/Поглед.инфо/ “Гугъл” готви нова мобилна услуга, която ще събира информация какви приложения използваме и как точно боравим с интернет през мобилно устройство.
Този слух обикаля мрежата от няколко седмици, а наскоро висш служител от “Гугъл”, пожелал анонимност, коментира мълвата с думите: “Каквото има да става, ще става.”
Според слуховете мобилната услуга ще се казва Mobile Meter и ще бъде достъпна както за потребителите на iOS, така и за ползвателите на Android.
Програмата ще наблюдава цялостното поведение на потребителите на смартфони, като ще следи какви приложения използват, както и уеб сърфирането им, и ще изпраща анонимни данни към “Гугъл”. Включването в проекта ще бъде напълно доброволно, а всички участници ще имат възможността да дадат съгласието си или да откажат.
От софтуерния гигант засега отказват коментар, но е ясно, че това проучване цели събиране на данни за навиците на потребителите, както и на важна информация за екосистемата на “Епъл”.
Подобни методи се използват в маркетинговата индустрия отдавна. Анализаторската фирма Nielsen награждава потребителите, които осигуряват достъп до данните си през специално създаденото за целта приложение за Android. Все още не се знае какви награди са предвидили от “Гугъл”, за да стимулират хората.
Това не е първата инициатива на “Гугъл” за следене и записване на данните на потребителите си. Софтуерният гигант от години събира данни за търсене на потребителите си и ги използва за таргетирана реклама. В тази категория попадат и гледаните клипове от портала за видеообмен youtube, собственост на “Гугъл”. Всеки потребител може да види какви данни има “Гугъл” за него, като посети връзката www.google.com/settings/dashboard. В таблото за управление търсачката записва името и пощата, с която потребителят се е регистрирал. Включени са и рекламите от AdSense и профилът в блог платформата Blogger. Предоставена е и пълна статистика от кореспонденциите, водени в Gmail, като дори е показан последният получен мейл. Нататък “Гугъл” е записал данни за проведените разговори в социалната мрежа Google+. Налична е и информация за използваните от потребителя гугъл анализи, както и създадени и споделени с ползвателя гугъл документи. Сред записаната информация попадат и всички данни от профилите в социалните мрежи Picasa и Google+.
“Гугъл” събира и информация за любимите клипове в youtube на потребителите си, както и всичките им контакти от различните платформи, попаднали под шапката на технологичния гигант. Историята на търсенето също се предлага на рекламодателите. Търсачката разполага и с пълна статистика за профилите на ползвателите си във фейсбук и други социални мрежи. Тя обаче се предоставя на софтуерния гигант от самите потребители.
Всички данни, с които разполага “Гугъл”, се предлагат със съгласието на потребителите. Те обаче има как да спрат записа и предлагането на личната информация.
За да се спре следенето, потребителят посещава Google Dashboard и се логва с името и паролата си. Там се намира подробен списък, като описания по-горе, с наличните данни за всички услуги, които използва съответният потребител. Оттам лесно може да се коригира информацията за всеки от тях. Следващата стъпка е да се съобщи на “Гугъл” да спре да предоставя на потребителя персонализирани обяви.
За целта се посещава личният профил в “Гугъл” в секцията “Настройки за рекламите” и се избира “Отказване от рекламите въз основа на интереси”.
Така търсачката ще спре да следи сърфирането (в известна степен) и предоставянето на персонализирани реклами в сайтовете. Ако потребителят използва браузър Chrome или Firefox, може да добави приставките Disconnect и Ghostery, които следят и блокират бисквитки със следящи характеристики. Най-сигурният метод обаче си остава използването на друга търсачка. За повечето потребители обаче това е крайна мярка, тъй като компанията има и други полезни услуги.
Как да защитим пощата си от хакване
Личните пощи редовно попадат под атаки, тъй като съдържат информация за банкови услуги и са ключ към цялостното онлайн присъствие на потребителите.
Затова експертите съветват потребителите да използват двуфакторна идентификация. Тя затруднява хакерите, тъй като им трябва повече от паролата. Ако хакерът се опита да влезе в потребителски профил, използвайки правилната парола от непознато устройство или браузър, той ще се нуждае и от мобилното устройство на потребителя. “Гугъл” и Yahoo вече предлагат двуфакторна идентификация за своите уеб-базирани имейл услуги. Microsoft не предлагат услугата за Hotmail/Outlook електронната си поща, но разработват сигурен и лесен начин, който да подобри сигурността на имейл услугата. Засега обаче не се знае какъв е той.
Ако потребителят използва Гугъл акаунт, след като се логне в профила си, кликва върху името си в горния десен ъгъл на екрана. В падащото меню избира Account, за да стигне до настройките. Под Security има възможност за избор на двуфакторна автентификация. Избира се Edit, за да започне процесът на регистрация. Оттам се следват инструкциите стъпка по стъпка. Всеки път, когато някой влиза в профила от непознат браузър или устройство, “Гугъл” ще изпраща код чрез есемес съобщение до мобилния телефон. Ако кодът не бъде въведен, “Гугъл” ще блокира опитите за вход. Ако потребителят разполага с Android или iOS устройство, той може да генерирате свой собствен код, като използва Google Authenticator приложението, вместо SMS.
Ако пощата е в Yahoo!, се влиза в профила, кликва се върху името в горния десен ъгъл, и се отива на страницата Yahoo! Account Info. Търси се опцията Second sign-in verification и се следват инструкциите, за да се въведе номерът на мобилния телефон. Yahoo изпраща текстово съобщение в уверение на това, че процесът работи.
Българските електронни пощи все още не предлагат двуфакторна идентификация. Специалистите съветват потребителите внимателно да избират тайния си въпрос, тъй като оттам пощата се “пробива” най-лесно и без особени хакерски умения.
Съдят фирма, ако неин служител се окаже хакер
Тръгва обучение по “Киберзащита” и у нас, свързано с изграждането на способности за киберотбрана. Това съобщи Иван Жерков, шеф на кабинета на министъра на отбраната по време на Третия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа. Проектът е включен в инвестиционната програма на МО до 2020 г.
С влизането в сила на евродирективата относно атаките срещу информационните системи пък след година в България ще се въведе корпоративно-наказателна отговорност за юридическите лица, извършили киберпрестъпление или допуснали да се извърши такова от тяхна територия. Това означава, че ако например служител на дадена компания хакне информационна система без знанието на своите шефове, те също ще носят отговорност за престъплението му, стана ясно на форума.
Срокът за въвеждане на разпоредбите на европейската директива у нас е 4 септември 2015 г.