/Поглед.инфо/ Тази година българските политици тренират избори. Няколко хиляди мъже и жени, уверени в своята държавническа мъдрост, пред погледа на търпеливия български народ се упражняват във:
а.Влизане в парламента;
б. Надвикване на опонентите в парламента и извън него;
в. Излизане от парламента.
На два пъти предварителните тренировки на улицата, в телевизионните студия, в пресата се оказаха недостатъчни след изборите парламентът да излъчи правителство и 14 ноември е определен за трети опит. Ще ли е успешен предстои да видим.
Но за да не е съвсем еднообразен изборният парламентарен маратон, към него се присъединиха претендентите за президент. Няколко десетки граждани и гражданки на Републиката самоотвержено се включиха в благородната борба за извеждане на страната от кризите – грипната, енергийната, демографската, за обединение на народа под единственото истинско знаме, което всеки от кандидатите си е ушил и развява. До тук всичко е до болка познато. Но има нещо много различно от президентските избори, които сме провеждали предните години.
Не е изненада, че сегашният президент ще се бори за втори мандат. Годините, наситени с вътрешни и външни политически зигзази показаха неговата способност да защитава интересите на българските граждани в страната и на България в сложната обстановка в Европейския съюз и в останалия свят. За това той е разпознаваем от народа и предпочитан от преобладаващата част от избирателите.
Главният конкурент на Румен Радев и при тези избори е кандидатът на ГЕРБ. Местото на основен претендент на партия ГЕРБ през миналите президентски избори беше отредено на Цецка Цачева. След загубата в избори тя отиде в политическото небитие. Сега, с благословията на Бойко Борисов и безрезервната подкрепа на неговата партия, това место е поверено на професор Герджиков. По-престижно, нали! Да знае избирателя, че макар той – Бойко – да признава, че е прост, но уважава науката и особено професорите. Заедно с ГЕРБ възторжени гласове в подкрепа на професор Герджиков издигнаха други професори, политици и ентусиазирани клакьори: може ли „шофьора на самолет“, „форашката“, „зелените чорапи“ да е алтернатива на носителя на висока академична титла, ученият - изключителният познавач на класическите езици, облеченият в ректорската тога на най-престижното наше висше училище. Тази „блестящо“ аргументираната подкрепа би следвало да отврати и оскърби професор Герджиков, но той скромно я прие и самоуверено се зае със задачата да ни убеди, че може да обедини нацията, да обедини ограбения, болен и лишен от образование и култура народ с тези, които го онеправдаваха и ограбваха десетилетие - корумпираната шайка на ГЕРБ; да забрави кой би по площадите протестиращите, кой отреди на българите последно место в Европейския съюз по всички мислими и немислими показатели на живота. Самият професор Герджиков не е видял или е забравил всичко това, но ни уверява, че ще се постарае да ни „обедини“, в името на кауза, която само той знае как да постигне. Не е трудно да се забележи, че тази разсеяност на професор Герджиков цели по технологията „не чух, не видях“ да се опростят всички грехове и престъпления на партия ГЕРБ, която застана зад гърба му. Той ясно разбира, че успех е възможен само с подкрепата на хилядите платени администратори, чиновници, потребители на скъпи държавни поръчки, отхранени от ГЕРБ. Без тази подкрепа кандидатурата на професор Герджиков би останала в безтегловност. Затова той прие да бъде неин заложник и гласно и негласно да следва „правия път“. Заявлението, че приема подкрепа от всички показва своеобразна всеядност , зад която се крие безпринципност и конформизъм.
След като някои политически агитатори поставиха знак на равенство между високата академична титла и държавническата мъдрост не е зле да си припомним, че в нашата нова история и други мастити професори са заставали начело на държавата. Професор Александър Цанков през двадесетте години на миналото столетие като министър председател, след Септемврийското въстание, потопи България в кръвта на десетки хиляди българи. Друг професор - Богдан Филов, в началото на четиридесетте години на същото това столетие привърза държавната колесница на България към фашистката коалиция на Германия, Италия и Япония и донесе толкова беди на страната, които ние едва ли някога ще забравим. Видно е, че невидимата граница между държавническата мъдрост и престъплението срещу народа и държавата, националното предателство често прекрачват и професори, че върхът на научните постижения не е по презумпция връх на мъдрост и политическа зрелост и отговорност. И въпреки историческия опит сега искат да ни убедят, че високите научни титли на професор Герджиков сами по себе си са гаранция за мъдро управление.
В годините на своя президентски мандат Румен Радев показа високи стандарти на политик в България и извън страната. Нелепиците и просташките аргументи, с които поддръжниците на професор Герджиков се борят с кандидата Радев показват културна нищета и примитивно равнище на политическа борба. А включването на професор Герджиков в президентската надпревара с подкрепата на ГЕРБ едва ли ще му донесе успех, но непоправимо ще помрачи неговия образ на интелектуалец, учен и честен човек.