/Поглед.инфо/ Едно решение (Решение №Ц-33 от 14.09.2012г.) на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разбуни духовете, но някак си за сега остава похлупено под юргана и неясно за широката публика.
За какво става дума?

На 13.09.2012г. със Заявления от „Енергийния системен оператор” ЕАД, „ЕВН България - Електроразпределение”АД, „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД и „ЧЕЗ Разпределение България”АД е поискано от комисията да определи цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Става дума, разбира се, за операторите на разпределителните мрежи, които в общия случай са чужди дружества и репатрират своите печалби и за оператора на преносната мрежа.

Трогателна е експедитивността на „независимия” държавен регулатор, който за по-малко от 24 часа, още на следващия ден постановява горното решение за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи. Очевидно компанията около г-н Ангел Семерджиев е стимулирана подходящо, за да демонстрира подобна похвална работоспособност.

В бързането са пропуснали да запишат в решението, че то подлежи на съдебен контрол! Но пък нали за това ни е Конституцията (чл.120, ал.2) : „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените по Закон”.

Пропуснали са да проведат процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица, което не е каприз на последните, а е императивно изискване, съгласно чл.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Пропуснали са да проведат открито заседание, на което евентуално да обсъдят възражения на заинтересованите лица, което също е изискване на закона.

ДКЕВР очевидно не се притеснява и от собствената си твърде постна аргументация в самото решение, че заявителите (разбирай именно горепосочените и любими на целия български народ оператори) цитирам: „не са приложили конкретни данни, въз основа на които правят исканията си”.

Но нищо не е в състояние да сломи решимостта на този авторитетен орган да се потруди експресно и извъннредно за едно решение, независимо от пълното отсъствие на финансова и правна аргументация!

Очевидно решението е дискриминационно, защото определя неравностоен достъп за производителите с оглед момента на присъединяването им към разпределителните и преносни мрежи.

Очевидно е отсъствието на обективни критерии, но за сметка на това наличието на непрозрачни ценообразуващи елементи.

Очевидно се допуска кръстосано субсидиране на енергийните оператори, което е флагрантно нарушение на закона и на Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009г. Разпределителните дружества ще получат неоснователно високи такси за достъп и ще генерират огромни печалби! Но вероятно е преценено, че сега е момента да бъде осъществена нерегламентирана държавна помощ чрез административен ресурс на скъпите на всички български граждани разпределителни и преносни предприятия, чиито разходи за диспечиране се били повишили значително! Колко точно значително? Никой не счита за уместно да обосновава.

До тук е обаче само едната страна на проблема! Тя очевидно се отнася до „възложителите” на решението, скъпите ни електроразпределителни дружества!

Но въпросът има и друга, не по-маловажна страна!

Кому е нужен Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и формулираните в него цели за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведени от възобновяеми източници, както и за създаване на условия за повишаване на конкурентността на малките и средни предприятия?

С приетото от комисията решение, за неопределен период се намаляват доходите на всички ветроенергийни паркове с 10%, на фотоволтаичните – с 20%, а на фотоволтаичните, започнали работа през тази грешна 2012г. – с около 40%!

Колко от малките и средните предприятия, дръзнали да направят подобни инвестиции, ще могат да обслужват кредитите си при загуба на доход от 10 до 40%?

Колко новосъздадени работни места са поставени под угрозата от закриване?

Това са само част от въпросите, които възникват след решението на ДКЕВР, към която общественото и професионалното доверие отдавна са критично изчерпани.