Лазар е бил приятел на Исус Христос и когато той умира, е погребан три дни след смъртта си. Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар.
В съботата, седмицата преди Великден се празнува Лазаровден - денят, в който Исус Христос възкресява след 4 дневна смърт Лазар като благодарност за гостопримеството, което му е оказал. Лазаровден се пада всяка година на различна дата , но винаги в събота.
Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Така се казва, защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазар е бил приятел на Исус Христос и когато той умира, е погребан три дни след смъртта си. Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Цветница. Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки", се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии. Обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Лазарките освен, че обикалят всички къщи, така също и околностите на населеното място (ниви и гори) като на всякъде пеят и наричат за здраве, берекет и късмет. Песните им рядко се повтарят, защото са замислени според къщата и стопаните, на които гостуват.
В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. В народната традиция Лазаровден се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство.
Лазаровден и Цветница са празници свързани с разцъфването на природата и се включват към поредицата от дни носещи новото начало на идващата пролет.