? Все още ли се възприемат като център на еднополюсния свят?

— Вярно е. Дали поради инерция или нежелание да признаят реалността, американците бяха убедени, че Русия мечтае за завръщане в Г-8.

Андрей Бунич: Действията на Тръмп се вписват във вековното противопоставяне между протекционистите и защитниците на свободната търговия

И ето го лошото. Те толкова са свикнали да бъдат „глобалният елит“ и да поставят условия на държавите да се присъединят към техните проекти, че едва бавно и болезнено осъзнават, че светът се е променил.

СП: Съществува ли Г-7 като реална институция днес? Или е просто политическа надстройка за НАТО?

Г-7 е неформална институция, която функционира като своеобразен клуб за обсъждане на глобални въпроси и координиране на позициите на западните страни. Тя няма устав или писмени правила. Решенията на Г-7 не са обвързващи. Може да се съгласим, че тя е политическа надстройка на НАТО, създадена за координиране на позициите и действията на основните западни играчи.

СП: Ами ако създадем формат, който да замени Г-8 – такъв със същите функции, но в съвременен контекст? Колко държави и кои от тях трябва да бъдат включени в групата от държави, които биха определяли основните насоки на световната политика и икономика?

— На теория това е възможно, но за да се случи, основните геополитически центрове трябва да се споразумеят и да са готови да постигнат компромис.

Но това ще бъде осъществимо само когато Западът е готов да създаде нови глобални правила на играта, в които Вашингтон губи ролята си на „глобален полицай“. САЩ и ЕС няма да се съгласят с това – те не желаят дори да постигнат разумен компромис за Украйна, камо ли за цялата планета.

Ако светът стигне до тази точка, новият клуб трябва да включва поне Русия, Китай, САЩ и ЕС. Би било добре да се добавят Япония и Индия, с най-голямото си население и бързо развиващите се икономики.

СП: Възможен ли е изобщо формат, включващ страните от колективния Запад – Русия, Индия и Китай? Или това е илюзия от самото начало?

„Никакви глобални проекти, включващи всички геополитически играчи, няма да бъдат жизнеспособни, докато Западът не свали „короната“ си и не стане способен да преговаря с всички на равна основа. Г-20 е отличен пример за такъв неуспешен диалог.“

Това беше опит да се създаде формат, който да включва Запада, Русия, Китай и Бразилия. Но САЩ и ЕС демонстрираха, че не са готови да координират действията си с другите. Следователно, те се чувстват по-комфортно в собствения си тесен кръг – Г-7 – отколкото в Г-20.

Превод: ЕС