ДПС е дясна партия и не може да реализират обща политика с БСП

/Поглед.инфо/ Интервю с Андрей Райчев

- След срещата на бизнеса с премиера Орешарски какво да очакваме от правителството - повече държава в икономиката или повече сигурност и почтеност в бизнеса, г-н Райчев?
- За правителството тази среща е по-важна, отколкото за бизнеса. Ще започна малко по-отдалече. Доскоро това правителство имаше задача да оцелее. Обсъждаха се фундаментални неща - може ли да бъде свалено без подкрепата на "Атака", срещу тях народът ли протестира, или пък партии организират "партизански" действия. Тоест те нямаха време за развитие. Сега новият период на правителството се състои в това, че то започва да казва какво е, да търси идентичност. И затова грижата за малкия бизнес и за българското производство ми се струва, че е фундаментално важна черта на правителството, която то иска да има.

- Защо точно върху българското производство пада акцентът?
- Освен че е важно да търси идентиченост в тази област, политическият отговор на този въпрос е: защото българското производство е най-лесното, най-малкото общо кратно на коалицията БСП - ДПС.
По въпроса ляво - дясно БСП и ДПС имат голямо различие - в едно социално правителство има много възражения от страна на ДПС. Докато въпросът, че българското производство трябва да се развива, е силно общо кратно и за правителството е естествено това да бъде неговият главен акцент. За БСП не е лесно да партнира с ДПС в съдържателния смисъл на думата, не в политическия. Лесно е да гласуват заедно, но да правят обща политика не е толкова лесно, защото БСП е подчертано социална партия, а ДПС е дясна партия.

- Дясна партия с ляв електорат?
- Не бих казал. Беден електорат - да. Но твърдя, че ДПС е дясна партия и по тази причина има проблем да реализират обща политика с БСП. Затова и акцентът на БСП и специално на министър Стойнев за реиндустриализация е политически удобен за двете партии да продължат да се чувстват добре на власт.

- Реиндустриализацията дясна или лява политика е?
- Реиндустриализацията допада и на левите, и на десните. Десните, за които това е бизнес, развитие на частното начало. На левите пък допада, защото това традиционно е партия, за която, метафорично казано, е важно българите, нашите деца да бъдат инженери, а не келнери.

- Смятате, че оцеляването на кабинета вече не е на първо място?
- Не, просто вече може да си позволи политики. Доскоро можеше да си позволи само реакции, а сега - политики. Човек, който се намира на ръба на пропастта, той не може да си прави планове. Той има един план - да не падне, и прави каквото трябва, за да не падне. А когато престане да пада, той започва да се чуди - да върви на Изток, на Запад, нагоре, надолу... Имаме етап, повтарям - в който те могат да правят политика, а не да реагират.

- Какъв хоризонт очертавате пред кабинета?
- Този въпрос възникна през лятото на 2013 г. Сега въпросът обаче не е "Не дали, а кога", а е "Не кога, а дали?" - в смисъл дали ще падне. Напълно е възможно правителството да си завърши мандата. По-голямата вероятност в момента - зависи много дали ще победят на европейските избори, е да изкарат 4 години.

- Какво показват социологическите сондажи - между ГЕРБ и БСП паритет ли има, или ги делят 5% за евровота?
- Да изчакаме новите данни на "Галъп", за да говорим за тях.

- А формацията АБВ на Г. Първанов отхапва ли от електората на БСП, или ще вземе гласовете от други ниша?
- И двете. Много хора сравняват това, което прави Първанов, с това, което направи Костов - той също така като пчела майка извади една голяма част от сините гласове и от една синя партия получи две. Само че има една голяма разлика - Иван Костов взе центъра, ядрото на синьото и го извади. По тази причина ядрото оцеля, макар и в много малък размер, докато периферията се спихна, умря. Тук има обратната процедура - ядрото остана при Станишев, а и БСП е много по-голяма от онова СДС, което разрои Костов. А Първанов по замисъл и по идеология взе една периферия. В резултат проблемът му да оцелее е много по-тежък, докато при Костов се виждаше от първия момент, че оцелява. Но ако оцелее, тази периферия има свойството да трупа гласове, които не са само червени. По дефиниция в АБВ влизат част от червените гласове, но и една голяма част, които не са червени гласове и ще засегнат и други формации.

- Къде е мястото на "България без цензура" в политическата картина?
- Тя се бори за четвърта сила, това е съвсем реално място, за което Бареков може да се пребори в съюз с ВМРО. Образно казано, той има насреща само два противника - това са националистическите формации - "Атака" и НФСБ, и Реформаторският блок. Дали той ще бъде по-голям от националистите и от РБ. Почти сигурно е, че е по-голям от националистите. Националистическият електорат в България не е повече от 200-300 хиляди души, 350 хиляди да са. Приблизително равното му разделяне на три части - НФСБ, "Атака" и ВМРО, прави средно по 100 000. Бареков взема едно парче от тях - ВМРО, за съюзник. Така по структура той почти сигурно побеждава националистите. А при реформаторите има тенденция надолу.

Наблюдава се нещо, което гледахме при г-жа Кунева преди време. Тя започна с твърди 9-10% и за около 1 г. паркира на изборите на бариерата, но от долната страна. Нашите реформатори са се запътили към такова нещо в момента.
Агенциите може да дават различни данни, но всички агенции дават ръст при Бареков няколко месеца наред. Това не е изкуствена процедура. Тоест имаме един РБ, който в най-добрия случай стои на едно място, да не говорим, че топи, и една партия, която върви нагоре и трупа съюзници. Кой ще победи, не се знае, но все пак - Бареков.

- Към него се присъедини още един телевизионен водещ...
- Да не подценяваме сцената с Росен Петров. Това беше важно нещо, Росен Петров е силен, самостоятелен играч, за мен е като спойка между ВМРО и "България без цензура". Това е добре подбрано, той винаги е имал националистически елемент в себе си, подчертава, че е офицер, и т.н.

- Силен политически ход е това според вас?
- Да, много силен ход.

- Сега се събира подписка за референдум. Как оценявате този ход?
- Като закъснял. ГЕРБ най-после започна да се държи като опозиция, както трябваше да се държи от самото начало. Не да изхожда от перспективата на "веднага ще ги победим, сега ще паднат", а от перспективата да почне да трупа плюсове и да прави пукнатини в стената на крепостта, която щурмува. ГЕРБ най-после пристъпи към опозиционни действия - набелязва слаби пунктове и ги удря. Някои от действията им са полезни, последното с вота на недоверие за сигурността беше грешка. Но важното е, че започна да се държи като опозиция. И тактиката за референдуми е несъмнено добро опозиционно оръжие. И г-н Станишев го използва, и то доста успешно. Но за тези избори е късно.

- А за парламентарни избори е добър вариант?
- Референдумът е силно лекарство и като всяко силно лекарство е опасно. Страх ме е да не направят изключително погрешен, но силно печеливш референдум за тези, които предлагат мажоритарна система. Привържениците на мажоритарната система ще спечелят референдум в България. Могат да го загубят само ако не се явят хората до урните. Ако го спечелят, ще докарат на България нещо, което хората нямат намерение да правят, но не знаят това. Ще докарат двупартийната система плюс ДПС - за обозрим период от 20 г.