/Поглед.инфо/ Интервю на Драгомира Станоева с доц. Антоанета Христова, политически психолог

Как коментирате оставката на Симеон Дянков?

Оставка, която трябваше да бъде поискана и подадена много отдавна. За съжаление, се подава твърде късно, за да може да оправи ситуацията.

Казвам много отдавна, защото той въпреки цитираните мнения на външни авторитети, че е уважаван като финансов министър, на практика проведе консервативна финансова политика, в която нямаше нищо иновативно по отношение преодоляване на кризата и справяне със ситуацията, в която попадна България. От вън някой може и да го е харесвал, защото на практика строгата ни финансова дисциплина не създаваше главоболие на институциите в Европа, но доведе до мизерия българските граждани чрез отсъствието на подкрепа за малкия и средния бизнес; доведе до неспособност да се живее, така че да се покриват елементарно сметките.

Българинът излиза на улицата тогава, когато се мине неговия минимален праг на тъпримост, в който той може пак мизерно, но да се справя с плащането на ограничените си разходи. Тогава, когато това престане да бъде така, (както беше по време на Жан-Виденовата зима, без да правя други аналогии, само тези по отношение на доходите),тогава българинът излиза на улицата.

Дянков не разбра, а и хората около него не усетиха, че политиката му ще доведе именно до такова състояние и на практика ще постави под въпрос цялата политическа система в България, което е много лоша новина за нашето бъдеще като общество и държава.

Как си обяснявате националния протест, който първо беше срещу ЕРП-тата, а сега вече е срещу правителството?

Първо протестът беше насочен към конкретните поводи, имаше конкретни събития, сметки, които бяха възмутителни и направени абсурдно, които фактически показваха до каква степен сумата изтича в разни посоки, имаше последваща възмутителна демонстрация при проверката на електромерите, която още повече затвърди съмненията и подразни много силно гражданите.

Всичко това съвпадна със зима, в която вече по-голямата част от българите трудно си плащат въобще сметките, съвпадна с много големи сметки и на топлофикация, съмвпадна с факта, че има много хора, които тайно и тихо гладуват.

На фона на всичко това сметките бяха един истински повод. Всички монополисти на практика станаха омразното лице, срещу което първо се скача. Естествено след като мине първоначалната реакция и се усети енергията на масовостта следва търсенето на вината по веригата. По естествен, логичен начин вината по веригата се разпределя във всички правителства и лица на политици управлявали през целия 23-годишен преход.

Исканията на протестиращите вече за избор на депутатите да става по мажоритарен път. Мислите ли, че това може да се случи?

На практика ние се връщаме в изходно положение. Ние се връщаме в периода на искането за Велико Народно събрание, за смяна на Конституцията, в периода, в който всичко започва отново да се преразпределя, въпреки че то никога не е спирало да се преразпределя. Преходът не е свършил, той продължава и за съжаление като че ли сме изживели тези 23 годи без никакви поуки.

Сега каруцата се е обърнала. Експертите, като включвам и себе си в това число сме говорила затова какво трябва да се направи, за да се стабилизира политическата система, защото тя е гаранция за демократичното функциониране на държавата. Абсолютно никой не чу и по естестен начин се стигна дотук.

Не се знае какво ще се случи...

Какво ще се случи, ако нещата тръгнат към предсрочни избори? Това е реална хипотеза предвид енергията, която е навън. Има процедури по свикване на ВНС, което ще забави всичко свързано с решаването на конкретните проблеми в държавата, защото ще измести фокуса към други теми, като промени в Конституцията. Влизането във въртележката на предсрочни избори, също не ориентира към бързи решения на конкретни проблеми, а ще пренасочи мисленето към предизборни процедури. Неподаването на оставка от своя страна може да ескалира напрежение.

В момента отвсякъде исканията са изключително неефективни и поне не показващи ясна перспектива. В същото време, няма полезно действие. Изпуснаха моментите за полезно действие в резултат на много недалновидна политика. В страхотно трудна ситуация сме.

Според Вас другите партии готови ли са по един начин да бъдат алтернатива?

Такава партия в момента в България няма.

Според Вас Бойко Борисов ще подаде ли оставка?

Струва ми се, че той в момента търси решение. Вижте, че той не говори вече два дни. Може би утре ще влезе в парламента и ще има позиция, но не съм сигурна.

И той видя вече, че говоренето няма стойност, а той има усет към управлението на общественото мнение. Желанието за действие пролича със смяната на Дянков, но това, се случва късно. В момента възможностите за действия са много ограничени. Предполагам, че е много трудно, затова не изключвам да си подаде оставката.

Има ли някаква политическа алтернатива за това тежко положение, в което се намира страната ни?

Когато говорим за политическа алтернатива, трябва да чуем тези хора, които са излезли на улицата - към кого насочват обвиненията за собственото си положение. Обвиненията в момента са изцяло насочени към цялата политическа класа, към всички лица, които по някакъв начин са свързани с политика в България. Това е страшно. Това не трябваше да се случва. Партиите трябваше да се научат да си сменят и лицата, да правят и отстъпки, да имат този регулативен механизъм, който създава нови и нови лидери, който генерира разбираеми и ефективни политики, който превръща партията в институция, в гаранция на демокрацията.

В момента всички партии девалвираха от тази позиция. При това положение къде е алтернативата?

Хората нямат алтернатива затова искат Велико Народно събрание, искат свои представители вътре, и искат да се тръгне от нулата.

Ние разрушаваме обществото и тръгваме от нулата. И в същото време няма решение, защото политиците докараха да няма решение. Твърдя, че за случващото се не хората са виновни, а политиците, които бяха предупреждавани, но в борбата за власт и нареждане в бъдещи листи докараха до това отношение към тях.

Гражданинът е гражданин, защото не претендира да стане политик, не претендира да управлява. Този, който претендира и влиза в предизборната надпревара, трябва да има отговорността да предлага решения и да поема последствията от несправяне.