/Поглед.инфо/ След полската авиационна авантюра пан Ненчев продължава да прави всичко по земеделските си сили да превърне България от прифронтова държава – между два бушуващи военни конфликта – в участник в подготовка за бойни действия. Или поне в потенциална мишена.

На безобразията, които се случват зад вратите ведомството му, можем да махнем с ръка – задействал се е рефлексът на дребния, ограничения, амбициозен наследник на Алеков герой, докопал се до власт.

Но мините, които умишлено залага пред националната сигурност, не са нещо, което може да се пренебрегва. Защото последствията може да са трагични, а – както историята на всички национални катастрофи показва – цената се плаща не от царе, царедворци, министри, генерали, а от обикновените български мъже, облекли доброволно или по принуда военните шинели. И техните семейства.

Не без ясни указания от Вашингтон и Брюксел (за тези, които забравят – белгийската столица освен всевъзможни евробюрократи приютява и щаб-квартирата на агресивната буца лед от епохата на Студената война North Atlantic Treaty Organization), Ненчев извъртя далаверата с полските двигатели за прикованите на земята български МиГ-29. Което бе хвърляне на ръкавица към Русия. Това действие въобще не е в интерес на България, не само във външнополитически, но и във военнотехнически аспект. Поляците не могат да гарантнират, че след техният ремонт изтребителите ни няма да се превърнат в летящи ковчези.

След това земеделецът, командващ генерали, прокара през отдавна легналото на управляващите Народно събрание текста, отдаващ охраната на българското небе на концесия на натовските пилоти. В т.ч. на турските, известни с опита в сваляне на чужди самолети в чуждо въздушно пространство, които от години си правят каквото искат в небето над съседна Гърция. И решението за навлизане на „съюзниците” ще се взема от същия този безгласен парламент, от същият този министър на вашингтонски конци.

Поредното Ненчево безумие е идеята българската армия да охранява границата, съвместно с МВР. От бежанската вълна. Този натовски послушко въобще не се поинтересува има ли войската ресурс, техника и най-вече опит за осъществяване на подобна мащабна операция. Съществува ли база за настаняване на бойците, условия за тилово обезпечаване, за медицинско обслужване и разни такива военни работи, които той като потомствен земеделец едва ли знае. И не го интересува. За него е важно да изпълни поръчката. Я тя е много прозрачна – Българската армия да се постави в определена степен на бойна готовност. В случай на нужда. И понеже само пълен идиот си прави илюзиите, че НАТО е отбранителен, а не агресивно-настъпателен пакт, че се е закахърил за бежанците и за пострадалите от тях страни, то нуждата е ясна. Демонстрация на сила пред Москва. Демонстрация – както и съюзното патрулиране на небето, в която активно се включват вековно антируски настроените Прибалтийски държави, още по-отдавна недружелюбната към северния си съсед Полша, Румъния, която е на същата къса каишка като България. И разбира се ние. Както е казал народа: щом във Вашингтон някой дърт военолюбив ястреб, застинал на скàлата 1946, изпусне газове – ястребовото гнездо в София вика: чỳя!

Налудностите Ненчеви нямат край. И на бърза ръка се нае този чутовен военен стратег да сбира под знамената всичкото мъжко народонаселение между 18 и 32 години. За всеки случай. За сега по списък. Без да си дава сметка, че (за смехотворството с 18-годишните ще оставим компетентните медицински специалисти да се произнесат) днес огромната маса 32-годишни мъже (които и втория мандат на Б.Б. не успя да прокуди от родината) не знаят от коя страна стреля пушката, за които автомат е нещо, с което по десетина минути стрелят в холивудските филми без презареждане, не правят разлика между каска и цукало, не могат да си сложат лейкопласт на порязан пръст, камо ли да сложат шина на счупен крайник, а топографията им е като китайския. И защо им е? Това са (някои, разбира се, да не обобщаваме като военен министър) интелигентни успели мъже, със своите граждански професии, добри специалисти.

Ако едни безродници – от породата „Ненчев” – преди години не бяха отменили макар и съкратена задължителна военна служба, сега тези мъже, които обичат България, щяха да имат минимума знания и умения за да могат да бъдат наречени „резерв”. Дори ако същите национални предатели бяха оставили поне учебния предмет НВО (Начално военно обучение), сега щяха да имат един мобилизационен резерв, който с кратко опресняване да е готов да брани страната си. Само страната си, а не чуждите интереси – като наемната войска.

Тези без-мислени списъци на Ненчев са поредното акт на вярност към отвъдокеанските господари: ние сме готови „в случай на война или конкретно напрежение” (цитат Н.Н.). Омръзна ни да споменаваме откъде – споредUS-директивите – идва напрежението.

И последното изстъпление на малкия земеделски Наполеон: изпращането на български военнослужещи – авиационни специалисти, наземен персонал, за охрана на въздушното пространство на… Турция. Защо?! Южната ни съседка вече зловещо показа, че може да си пази небето – което според Ердоган очевидно се простира някъде до към Дамаск и Мосул. Разполага с най-голямата и осигурена армия в региона, с подкрепата на САЩ и не се притеснява да дрънка оръжие дори в сухопътни операции. Засега само на юг.

Анкара опря до нашите 8? Или като във всяка почтена мафиотска фамилия за да докажеш преданост към дона, трябва да се оцапаш с кръв. До кръв – поне към днешна дата - не сме я докарали.

Време е този министър да бъде лишен от насладата да се къпе в слава и да вдишва миризмата на тамян (Чехов). И от възможността да си играе с огъня, със съдбините на България, с живота и здравето на нейните синове. Неговият идеен събрат и върховен главнокомандващ по волята на народа съвсем скоро ще се върне там, откъдето патронът му Борисов го изрови. Третият ястреб – Митов – според заеманата позиция може единствено да прави дипломатически гафове, които предизвикват снизходителни усмивки. Но Ненчев държи в ръцете си малък, оголял, обосял, опоскан, но все още опасен военен потенциал. И не се страхува да го употребява. Засега в ограничени, но вече предизвикващи раздразнение мащаби. А при липсата на действен парламентарен контрол, на възпиращи опозиционни сили, апетитите му могат да се разраснат до критични размери.

А какво се случва после – можем да прочетем в историята. Преди Ненчевите съпартийци да са я пренаписали.