/Поглед.инфо/ Като фокусник соцлидерът измъкна от червения референдум няколко изтъркани истини за БСП и така ловко отклони вниманието от важните въпроси за партията
Всеки знае, че фокусите се получават само когато публиката не гледа там, където действително става трикът. Между другото и джебчиите действат така - блъсват се в теб и докато загрижено те опипват да не са те наранили, скоростно ти сканират джобовете. Подходът на политиците не е много по-различен. Публиката зяпа, докато вадят зайчета от цилиндъра - обещания, надежди, планове и мечти, и пропуска по-важното.
Нещо такова стана и покрай организираното от БСП допитване до членовете й за президентските избори. Докато соцлидерът Корнелия Нинова разиграваше спектакъла на пряката демокрация заедно с въодушевените партийни маси (73% участвали от общо сто хиляди членове - висок политически ентусиазъм наистина!), столетницата си намери подходящо оправдание да не свърши нещо, което да върне доверието на хората в нея.
Какво всъщност научихме от този референдум? 84% от членовете на БСП си харесвали настоящия коалиционен формат "БСП лява България". С други думи,
чувстват се съвсем комфортно със статуквото,
в което партията се е заровила като къртица. Като че ли някой е очаквал да изгони маломерните си коалиционни партньори. Напук на непрестанно развяваните лозунги за промяна и обновление, оказва се, че това е последното нещо, което червените искат? Около 1/3 нямат нищо против колаборирането с националистическите формации като ВМРО-БНД, "Атака" и НФСБ. Няма изненада - масовият национализъм у нас е преди всичко ляв феномен, още откакто пребоядисаната БКП го взе на въоръжение след 10 ноември. Съвсем нормално е соцпартията да обърне взор към АБВ на Георги Първанов (52%) и Движение 21 (49%) на Татяна Дончева, като хора, които отнеха част от гласовете й. Столетницата е пълна с членове, които по различни подбуди (идеалистични или чисто практични) твърдо вярват, че блудните й синове и дъщери трябва да се върнат под крилото на партията-майка. А, да не пропуснем и заключението на Корнелия Нинова от цялата тази цифромания: "Резултатите от допитването в партията ни дават мандат за обединение на левицата в коалиция, заедно, зад една обща президентска двойка". Което се знаеше и без референдум.
Това, че червеното допитване ни разкри единствено до болка познати неща за БСП, води до въпроса какво можеше да ни каже, ако беше проведен по различен начин. Ами например, ако питаха кого да подкрепи БСП на изборите. Ако партийното ръководство толкова много държеше да знае волята на своите поддръжници, можеше да ги пита кого искат за кандидат-президент, вместо ръководството да обяснява, че Първанов и Калфин не може да са сред номинациите. Вярно, уставът на столетницата диктува, че референдумът не може да се ползва за избор на подобни кандидатури. Тогава има и други способи - например първични избори, които да определят печелившата номинация. Работата е там, че подобна стъпка
може да ги постави в доста неудобна ситуация
Ами ако членската маса вземе че се произнесе в полза на Георги Първанов или Ивайло Калфин - хората, които Нинова и обкръжението й априори изключиха от групата на претендентите за обединителна кандидатура на лявото пространство? Много интересно щеше да се получи. Или пък мнозинството да беше номинирало предшественика на Нинова на поста й - Михаил Миков. За предстоящия наесен вот за президент е важно какво мисли членската маса. Това, че едни предпочитат "БСП лява България", други - АБВ, трети и четвърти - тоя и оня, не е от полза за никого. Освен за партийното началство, което получава свобода на действие (викат му "мандат за преговори") в тайните седенки с потенциалните партньори за изборите. И така пътят към президентската кандидатура е предварително очертан - първо, номинации от местните структури, където решава апаратът под натиска на централното ръководство, после - шефовете на "Позитано" 20 оформят сделката с новите/стари съюзници на партията. Това ли е пряката демокрация.
Освен да закрепи рухващия мит за плуралистичния и свободен вътрешен живот на БСП, референдумът свърши и друга, по-важна задача - отложи големия дебат за състоянието и бъдещето на столетницата. Партията е в страхотен упадък и няма нужда да викаме Цветан Цветанов да ни каже колко пъти ГЕРБ са победили социалистите на избори. Нарастващата лекота, с която нейните кадри я изоставят, за да наченат самостоятелна политическа кариера, и нечуваната допреди 5-6 години дързост, с която настояват да разговарят с нея като равни, показва до каква степен вече БСП е загубила не само политическата си тежест, но и авторитета си. И абсолютно никой няма представа как да промени това. В интерес на истината Корнелия Нинова не разполага нито с времето, нито с възможностите да направи нещо по въпроса, дори и да искаше - президентските избори почти дойдоха, а партията не е консолидирана около нея, което ясно се видя от крайно оспорваното състезание с Миков за председателския пост. Трикове като референдума могат да отвлекат вниманието само за няколкото оставащи месеца до вота. А при евентуална загуба вече на никого в БСП няма да му е до подобни фокуси.